Сурва в Перник е най-мащабният, най-пищният, най-пъстър и най-многолюден фестивал на маскарадните игри у нас. Той е зрелищен, атрактивен и неповторим. Той е традиционен и същевременно иновативен. Той има дълбоки корени в битието на българина и перспективно бъдеще за поколенията занапред. Той успява да обедини в едно старовремския дух и новите възприятия.
Сурва е фестивалът, припознаван повече от 50 години като най-значимото събитие, обединяващо маскарадните игри в България.
Ако се опитаме да анализираме възникването на Сурва назад в годините, следва да отбележим, че сурвакарски и кукерски игри се провеждат из цяла България от януари до март. Тоест Перник съвсем не е единственото място, където може да видите кукери. Но градът успява да концентрира най-много на брой участници от най-много на брой различни държави пред най-много на брой наблюдатели. Тъкмо в това се корени особеното място на Перник и ролята му в утвърждаването на Сурва.
Днес Сурва в Перник събира над 10 000 участници от всички краища на света.
Те представят своите маскарадни игри в продължение на два дни пред хилядна публика. Това по традиция се случва в последния уикенд на януари. Тогава зимата все още сковава околностите на Перник и под тежките кожи, маски и костюми кукерите разиграват своя танц.
Преди десетки години Сурва възниква като обикновен кукерски фестивал.
На него сурвакари и кукери, облечени в тежки костюми, изработени от кожи, рога и пера, окичени със звънки чанове на кръстовете и носещи огромни и страшни маски, играят своите танци. Целта им е да прогонят болестите, злото и лошотията от домовете на хората. Така по онова време повелявала традицията.
С течение на времето маските ставали все по-интересни, костюмите – все по-нетрадиционни, а участниците в игрите идвали от все по-далечни краища на България.
През 1966 година фестивалът Сурва започва да се провежда съвсем организирано под ръководството на община Перник.
През 1985 година той получава статут на международно събитие. А днес той е включен в листата на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Ако опитаме да проследим традицията в провеждането на Сурва, трябва да се върнем назад в годините. Когато по стар стил в нощта на 13-ти срещу 14-ти януари се е чествал празникът Сурва. Тогава, в навечерието на Новата година или Васильовден по стар стил, сурвакарите в Перник и в съседните на него Брезник, Елин Пелин, Симитли играят, за да прогонят злите сили.
Те са облечени в страховити костюми, изработени от животински кожи, основно овчи и кози, пера, рога и други. На кръстовете си са окичени с тежки и звънки чанове. Според вярванията колкото по-шумни са чановете и колкото по-надалеч се чуват, толкова по-бързо ще избягат болестите от хората.
На главите си кукерите носят огромни страшни маски.
Тяхното предназначение е да изплашат злото от къщите на хората. Участниците в Сурва изработват костюмите и маските си сами. За това полагат големи усилия и отделят много време, понякога дори година. За всеки от участващите в дефилето на Сурва е чест да играе на площада и да представи костюма си. Още повече, че през последните години Сурва далеч надхвърля пределите на България и се е превърнал в международна фестивална сцена.
Кога се провежда Сурва в Перник?
През годините традицията се спазва и това се случва в последната събота и неделя на януари в центъра на Перник.
Къде има други подобни кукерски фестивали?
В съседния на Перник град Брезник може да посетите аналогичен местен фестивал, но в много по-скромни мащаби. Той носи сходното име Сурова и се организира една седмица преди Сурва в Перник. В Симитли още в началото на януари се провежда Симитлия – също сурвакарски и кукерски фестивал. Друг подобен в района е „На гости у Шопско“ в Елин Пелин. А в съвсем друга посока и сравнително далече се провеждат Песпонеделник в Широка лъка и Кукерландия в Ямбол.
Интересни места за посещение около Перник са потайният храм-кладенец при село Гърло, красивият Църногорски манастир над Гигинци, живата вода на Змейския извор при Боснек. За тях и за още забележителни места разказваме във Фото пътеводител на загадъчните места в България:
