Мегалитът над Бузовград е известен с различни имена като Вратата на богинята майка и Бащин камък. Намира се на възвишение над село Бузовград, само на няколко километра от Казанлък. В местността около него са останките на крепостта Бузово кале, както и древна тракийска гробница.
Мегалитът над Бузовград става все по-популярен и посещаван през последните години.
До него е обособена екопътеката „През вековете“ като нейни разклонения стигат до Мъжкия камък, Дялания камък, Бузово кале, тракийската гробница, Черквището. Пътеката е ясна, с достатъчно обозначения и информационни табели. Теренът е лек за изминаване и подходящ за деца. Началото започва при последните къщи в южния край на селото. Върви се през гората като всички участъци, където има отклонения, са маркирани и с табели.
Най-впечатляващ от „Пътеката през вековете“ над Бузовград е мегалитът „Вратата на богинята“.
Смята се, че той е древно светилище, което възниква още преди траките да населят земите в Розовата долина. Някои предположения отнасят появата му още към II хил. пр. н. е. , някъде около 1800 – 1600 г. пр. Хр. По същността си мегалитът над Бузовград представлява струпани с определена цел и форма каменни блокове. Композицията включва големи и добре загладени скални късове от двете страни, а в средата между тях е оформена така наречената „слънчева порта“.
Процепът, който се образува по този начин, е с височина около човешки ръст. Впечатление правят двата камъка, поставени отгоре на „вратата“. Водят се спорове дали цялата скална група е естествено образувана от природата или е дело на човека. Предвид обстоятелството обаче, че наоколо няма никакви други скали, откъдето биха могли да паднат камъни, е ясно, че мегалитът над Бузовград е резултат от човешка намеса.
Наричат мегалита „Вратата на богинята“ заради процепа, където като през порта минава слънцето.
Това се случва при залез, а според вярванията на траките залезът символизира оттеглянето от света на живите, иначе казано смъртта. Вероятно тук са извършвани погребални практики като е възможно в околностите да съществува и некропол. В деня на лятното слънцестоене при залез слънчевите лъчи минават през отвора и стигат до отсрещната скала. Така процепът изпълнява функцията на врата – според аналогията към отвъдния свят.
Мегалитът над Бузовград има своето специфично местоположение.
Когато застанете в процепа, пред очите на длан се разкрива Долината на тракийските царе. Виждат се както село Бузовград и град Казанлък, така и язовир Копринка, а в далечината – паметникът на връх Шипка и този на Бузлуджа. Въпреки ниската надморска височина от 572 метра от върха на мегалита се разкрива широка панорама към цялата околност. На върха е поставен панорамен кръг, който указва посоките и надморската височина на съседните обекти.
Само на 15 минути от „Вратата на богинята“ се намира другото интересно скално образувание в района – Мъжки камък.
Както го определя и самото му име, той има ясната форма на мъжки полов орган. Дали Мъжки камък е имал някаква специална роля в древните вярвания и ритуали все още не е известно. Предвид формата му обаче и близостта с „Вратата на богинята майка“ такава връзка е твърде вероятна.
Достъпът и до двата камъка е много лесен като координати посочвам тук: Мегалит „Вратата на богинята“, Мъжки камък.
Околностите на Казънлък изобилстват от интересни места за посещение. Сред тях безспорен фаворит са гробниците в Долината на тракийските царе, златната църква в град Шипка, паметникът на Бузлуджа. Ако сте в района в края на май – началото на юни, не пропускайте да посетите и Фестивала на розата.
А още от най-забележителните места в България ще откриете в пътеводителя ни тук:
