Несебър е толкова популярен и посещаван от туристи от всички краища на света, че едва ли има нужда от представяне. Тук в разгара на лятото е трудно, понякога до степен невъзможно, да се разминеш с тълпите от хора, обикалящи малките му улички. Старият град е притегателен център за посетители от всички възрасти. Едни, за да разгледат забележителностите му, други – за да седнат в някое от заведенията или да обикалят магазините за сувенири, дрехи и какво ли още не. Всъщност старият град на Несебър до такава степен е завзет от заведения и магазини, че измежду масите и щендерите им, изложени на улицата, е предизвикателство не само да се движиш, но и да успееш да разгледаш забележителностите.
Най-видните и най-често снимани места в стария град на Несебър са старинната мелница, крепостната стена на входа му и множеството църкви.
Мелницата на Несебър е емблематично място. Покрай нея преминава целият пешеходен туристопоток на път към стария град. Тя е едно от най-фотографираните места в него. Образно казано, с нея започва и с нея се асоциира старият град.
Следващата изключително впечатляваща част от старинен Несебър е неговата крепостна стена.
Тя е особено красива в късните часове на деня, когато слънцето я огрява преди да залезе. Западната крепостна стена е била част от укрепителната система на Месамбрия (старото име на Несебър). Участъкът от нея, който е запазен днес, е с дължина около 100 метра. А височината на стените достига до 8 метра в отделни участъци. Тук отбранителни съоръжения е имало още по тракийско време (VIII – VI век пр. Хр.), а по-късно и през античния период (IV – III век пр. Хр.) и ранновизантийската епоха (V – VI век).
Стената на няколко пъти е повреждана при нападения над града, но после е възстановявана. След падането на селището под турска власт през 1453 г. градските крепостни стени губят своята роля и постепенно започват да се рушат. През 70-те и 80-те години на миналия век те са консервирани и реставрирани. Встрани от главната порта днес са запазени останките от кулите на крепостната стена.
В пряка близост до крепостната стена се намира Археологическият музей на Несебър.
В него е представена експозицията, представяща развитието на града през вековете. Несебър е едно от най-древните селища в Европа, а през 1983 г. е включен в листата на световното наследство на ЮНЕСКО. Несебър е и старинният град в България с най-много храмове на относително малка площ. Тук изобилието от църкви е изключително.
Една от най-впечатляващите и най-добре запазени е църквата „Христос Пантократор“.
Няма как да я пропуснете. Тя се намира на оживено място, в сърцето на старинен Несебър. Пред храма е почти невъзможно да издебнете момент, в който да няма хора, позиращи за снимка. Арките на фасадата ѝ привличат вниманието и я правят много красива. Наред с тях в три реда има украса от панички. Общата ѝ дължина е 16 метра, а ширината ѝ – почти 7 метра. Куполът ѝ стъпва на четири колони. Смята се, че е строена в първата половина на XIV век.
Уникални са и останките от базиликата „Света София“.
Тя е известна като Старата митрополия на града. Датира се от V – началото на VI век и е слабо запазена. Била е част от резиденцията на Несебърския митрополит. Постройката е била голяма, с дължина 19 метра и ширина 13 метра. Макар, че от него са запазени основно стените, храмът изглежда внушително.
Друга впечатляваща църква е „Свети Йоан Кръстител“.
Тя е строена през Х век. Размерите ѝ са по-скромни – дължина 12 метра и ширина – 10 метра. Изградена е от речен и ломен камък, споен с хоросан. Конструкцията ѝ включва два цилиндрични свода, пресечени в средата, където се издига куполът.
Църквата, обаче, която изпъква сред останалите в Несебър, е „Свети Стефан“.
Тя е неповторима с прекрасните си стенописи – както вътре, така и по външните стени на храма. Тук са събрани 258 композиции с над 1000 образа. Авторите на изображенията са трима, но имената им остават неизвестни. Представени са сцени от чудесата на Христос, Страшния съд, образи на Божията майка. В ктиторски надпис е отбелязана годината на изписване на черквата – 1599 г. Храмът се датира, обаче, векове преди това – още от ХI век.
Църквата „Свети Стефан“ е известна и като Новата митрополия на Несебър.
Първоначалното е била посветена на Богородица, а по-късно е наречена на свети Стефан. Причина за промяната на името е това, че през 1855 г. след земетресение е разрушена старата църква „Свети Стефан“, която се намирала в най-източната част на града. За да не изчезне храмът от паметта на хората, преименуват настоящия. В църквата е запазен дървен рисуван иконостас от края на XVI век и резбован архиерейски трон.
Понастоящем храмът „Свети Стефан“ функционира като музеен обект в Несебър.
Работното му време и входни такси може да проверите тук.
Несебър е необятен град – и като история, и като култура, и като дух.
Ако искате подробно да го разгледате целия с всичките му забележителности, трябва да отделите дни. В съседство на него има и други интересни места за посещение – гробницата в Поморие, остров Света Анастасия и Акве Калиде край Бургас. За любителите на потайните и пълни със загадки местенца препоръчвам намиращият се близо южен тунел на секретен обект „А“. Ако се отдалечите на юг към Странджа, вижте скалното светилище Бегликташ и нестинарските танци в село Българи. Повече за тях и още от невероятните места на България може да прочетете тук:
