Странджа е планина, пълна с красиви и притегателни места за посещение. Сред тях добре познати са прохладните извори на река Младежка, оброчището Индипасха, Петрова нива, пътеката на зелениката при Кондолово, село Евренозово. Всички те са лесно достъпни и популярни сред туристите. Ще ги представя накратко тук:
1. Екопътеката към изворите на река Младежка.
Тя е предпочитано място, особено в горещите летни дни. Върви се покрай реката, под сянката на дърветата, пресичайки малки дървени мостчета. Водата наоколо е кристално чиста и ясно ще забележите плуващите риби и скачащите в нея жаби. Началото на пътеката започва в края на село Младежко и няма как да сгрешите посоката. Координати посочвам тук. Маршрутът е обходен като има отклонение за скалния феномен „Целувката“ и Калето, както и за кулата на отсрещния склон.
Теренът до самите извори на река Младежка и пещерите е изключително лесен.
Участъкът е равен и е обозначен докато стигнете пещерите и изворите.
Ние последвахме и табелите за пещери „Леярниците“, но не успяхме да стигнем до тях. Не открихме нито маркировка, нито пътека, по която да се движим, и се отправихме обратно към кулата, „Целувката“ и Калето.
Маршрутът към кулата е труден. Тук рязко се слиза към дерето, а после следва стръмно изкачване нагоре по склона. Категорично не го препоръчвам, предвид това, че няма нищо заслужаващо внимание там. Самата кула представлява дървена постройка, от която се вижда Калето на отсрещния скат. Тя обаче е изпочупена и на практика не бе възможно да се качим на нея. А тревата наоколо стигаше почти до кръста ми.
След като изгубихме време да ходим до кулата, по обратния път се отправихме към „Целувката“. И тук постройката бе изцяло рухнала и опасна за изкачване. Но поне теренът бе лесен за изминаване.
2. Индипасха – тракийското оброчище в Странджа.
Това е едно от най-известните и най-посещавани места в Странджа. Тук идват хиляди хора, за да измолят здраве, изцеление и надежда. Светилището е осеяно с дребни монети, хвърлени във водата, множество икони, закрепени в скалите, оставени дрехи и вързани по клоните парцали.
Индипасха събира в едно всякакви вярвания – и езически, и християнски.
Едно от тях, което добре познавам от посещенията ни в Родопите, е свързано с парчетата от дрехи, които ще забележите тук. Сред части от населението битува поверието, че болният трябва да пие лековита вода от извора, да се промуши през процеп, да преспи на мястото, след което да се облече с нови дрехи, а старите да захвърли. Така оставя болестта и си тръгва здрав. Подобно на Индипасха, вързани парцали сме виждали и на аязмото на Кръстова гора, и на Вятърния камък, и на Провиралката при село Бенковски. Въпреки че подобни гледки не са ми за пръв път, Индипасха ме стресира със своите парцали, наподобяващи обесени кукли, висящи от скалите.
До Индипасха води стръмен черен път през гората като той може да се измине и с високо проходим автомобил. Координати на началната точка на пътя посочвам тук, а на светилището – тук. Ако решите да го посетите, Ви съветвам да избягвате периодите на големи християнски празници, когато тук има голямо струпване на хора.
3. Петрова нива – историческата памет на Странджа.
Това е знаково не само за Странджа, но и за цяла България място. Тук от 11 до 13 юли 1903 г. е взето решение за вдигането на въстание против османското владичество от българите от Одринска Тракия. Въстанието избухва на 19 август – Преображение. Потушено е зверски 26 дни по-късно.
Днес на Петрова нива се издига паметник в чест на загиналите в Странджа и региона.
Има и малък музей, представящ борбата за независимост на българския народ срещу османската власт. До Петрова нива (координати посочвам тук) води асфалтов път. В един от участъците му (вдясно, мястото е обозначено) се намира панорамната площадка, от която се виждат меандрите на река Велека.
4. Пътека „В царството на зелениката“ в Странджа.
Странджанската зеленика е уникално по рода си растение, виреещо само тук. То има прекрасни лилави цветове и наситени зелени листа. На фона на цялата си красота растението е силно отровно. Среща се в големи количества в части от природен парк Странджа, по-конкретно в южните райони на резерват Тисовица (където се намира водопад Скока – Драконов камък).
Храстът се е превърнал в символ на Странжа и от няколко години в негова чест се организира фестивал на зелениката. Събитията се провеждат в различни села в региона през месец май, когато е най-активния период на цъфтеж.
Най-добре Странджанската зеленика може да се види по едноименната екопътека, започваща от село Кондолово. Координатите ѝ посочвам тук. Посетете я през май, когато е цъфтежът, за да видите цялата прелест на уникалното растение.
5. Римската гробница и долменът при село Евренозово.
Едно от селата в Странджа с трудно за запомняне и произнасяне име е Евренозово. Интересен факт е, че наименованието не се е променило дори след масовото преименуване от 1934 г. като още тогава селото е било с името Евренезово. В околностите му, в пряка близост един до друг се намират два интересни паметника от различни епохи.
Вляво от пътя, преди да навлезете в селото, се намира древна римска гробница. Тя е разкопана (вероятно от иманяри), но не е проучена. Потенциалът ѝ изобщо не е усвоен – днес около нея тревата достига до кръста и трудно бихте я забелязали. Координатите ѝ посочвам тук.
От другата страна на пътя, вдясно, се намира долменът „Змейова къща“. Долмените са силно характерни и много разпространени в Странджа като най-посещаваният от туристи е този при Беглик таш. Изградени са от тежки (до няколко тона) каменни блокове. Свързани са с погребани ритуални практики, а в народните фолклорни писания – със змейове, които отвличали за невести най-хубавите моми от селото. Координати на „Змейова къща“ посочвам тук.
Още от най-интересните места в Странджа ще откриете тук, а забележителни места от цяла България – тук:
