Велико Търново предлага толкова много забележителности, че ще са Ви нужни дни, за да ги посетите всичките. Старият град на Търново е притегателен център за множество туристи не само от България, но и от чужбина. По мое мнение, за да усетите въздействащия дух на града, е добре не само да разгледате неговите забележителности, но и да отделите време за разходка из самия град. Обходете пеша тесните му калдъръмени и много стръмни улички, виещи се между кацналите по хълмовете му и сгушени една до друга къщи.
Велико Търново е един от градовете с най-тесни и най-стръмни улици в старинните си части.
Не че такива няма и на други места в България, но Велико Търново е първенец в това отношение. Живяла съм четири години в старата част на града, над Самоводската чаршия и мога да Ви уверя, че изкачването на виещите се нагоре улички бе истинско предизвикателство, особено в зимни условия. Не се учудвайте, че тук са поставени парапети – те са крайно необходими, за да може да се придвижвате, когато каменните настилки са заледени, хлъзгави и мокри. Добри умения се изискват и за придвижването с автомобил и неговото паркиране тук. И ако подобен разказ Ви звучи невероятно, имайте предвид, че най-посещаваните от туристи улици в стария град – главната на Самоводската чаршия и „Гурко“, са истински булеварди на фона на уличките навътре от тях.
Къщите в стария град на Търново пък са толкова близко разположени една до друга, че покривите им се преплитат помежду си.
Те са сякаш слети в жива верига, кацнала на хълма. Погледнати отдалече, са много атрактивни. Старата част на Велико Търново е изключително гъсто застроена. Толкова гъсто, че на практика липсват дворове, а терасите, доколкото ги има, са надвиснали над самата уличка и аха-аха да се докоснат до съседната къща. За да си представите цялата атмосфера, ще споделя, че къщата, в която живеех, бе така построена, че от прозореца на стаята ни се излизаше директно на покрива на съседната, разположено под нея къща. Може би подобен разказ Ви звучи невероятно, но ако се „потопите“ в стария град, ще се убедите в него.
Неповторима е атмосферата в старата част на Велико Търново – и като обстановка и откъм забележителности.
Тук ще отбележа само пет от тях – тези, които са ме впечатлявали в най-голяма степен през годините и с които асоциирам Велико Търново. И така:
1. Крепостта Царевец – символът на Велико Търново.
Това е забележителността, с която най-често се отъждествява градът. Ако стигнете до Търново и не видите Царевец, сякаш не сте били тук. Царевец е впечатляващ, величествен, неповторим. Хълмът се издига край стария град в участък, където река Янтра прави завой в основите му и го заобикаля почти от всички страни. Това създава природна и естествена укрепеност на възвишението и е вероятна причина тук да бъдат положени основите на крепостта. Царевград Търнов е столица на българските владетели по време на Второто българско царство. След въстанието на Асен и Петър през 1185 г. Търновград се издига като държавнически, административен, военен, религиозен, просветен, културен и стопански център на Втората българска държава.
А мястото, от което се управлява Търновското царство, е крепостта Царевец.
За Царевец през годините е изговорено и изписано много. Ще отбележа само основните неща, с които е най-интересна крепостта за масовия посетител. Сред тях са Царският дворец, Патриаршията, Балдуиновата кула, спектакълът „Звук и светлина“.
Дворцовият комплекс е строен около 1360 година от цар Иван Александър. Изграден е в централната част на хълма. Бил е добре укрепен – защитен с крепостна стена и кули. В комплекса е била разположена тронната зала, дворцовата църква, царските покои. Патриаршията се намирала южно от него. Тя също като двореца е била самостоятелна крепост. Тоест, и двата комплекса в архитектурно и строително отношение са били по-малки крепости в рамките на голямата крепост Царевец. Важна роля тук има патриаршеската църква, която е реставрирана и впечатлява с вида си и днес. Балдуиновата кула се намира в югоизточната част на Царевец. Имала е отбранителна функция, но в асоциациите на хората е популярна като кула-тъмница. Името си получава от това на латинския император Балдуин Фландърски. Същият бил пленен през 1205 г. в битката при Адрианопол от цар Калоян и заточен тук.
Спектакълът „Звук и светлина“ е онова, което отличава Царевец и го прави уникален.
Това е най-мащабното, най-ярко и най-добре направено аудио и светлинно представление у нас. То съчетава ярки и променящи се в хода на постановката светлини, лазерни лъчи, драматична музика и звук на църковни камбани. „Звук и светлина“ е не просто ефектен спектакъл. Той проследява в звук и светлина цялата история на Второто българско царство от възникването му до падането под Османска власт. Провежда се, с известни прекъсвания, вече 40 години и смело мога да кажа, че няма аналог в България. Наблюдавала съм го много пъти през годините и винаги ме е докосвал дълбоко. Непременно отделете време, за да го видите. Прави се вечер, по тъмно и може да го наблюдавате от различни места в стария град. Едно от тях, които препоръчвам, е площадката на катедралния храм „Рождество Богородично“.
2. Самоводската чаршия – улицата на занаятите във Велико Търново.
Виещи се нагоре калдъръмени улички, къщи, долепени една до друга и преплели покривите си, дюкяни, занаятчийски работилнички и магазинчета за сувенири. Това е днес Самоводската чаршия във Велико Търново.
Нейното зараждане започва през 60-70-те години на XIX век в резултат на бурното търговско и стопанско развитие на града. Самоводската чаршия има своя, съхранил се до днес, възрожденски облик. Тя е не просто улица на занаятите и дюкяните. Тя представя облика на цяла една епоха, на цяло едно време.
Днес Самоводската чаршия във Велико Търново е със статут на архитектурно-етнографски комплекс.
Живяла съм четири години в района, разположен над чаршията, и два пъти дневно, всеки ден съм минавала оттук. Горещо Ви препоръчвам не само да обходите главната улица.
Разходете се нагоре, по стъмните улички, за да усетите атмосферата на стария град на Велико Търново. Вярвам, че той ще Ви изненада в много отношения.
3. Улица „Гурко“ в старата част на Велико Търново.
Това е една от най-приятните за разходка улици в града. Тя е сравнително широка (в сравнение с многото тесни и малки улички), настлана е с калдъръм и върви близо над река Янтра.
Любима е на туристи и на художници, които пресъздават красивите композиции на старите къщи, кацнали на хълма.
От тук се разкрива пряка видимост към намиращият се насреща паметник на Асеневци, Художествената галерия и Стамболовия мост.
4. Паметникът на Асеневци над река Янтра.
Разположен е на красиво панорамно място, добре видимо от много страни. Изграден е при един от завоите на река Янтра. Край него се намират Художествената галерия и Стамболовият мост. Строен е през 1985 година в характерния за онова време соц стил. Целта на монумента е да възвеличае приноса на българските владетели от рода Асеневци – Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II.
По време на тяхното управление България достига връх в своето политическо, стопанско, военно и културно развитие. Българските царе са изобразени на коне. В средата на композицията между тях е издигнат огромен меч с острието нагоре. Паметникът на Асеневци е любимо за мен място. Изправяла съм се в основите му, откъдето той изглежда още по-огромен и внушителен.
5. Катедрален храм „Рождество Богородично“.
Винаги съм го асоциирала със спектакъла „Звук и светлина“, тъй като от тук последният се наблюдава изключително добре. Построен е в така наречената „Болярска махала“ в старата част на Велико Търново. Храмът има два етапа в развитието си. Старата църква е построена от Кольо Фичето в периода 1842 – 1844 г. На 1 юни 1913 г. обаче Велико Търново е разлюлян от силно земетресение. Храмът е разрушен до основи като остава само камбанарията му, но и тя е много увредена. Търновци решават да го издигнат отново и през 1924 г. започва строежът на новия храм. Той завършва десет години по-късно, през 1934 г.
Това са само малка част от многото на брой интересни места във Велико Търново.
Градът предлага разнообразие от забележителности и събития за всеки вкус. Още от тях може да видите тук. За любителите на автомобилите атрактивен би бил провеждащият се тук Трабант фест. А ежегодно през месец май съвсем близо се организира и Националният събор на овцевъдите. На по-малко от час път е възрожденска Елена, в околностите на която може да посетите комплекса на Вълчан воевода над язовир Йовковци, Христовския водопад, Марков камък. Още от най-забележителните места в България ще откриете във фото пътеводителя на загадъчните места тук.
