Странджа е една от планините в България с най-впечатляващи, мистични и в голямата си част непознати забележителности. Сред тях са слабо известният Град на мъртвите – Пропада, нямащият аналог с пещерата в основите си параклис „Света Троица“, тракийското светилище Камъка, прекрасният водопад Докузак, китното селце Бръшлян. При добра организация може да ги обходите за ден.
Градът на мъртвите – Пропада, е сред най-интересните и недостатъчно проучени места в Странджа.
Първите разкопки на обекта започват преди 45 години, през 1979 г. В този период в социалистическа България археологическият интерес към подобни забележителности е огромен. Развито е специализираното направление в историята и археологията – тракологията, която да ги изучава. Осигурена е политическа и финансова подкрепа за мащабни проучвания на тракийските паметници в страната. Промените след 1989 г. слагат край на тези инициативи и дълго време разкопките остават запуснати.
Такава е съдбата и на Пропада. 20 години след началото си, през 1999 г. проучванията са възобновени като дейностите продължават до към 2004 г. Днес, нови 20 години след последните изследвания, Градът на мъртвите все още не е разгадан напълно.
Тракийският могилен некропол в местността Пропада е известен като Градът на мъртвите заради огромния си брой гробни могили.
Разкрити са над 40 такива като при посещението си успяхме да открием около половината от тях. Предполагам, че голяма част са трудно видими заради пластовете пръст и обвилата ги през годините растителност и е възможно да сме ги пропуснали.
Масовата част от гробните съоръжения са обикновени гробове. Вкопани са в земята и са облицовани с каменни плочи. Те са с относително малки размери, но пък най-много на брой. Вероятно са обслужвали нисшите слоеве на обществото. Съдейки от числеността им, явно в местността е имало сравнително голямо селище. От тези малки гробове ми направи впечатление един троен – предполагам е бил семейна могила.
В Пропада по-интересни обаче са големите гробници.
Те са четири на брой, строени са през различно време и се намират в по-високите части на хълма. Очевидно са били предназначени за заможните жители на селището. Това се предполага както от големите им размери, така и от мястото, където са изградени, а именно – колкото по-високопоставен е починалият, толкова по-високо разположена е гробницата му.
Интересни въпроси, които възникват за местността Пропада, са: В какъв период от време е била обитавана тя, колко е била числеността на населението, живеещо тук, с какво се е препитавало то?
Съдейки от датировката на построяване на гробниците, а именно между III в. пр. Хр. и IV в. сл. Хр., то в рамките на този период се предполага да е било обитавано мястото. За онези векове това е било голямо за времето си селище – открити са повече от 40 могили като е възможно те да са ползвани от няколко поколения от един род, починали през различно време. Населението явно е било заможно, в пряка близост се намира бившият рудник „Пропада“ (понастоящем нефункциониращ) като е много вероятно в района да са добивани ценни изкопаеми векове назад във времето.
Заради липсата на достатъчно проучвания обаче въпросите към момента остават много повече от отговорите. Без съмнение Градът на мъртвите остава слабо известен и малко посещаван, което го превръща в още по-интригуващо място сред многото интересни такива в Странджа.
Как се стига до Пропада и Града на мъртвите?
Отправната точка е град Малко Търново. От главния път, минаващ покрай града и водещ към ГКПП-то, трябва да стигнете до отбивката, чиито координати посочвам тук. На отбивката обаче липсва каквато и да било информация за Пропада, видях само информационни табели за прилепните обитания. Следва черен път, водещ към бившия рудник, който може да се измине с автомобил. Трябва да поемете по този път, но не го изминавайте докрай. При един от завоите (координати посочвам тук) трябва да се отклоните вляво (на югозапад) и да следвате посоката до мястото, откъдето започва пътеката (координати на началната ѝ точка посочвам тук). Може да се придвижите с автомобил до самото начало на пътеката. Тоест имате три важни опорни точки:
- Отбивката от главния път с координати 41°58’54.7″N 27°30’44.6″E
- Завоят от черния път, където трябва да се отклоните, с координати 41°59’05.5″N 27°29’54.3″E
- Началото на пътеката в гората с координати 41°58’54.4″N 27°29’31.8″E и обозначителни табели
Пътеката върви нагоре в гората като в началния си участък пресича реката по дървено мостче, после следва леко изкачване. Гробовете са разположени около пътеката и лесно ще ги видите.
Извървете участъка до самия край, за да видите най-голямата гробница. Тя е заградена с телена ограда и врата, а пред нея има малка полянка.
Друго атрактивно място в Странджа е параклисът „Света Троица“, изграден върху пещера.
Посещавали сме много, както по-древни, така и по-нови храмове в България, но това е първият и единствен за момента, който e с пещера в основите си. Параклисът „Света Троица“ се намира насред гората, заобиколен от вековни дървета. Мястото е красиво и приятно за разходка, а пред него е обособена и пикник зона.
Когато погледнете схлупената му непретенциозна постройка отвън, едва ли бихте предположили колко атрактивен е параклисът отвътре.
Храмът „Света Троица“ е изключително скромен – малък олтар с икони и място за палене на свещи.
Но ако се осмелите да се спуснете по стълбите надолу, ще се озовете в подземните коридори на пещерата. Бъдете внимателни – нито в храма на повърхността, нито в пещерата под него има каквото и да било осветление. Стъпалата са нестабилни и податливи на хлъзгане.
Приема се, че „Света Троица“ е изграден на мястото на старо тракийско светилище в Странджа.
А по-новото му съществуване се свързва с легенди за затрупани в пещерата му монаси. Според преданията тук имало голям манастир с много калугери. При едно нападение от турците те решили да се скрият в пещерата. Тя имала два ръкава – ляв и десен. Който тръгнел по левия, никога не се връщал обратно, а десният бил по-плитък и там жените ходели да се молят. Калугерите били толкова уплашени, че влезли в левия проход, където станало срутване и те били затрупани. Никой не разбрал къде и как са изчезнали монасите, докато местен човек от селото не ги сънувал. Той бързо посочил на съселяните си къде са се скрили и хората успели да изкопаят земята над тях.
В края на пещерния коридор и днес посетителите поставят икони и палят свещи. Битуват и мнения, че който се престраши да слезе долу в пещерата, излиза пречистен горе на повърхността. Слизането в мрачното подземие може да бъде плашещо начинание за хора, боящи се от тъмнина и затворени пространства.
Ние посетихме мястото абсолютно неподготвени, но успяхме да се спуснем до дъното на пещерата с подръчното осветление от телефоните си.
Как се стига до параклис „Света Троица“ в Странджа?
Храмът се намира между селата Визица и Граматиково. Изходната точка, където се отклонява черен път от главния, посочвам тук. Това е мястото, където трябва да навлезете навътре в гората и да следвате черния път. Може да се придвижите и с автомобил, желателно по-висок. В началния участък на пътя има информационна табела, но след нея липсват подробни обозначения. Координати на самия параклис посочвам тук.
Лесно достъпно и интересно място в Странджа, на което се приписват мистични сили, е Камъкът.
Камъкът е скален феномен, наподобяващ гъба, с отвор в ниската си долна част. Процепът е с размери, позволяващи през него да премине човек с нормално телосложение. Това е един от многото отвори тип „провиралка“, за които се вярва, че всеки, който успее да се промуши, излиза пречистен от греховете си.
В близост до Камъка има добре загладени скални повърхности с ясно очертани улеи и ями.
Именно те са в основата на предположенията, че местността е древно светилище, вероятно тракийско, на което са извършвани култови практики. Подобни схващания обаче не са категорично потвърдени поради липсата на достатъчно проучвания.
Как се стига до светилище „Камъка“?
Мястото е лесно достъпно като координати на паркинга, където може да оставите автомобила, посочвам тук. Точно срещу паркинга, от другата страна на асфалтовия път, започва стръмен черен път, който се изкачва нагоре. Може да го изминете с високопроходим автомобил или пеша за около 20 – 30 минути. Ако искате да видите и скалните ямки, трябва малко да се отклоните от Камъка по кратка пътека. Координати на мястото посочвам тук.
А сред най-достъпните и популярни места в Странджа е водопадът Докузак.
Той се намира на самия път преди село Стоилово, а пред него има обособена и добре поддържана пикник зона. Като всеки водопад, и Докузак е най-красив при пълноводие на реката. Името му идва от турската дума „докуз“, означаваща девет. Толкова е броят на потоците, които пълнят водопада. Падът на водата е само пет метра, но каскадата е широка и създава визуално впечатление за по-голям обем.
Координати на водопад Докузак посочвам тук. Мястото е красиво и с уредена барбекю зона, от която може да се възползвате за хапване сред природата.
И накрая, но не на последно място – най-китното сред селата на Странджа – Бръшлян.
Село Бръшлян придобива статут на архитектурен и исторически резерват през 1982 г. Основните аргументи за това са запазените му автентични къщи с присъщата им странджанска архитектура. 76 от тях са обявени за паметници на културата като 9 са с национално значение. По мое мнение броят на тези къщи-паметници следва да бъде актуализиран. Предполагам, че статутът, така както е определен преди повече от 40 години, не е осъвременяван в наши дни. Не съм сигурна дали ако днес се разходите из селото, ще успеете да откриете в съхранен вид тези 76 архитектурно-исторически постройки. Силно редуциран е и броят на жителите на Бръшлян – до едва 66 души към 15 март 2024 г.
Посетихме селото по обяд в неделя – ден, в който се предполага тук да има известно оживление както от страна на местните жители, така и от туристи. Откровено казано, не видях такова. Църквата „Свети Димитър“ – една от забележителностите в центъра на Бръшлян, бе заключена. Нямаше достъп и до килийното училище в двора ѝ.
Заключена бе и етнографската къща в селото. Единствената забележителност на Бръшлян, която успяхме да видим, бе „мъжкият“ камък. Легендата гласеше, че той е донесен от местността Дойкимът и който от мъжете успее да го повдигне (тежи около 100 кг.) до над коляното си, е готов за женитба.
В исторически план днешното село Бръшлян възниква далече назад във времето, още през XVII век под името Сърмашик.
С това си наименование то остава до 1934 г., когато е преименувано на Бръшлян. Това е годината на най-мащабно преименуване на селища (около 1/3 от всички в България). Така и село Бръшлян, подобно на много други у нас, заменя турско звучащото си име с българския му аналог.
На мен село Бръшлян ми хареса, макар да очаквах повече живот в него (заради аналогията с други оживени архитектурни резервати като Боженци, Жеравна, Катунище, Ковачевица и други). Интересни ми бяха островърхите коминчета на старите къщи и тесните, обрасли в зеленина улички.
Странджа е планина, пълна с интересни места за посещение, но за съжаление недостатъчно популяризирани по мое мнение.
