Паметникът на Бузлуджа е най-грандиозният от оцелелите в наши дни монументи на социализма в България. Оригиналното му име е било „Дом паметник на БКП“, но днес е известен като „чинията“ на Бузлуджа. Той е най-възхваляваният и идеологизиран паметник в социалистическото ни минало. Той е най-разрушаваното и вандалски разграбвано съоръжение след смяната на политическия режим у нас през 1989 г. Той е най-интересният (а според мнозина и най-посещаваният) изоставен соц паметник в България днес.
Паметникът на Бузлуджа е най-противоречивият от запазените социалистически монументи и няма аналог с мащабите и визията си.
Посетихме го в началото на март. На върха имаше снежна покривка, изпод която напираха да се покажат красивите лилави минзухари. Бе студено, облачно и мъгливо. Не очаквах да срещнем никого тук в това мрачно и непредполагащо туристически посещения време. Противно на логиката ми, обаче, по пътеките към него се разминахме с много посетители, включително такива с малки деца. Бях силно изненадана, че паметникът на Бузлуджа привлича вниманието на туристи към себе си дори в мразовитото снежно време. Мъглите ту настъпваха към него, ту се отдръпваха, но потокът от хора не спираше.
С какво монументът на връх Бузлуджа привличаше своите гости?
Дали любопитството (а може би носталгията) по отминалите години на социализма? Дали тръпката да видят брутално „оглозгания“ (и с опасност от падащи предмети върху главите им) скелет? Дали провокиращата въображението архитектура (и асоциацията с летяща чиния на извънземни)? Дали прекрасната панорама, разкриваща във всички посоки красивите склонове на България?
Възхваляван в годините на социализма, хулен в прехода към демокрацията и привличащ вниманието днес – това е паметникът на Бузлуджа.
Ако трябва да опишем създаването му в цифри, то те са:
- 7 години и 7 месеца – толкова продължават дейностите по изграждането му. Основите на строителната площадка са положени на 23 януари 1974 г. На 23 август 1981 г. паметникът на Бузлуджа е открит – тържествено и лично от партийния и държавен лидер Тодор Живков.
- 9 метра и 15 000 кубика скална маса – толкова са свалени от връх Бузлуджа, за да се заравни площадката за основата на паметника. Така надморската височина на мястото пада от 1441 метра на 1432 метра.
- 70 000 тона бетон, 3 000 тона армирана стомана, 40 тона позлатено стъкло – толкова са вложени в строежа на съоръжението.
- 6 000 души и 60 творци на изкуството – толкова са хората, ангажирани със строителството и художественото оформление на постройката.
- 14 186 000 лева тогавашни пари – толкова са инвестирани в монумента.
- 2 милиона души – толкова са посетили паметника на Бузлуджа за краткото му (едва осемгодишно) функциониране от 1981 г. до 1989 г.
Паметникът на Бузлуджа е грандиозен във всяко отношение – архитектурно, конструктивно, строително, идеологическо.
Мястото му не е избрано случайно. Тук, на връх Бузлуджа е проведен първият социалистически конгрес на България. Датата е 2 август 1891 г., а инициаторът – Димитър Благоев (негов паметник все още се издига при отклонението на пътя откъм Казанлък). Поставено е началото на Българската социалдемократическа работническа партия, предшественик на Българската комунистическа партия (БКП), която от 1944 г. до 1989 г. поема пълната и абсолютна власт в държавата.
Паметникът на Бузлуджа е създаден, за да възхвалява и величае дейността на комунистическата власт в България.
Трябвало е да е величествен и огромен, видим от всички страни и приковаващ вниманието. В петолъчките на върха на пилона му са били монтирани мощни осветителни тела. По проект светлината от тях е трябвало да се вижда от румънския бряг на река Дунав на север до брега на Бяло море на юг при ясно време.
Дом паметникът на Бузлуджа се състои от куполна сграда със сферична форма и 70-метров пилон. На върха на пилона са били монтирани две петолъчки (отдалече изглеждащи като една) с размери 6,5 м. на 12 м. Твърди се, че това са били най-големите в света светещи петолъчки. В сградата (днес оприличавана на чиния) е била изградена Тържествената зала с диаметър 42 метра и височина 14,5 метра. Тя е била пищно декорирана с мозайки, представящи дейността на БКП и възвеличаващи социалистическото общество. Опасана е била от коридор с художествени композиции, възхваляващи работническия труд. До входа на паметника водят стълби, а от двете му страни са добре запазени и днес надписите, представляващи популярни социалистически лозунги от миналото.
В комунистическия период от функционирането на държавата се е считало за чест и привилегия за всеки да посети паметника на Бузлуджа. Специално заради монумента са прокарани асфалтови пътища от връх Шипка и от пътя Стара Загора – Русе (покрай Казанлък).
Заради последвалите след 1989 г. политически промени в България паметникът на Бузлуджа приема посетители едва осем години.
Замислих се, че ако трябва в абсолютни стойности да се определят периодите от съществуването му, то те са: почти 8 години изграждане, само 8 години функциониране и цели 35 години разруха.
Още в първите години на прехода към демокрация у нас започва яростно отхвърляне и отказване от социалистическото минало. Паметниците, допреди това възхвалявани, са отречени и поругани. Доскорошното преклонение пред тях сега е изместено от презрение. Тази съдба спохожда и паметника на Бузлуджа. В средата на 90-те години са освободени и последните служители на обекта, а вратите му – окончателно заключени. Останал без оборудване, без хора и безстопанствен, монументът е подложен на разграбване и вандализъм.
Откраднат е целият му инвентар – от мебели и отоплителни уреди до завеси и килими. Всички метални елементи от съоръжението, които са могли да бъдат демонтирани, са нарязани за скрап. Свалено е покривното медно покритие, не са пожалени и скулптурите във фоайето. Плочите от мрамор и гранит са разкъртени, за да бъдат продадени или използвани в лични строителни дейности. Местата, които са били достъпни, са надраскани и надписани с графити.
Днес паметникът на Бузлуджа е брутално далеч от оригиналния си вид.
От него са останали неразрушимите бетонни основи, стърчащите железа, зеещите без стъкла като празни очи прозорци, порутеният покрив, от който падат елементи. При все това, на фона на пълната разруха обхванала монумента, той продължава да привлича туристи. По време на посещението ни срещнах точно толкова чужденци, колкото и българи. Много ми се искаше да вляза вътре, но вратите му бяха залостени. Мога само да си представя как са изглеждали мозайките, стенните изображения, залата, коридора му. Паметникът на Бузлуджа несъмнено носи много история в себе си. Но вярвам, че има и своето бъдеще – може би с друга визия и с нова концепция, но бъдеще.
Как се стига до паметника на Бузлуджа?
Ние използвахме подхода откъм Казанлък. Пътят е асфалтов, в прилично състояние. Предполагам, обаче, че през зимата не се чисти. Координати на мястото посочвам тук.
Какво да посетим в района на Бузлуджа?
Освен емблематичния паметник на връх Шипка, може да видите и красивата църква в град Шипка, гробницата на Севт III, язовир Копринка. Внимание заслужава и мегалитът „Вратата на богинята“ над Бузовград. В Казанлък в началото на юни пък се провежда фестивалът на розата.
Ако са ви интересни монументи от стила на социалистическия брутализъм, препоръчвам да посетите паметника на създателите на България над град Шумен.
А още интересни и забележителни места в България ще откриете в книгата ни за загадъчните места на България:
