Сиври кая – Адамлар

Сиври кая, наричана и Адамлар, е непристъпна, страховита и опасна скала с издълбани в нея трапецовидни ниши, намираща се в Източните Родопи. Достъпът до нея е истинско изпитание дори за добре подготвените и издръжливите. Тя се извисява самотно, но величествено над водите на река Боровица – сякаш в очакване някой да я покори.

Обградена от стръмни и ронливи сипеи, Сиври кая е рядко посещавана.

От всеки, решил да достигне до нея, се изискват не само усилия и упоритост, но и завидна доза ентусиазъм в това начинание. Ако четейки тези редове, не само че не сте се отказали, но сте решили да изпитате себе си, ще отбележим, че най-трудно и мъчително е изкачването по сипея преди скалата. То дори би могло да Ви откаже да продължите напред, ако вече сте стигнали дотук. По дивия терен нагоре всяко храстче ще Ви е от полза с надеждата да се хванете за него и да имате опора. А колкото тежко е изкачването на сипея, пъти по-трудно е слизането надолу по обратния път.

Скалата е позната с имената си Адамлар и Сиври кая.

Второто е по-популярното име на масива. То идва от турски и в превод означава „острата скала” – от „сиври” – остър и „кая” – скала, канара. Сиври кая се намира в място с надморска височина от около 700 метра и се извисява високо нагоре над земята. Тя е отвесна и стръмна. По югоизточната ѝ стена са издялани няколко трапецовидни ниши, а повече на брой са нишите по северозападната стена – около 25. Сиври кая е една от най-западно разположените в Източните Родопи скали с трапецовидни ниши, чието предназначение и начин на издълбаване и до днес остават загадка.

Сиври кая се извисява на левия бряг на река Боровица, малко преди вливането ѝ в язовир Боровица.

Районът е напълно обезлюден. Най-близкото място е махала Рака дере на село Безводно, но тя е изоставена от десетки години. На връщане от Сиври кая случайно срещнахме местни жители, родом от Рака дере. Разказаха ни, че са ги изселили през 80-те години на миналия век, когато е започнало строителството на язовир Боровица. Местната власт отпратила хората към по-големите градове, а къщите им разрушили, за да не се връщат повече в тях. Последното ме изненада много, а обяснението им за това беше, че целта на тогавашната власт била в пряка близост до язовир Боровица да няма населени места.

Макар и обезлюден, районът днес впечатлява с прекрасната гледка, която се открива към стръмните брегове на язовир Боровица и цялата околност. Тук е диво и пусто, напълно изолирано от съвременния свят и тъкмо затова – много, много красиво.

Как се стига до Сиври кая?

Сиври кая се извисява на левия бряг на река Боровица, малко преди вливането ѝ в едноименния язовир. За да тръгнете към нея, трябва да преминете язовирната стена, откъдето започва пътят за Безводно. При един от острите леви завои на асфалтовия път започва пътеката – координатите на изходната точка посочвам тук. Пътеката лъкатуши покрай язовира като в началните ѝ участъци ще го виждате ясно от дясната Ви страна. После леко се отклонява от него и минава през малка полянка, където има хранилка за диви животни. След това пътеката отново се връща близо до язовира.

През по-голяма част от времето ще виждате на отсрещния бряг и самата Сиври кая.

Вървейки по този път, ще стигнете до голяма бяла чешма, а след това – до останките от гробището на махала Рака дере. Тук правя уточнението, че може да не ги забележите, тъй като са обрасли с треви и храсти. Следващият Ви ориентир е друга чешма с навес пред нея. Продължавате след навеса все напред и започвате да се спускате към реката. Пътеката ще Ви изведе до място, малко преди вливането на реката в язовира.

Тук може да я пресечете и ако имате сили и смелост, да изкачите отвесния сипей, на който се извисява Адамлар.

Координати са самата Сиври кая посочвам тук. На нас ходенето по пътеката от завоя на асфалтовия път до реката ни отне около час. За изкачването по сипея предполагахме, че ще ни е нужно още толкова време. Ние предприехме лудостта да се отправим към Сиври кая в един екстремно горещ летен ден, когато температурите гонеха 35 градуса. Решихме да опитаме да изкачим сипея, но на по-малко от четвърт от маршрута нагоре се разубедихме. Жегата бе смазваща, а въздухът тежеше над нас като горещо покривало, което ни задушава. Отказахме се и решихме да се разхладим в бистрите води на реката, наслаждавайки се на Адамлар и на Саръ кая, която се виждаше в далечината.

Тук правя уточнението, че Саръ кая е ясно забележима от махала Мумджидам. Изненадах се, че я виждахме толкова близо от тук. В района се намира и друга рядко посещавана скала – мистичната Олан кая. Цялата местност е пълна с руини на обезлюдени махали, достъпът до които е само по тесни, вече неразличими, пътечки.

Местността около Сиври кая е дива, пуста и трудно достъпна, което я прави екстремна за посещения, но и адски примамлива.

Ние имахме късмета да срещнем местни жители на изчезналата махала Рака дере. Бяха седнали на раздумка под навеса при чешмата. Разказаха ни удивителни истории за времето, когато са живели тук. До 80-те години в махалата живеели към двайсетина семейства – без ток, но близо до реката. След изселването се пръснали по околните по-големи градове – от Кърджали та чак до Асеновград. В наши дни, 40 години по-късно, те все още спазват традицията да се срещат поне веднъж годишно в близост до родното си място. Разказаха ни и за местата наоколо – за махала Мумджидам и Три могили, за обезлюдените вече Шарен нос, Рака дере, Рибен дол, за местата наоколо – Олан кая, Саръ кая, връх Чиляка.

За част от тях и още от най-непознатите места в Родопите и България разказваме в книгите си Мистерии и загадки в Родопите, 66 забележителни места в Родопите, Фото пътеводител на загадъчните места в България:

Виолета Евтимова

bookmartbg.com/