Събор Рожен е най-старият и най-мащабен събор в България. През интервал от четири години той събира стотици хиляди на най-зелените, най-тучни и най-обширни поляни в Родопите – Роженските.
Събор Рожен отдавна е надхвърлил своите регионални измерения и днес той е най-знаковият, най-разпознаваем и най- многолюден събор в България.
Тук, в сърцето на Родопите, се стичат хора от всички краища на страната, а и извън нея. Привлечени от красотата и очарованието на планината, възхитени от магията и чудните звуци на каба гайдата, разтърсени от духа и традициите на родопчаните. Като почитатели на Родопите във всяко едно отношение смело мога да отбележа, че тъкмо тук, на Роженските поляни каба гайдата пее най-мелодично и се чува най-надалече. Тук боровият аромат, с който е наситен въздухът, е най-свеж и най-ясно докосва сетивата. Тук небето е най-синьо, а планината, извисяваща се към него – най-зелена. Има някакво особено очарование и магия на Роженските поляни.
И вероятно точно това прави събор Рожен уникален, неповторим и толкова мащабен.
Но освен най-многолюден, събор Рожен е и най-старият у нас. Началото му е поставено преди цели 125 години в далечната 1898 г. Тогава свещеникът от близкото село Соколовци дава предложение да се организира събор, на който местни родопски родове да се съберат заедно. За ден е избран 27 юли – празникът, на който църквата почита свети Панталеймон, а за място – Роженските поляни. Така в един уречен от годината ден и на едно наречено за целта място започват да се срещат родовете не само живеещи в Родопите, но и разпръснали се из различни краища на България и извън нея.
Първоначално сбирките имат за цел да съберат родопските семейства от всички краища на страната, без да поставят заявка за национално представяне. Постепенно броят на родовете, които се събират на Рожен нараства. Така от няколко десетки в началото, през 1987 г. на Роженския събор идват представители на 115 рода. Години по-рано, през август 1961 г. на Рожен се провежда първият събор-надпяване в рамките на три дни. В него участие вземат над 500 самодейци певци и гайдари, а публиката достига 80-хилядна численост. В същата година е основан и гайдарски състав „100 каба гайди“.
Така емблемата на Родопа планина – каба гайдата се превръща в знакова и за събора на Рожен.
В следващите години се развива традицията стотици гайди да огласят Роженските поляни по време на събора. А днес в такава степен каба гайдата се е превърнала в един от символите на събор Рожен, че едва ли бихме си представили събитието без нейните звуци. Събор Рожен набира все по-голяма популярност и през 1972 г. броят на изявяващите се в него самодейци достига 3 500 души като само гайдарите са повече от 300, а числеността на публиката надхвърля 150 000 души.
Няма спор, че събор Рожен вече е събитието в България със значимо национално присъствие.
В наши дни Роженските поляни продължават да събират и обединяват хора от всички краища на България. Броят на заявяващите участие изпълнители надхвърля 4 000, а числеността на посетителите е повече от 250 000 души. В рамките на три дни на няколко сцени се организират надпявания и фолклорни изпълнения с конкурсен характер.
Пресъздават се обичаите и традициите, представят се исторически възстановки, етнографски сбирки, експозиции и занаяти от различни части на страната.
Интересни конкурси като този за автентична народна носия се радват на голямо внимание, а в допълнение голяма част от самите посетители също се обличат в народни носии в дните на събора. По обедно време пък се извива традиционното роженско хоро.
Още много може да се напише и изговори за събор Рожен. Но ако трябва да го обрисувам с няколко думи, то те са:
Дълбокият завладяващ звук на каба гайдата, облечените в народни носии хора, хванали се на голямото роженско хоро, багрите на българското знаме, осеяли навсякъде Роженските поляни.
Много трепет и емоция, много наслада и възхита носи събор Рожен на всеки, докоснал се до магията му. Очарованието от природата и възроденият дух на хората се усещат в пълна степен тук.
Личното ми впечатление е, че в дните на събора Роженските поляни се превръщат в туптящото на сърце на Родопите.
Те съхраняват за поколенията паметта и традициите и пазят родолюбието и вярата в българщината.
Затова бих определила събор Рожен като събора, който ще опази и съхрани душата не само на Родопите, но и на България.
А днес на Роженските поляни се издига и най-високо разположеното българско знаме у нас.
То се извисява на пилон висок 111 метра. Височината му не е случайна, а е избрана по аналогия с приблизителната, но в хиляди квадратни километра, площ на България. Заедно с надморската височина от 1430 метра на мястото, където е поставен пилонът, знамето ни става най-високо издигнатото в Европа.
Трябва да спомена, че като всяко мащабно и значимо събитие събор Рожен има своите привърженици и своите критици. Последните говорят за пропуските в организацията му, за транспортните неуредици и трафика, който създава проблем тогава, за комерсиализацията му. Тези детайли, разбира се, не могат да бъдат пропуснати. Но нека не забравяме, че съборът на Рожен няма аналог с мащабите и посещаемостта си. А именно многобройната численост на посетителите му е тази, която доказва интереса към него през годините. Горещо препоръчвам на всеки да посети Роженския събор и да усети магията му.
Ако пък отделите повече време и решите да опознаете тази част на Родопите, не пропускайте да видите НАО (Националната астрономическа обсерватория) Рожен, кулата на връх Снежанка, Смолянските езера, Каньона на водопадите, еко пътека Невястата, манастира „Свети Панталеймон“ до нея, църквата и планетариума в Смолян, селата Широка лъка и Върбово. А на почитателите на родопската каба гайда препоръчвам гайдарското надсвирване в село Гела и музея на гайдата. Интересни фестивали в района са също кукерският Песпонеделник в Широка лъка и празникът на Смилянския фасул.
За Родопите и техните неповторими забележителни места разказваме в книгите си 66 забележителни места в Родопите , Мистерии и загадки в Родопите, Фото пътеводител на Западни Родопи:
А на неустоимия звук на родопската каба гайда може да се насладите с оригиналния музикален диск на гайдарски състав „101 каба гайди“:
Кога и къде се провежда събор Рожен?
Както отбелязах, мястото е на Роженските поляни, а съборът се организира обичайно през четири години. Актуална информация може да откриете в сайта на организаторите rozhen.bg.
