Нестинарските игри се организират на различни събори и фестивали в България, но само в района на Странджа те се пресъздават в автентичния си вид. Това са селата Българи и Кости, където нестинарството е съхранено в изначалния си образ.
Топли летни нощи, тлеещи въглени, боси крака, които леко като перце се носят над огъня – така с най-ярки думи могат да се опишат нестинарските игри.
Те са омайни и притегателни, провокативни и атрактивни, а понякога и неразбрани. За голяма част от наблюдаващите ги нестинарските игри са просто танц върху жарава. Но те имат много по-дълбок смисъл и дълга във времето история. Ако имате възможност да наблюдавате нестинарските танци в автентичния им вид, ще се потопите в магията им. Нестинарският ритуал, нощното танцуване над огъня, звукът на тъпана и гайдата ще Ви пренесат в един неповторим свят.
Нестинарството е стар езически ритуал, който през годините поема част от християнските символи.
Така изначалните му елементи – звуците на тъпана и гайдата, танците с боси крака върху жаравата, се допълват с носенето на икони и играта с тях над огъня. Интересен факт е, че православната църква отрича и до известна степен демонизира нестинарството. Причината се корени в противоречието между езическия ритуал и иконите, включени в него. Но така или иначе образите на светците, носени от нестинарите, са част от ритуала в наши дни.
Нестинарските игри са най-добре запазени и най-интересно пресъздавани в странджанското село Българи.
Те се провеждат на една и съща дата всяка година – в нощта на 3 срещу 4 юни, когато по стар стил се чества празникът на Св. Св. Константин и Елена.
Нестинарството е система от вярвания и обреди, съобразени с някои от християнските празници по стар стил. Така например в село Българи нестинарските игри се провеждат на деня на Св. Св. Константин и Елена (по стар стил 3 юни), а в село Кости – на Илинден (по стар стил 2 август). Преди самите нестинарски игри, още в ранните часове на деня се освещават курбаните, посветени на Св. Св. Константин и Елена. Начело на нестинарите стои „епитроп“ – уважаван човек от нестинарски род. Той оглавява шествието заедно с млади момчета, които носят иконите. В нестинарската къща, наричана „столнина“ става обличането на иконите. Участниците в шествието се отправят към аязмото на Св. Константин. Там иконите се измиват с вода и се поръсват хората за здраве.
Шествието се връща в селото, след което по обяд се запалва огънят. В село Българи той се пали пред старата църква в центъра. След няколко часа, когато дърветата в него прегорят и изтлеят, се разстилат въглените и се подготвят за нестинарските танци. Започва вечерното шествие. То стартира от нестинарския конак, откъдето тръгват нестинарите и момчетата, носещи иконите. Шествието е съпроводено от разтърсващите звуци на тъпан и гайда. Тъкмо те, според мен, придават онова особено усещане за мистичност и загадъчност на нестинарските игри. Звуците им са завладяващи и сякаш те потапят по своеобразен начин в ритуала.
Нестинарските игри в Българи са действително много интересни.
Но трябва да призная, че за да успеете да ги видите, са Ви нужни огромно търпение и завидна упоритост. Пространството, където се провеждат, е много малко, а посетителите на селцето в този единствен по рода си ден в годината са няколко хиляди. Практически невъзможно е да наблюдавате директно нестинарските танци, освен ако не чакате търпеливо пред огъня няколко часа от момента на запалването му до изгарянето му. Имайте предвид и това, че в следобедните часове достъпът до селото с автомобили е ограничен и вероятно ще се наложи да паркирате на около километър от него. В общи линии нестинарският празник в Българи е хубав – съпроводен е с хора, танци и фолклорна програма, но в организационно отношение не е добре уреден. Друга възможност да наблюдавате нестинарските игри са фестивалите от ранга на Леденика и Рожен.
Районът на Странджа изобилства от интересни места за посещение, а голяма част от тях са недалече от село Българи.
Още впечатляващи места в България ще откриете в пътеводителя ни тук:
