Празник на чипровския килим се провежда в едноименното градче в края на април – началото на май. Тогава десетки пъстроцветни килими красят улиците, площада и хълма пред историческия музей в града. Чипровци от векове носи славата си на средище на тъкачеството и килимарството.
Затова съвсем очаквано тук се провежда празник на едно от емблематичните за градчето неща – чипровския килим.
На празник на чипровския килим имате възможност да разгледате многообразието от чипровски килими, изложени навсякъде в града. Може да научите повече за историята на възникването им, за технологията и начина на изтъкаването им.
По време на самия празник на чипровския килим се правят демонстрации като пред посетителите се преде прежда и се тъкат килими на станове.
Чипровските килими са толкова специални и впечатляващи, че понастоящем са включени в списъка на нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Килимарството в Чипровци води началото си от XVII век като особено активно се развива през Възраждането. По онова време почти във всяка къща е имало стан, на който са тъкани не само килими, но и черги, одеяла, кърпи. Те са били неизменна част от чеиза, който булката отнасяла със себе си в новия си дом след сватбата. Чеизът се изработвал с години и се пазел непокътнат до най-важния в живота на младото семейство ден. Освен практичен, той трябвало да бъде гиздав и радващ окото, пъстър и красив. Всичко това в пълна степен се отнасяло и за килимите.
Чипровските килими са уникални както с ярките си багри, атрактивни фигурални мотиви и орнаменти, така и с начина си на изработване.
Характерното при тях е, че се тъкат ръчно, при това на вертикален стан (в останалата част на България тъкането става на хоризонтален стан). Освен това те са двулицеви, тоест абсолютно еднакви и от двете си страни, без лицева и обратна страна. Изработват се от естествени прежди – вълнени и памучни. Оцветяват се с естествени багрила като за целта се ползват орехови черупки, коприва, смрадлика, водата на изварен шарен фасул и други. Първоначално основните цветове в тях били червен и черен, а по-късно навлезли жълт, кафяв, зелен и син.
Интересни в чипровските килими са орнаментите, сред които най-отличаващ се е канатицата.
Тя като символ се среща и в други части на света – Африка, Азия и дори Япония. В България канатицата е част от различни шевици и присъства в носиите, а напоследък я срещаме възпроизведена и в много други предмети. В залите на историческия музей в града може да видите богата експозиция на килими и изложба на различни разновидности на канатицата.
Празник на чипровския килим е съпроводен с различни инициативи, изложения, конкурси, както и фолклорна програма и търговска алея.
Провежда се в центъра на Чипровци, пред сградата на общината. Изложения на килими има по уличката водеща към историческия музей, както и пред самия него. Самото градче е малко, но въпреки това предлага различни интересни неща в околностите си.
Какво да посетим около Чипровци?
Съвсем близо се намира Чипровският манастир, а на няколко десетки километра – Лопушанският манастир. Ако се отдалечите повече, може да посетите пещера Венеца и Белоградчишките скали. За тях подробно разказваме в книгата
Фото пътеводител на загадъчните места в България.
Чипровски манастир
Той носи името на свети Иван Рилски и се намира вдясно от главния път, водещ към Чипровци. Манастирът е приветлив, макар и скромен. Дворът му е приятно озеленен и от възвишението, където е разположена камбанарията му, се открива красив изглед към обителта и отсрещните планини.
Манастирската черква се издига в средата на двора му. Направи ми впечатление, че църквата е неизписана, без стенописи, и не добре поддържана, вероятно поради недостатъчно средства. Чипровският манастир се датира още от Х век. Интересен момент от историята му е този, че първоначално той възниква като католическа обител. Едва няколко века по-късно, през XVIII век в него се заселват православни монаси и го преустройват според православния канон.
Чипровският манастир е бил изцяло разрушаван и впоследствие възстановявян цели шест пъти.
Не знам дали има друг манастир в България, който да е бил толкова често обект на посегателства. Най-тежкото поругаване на светата обител е през 1688 г. при потушаването на Чипровското въстание. Тогава огромен брой участници във въстанието са избити. Днес техни кости се съхраняват в костницата, намираща се на първия етаж в сградата на камбанарията.
Не пропускайте да я посетите. Освен останките на въстаниците, кулата пази и малък параклис на втория етаж. До него водят външни стълби. За съжаление, не го открихме отворен, а според мен и отдавна не функционира. Но пък, ако се изкачите на каменните стъпала, ще може да обхванете с един поглед отгоре целия манастир заедно с двора му, църквата, монашеските помещения.
Понастоящем Чипровският манастир е действащ и отворен за посетители. Достъпът до него е с автомобил, а координатите му посочваме тук.
