Потопената църква „Свети Йоан Рилски“ се намира на брега на язовир Жребчево, недалече от град Твърдица. Известна е като потопената черква заради това, че десетки години водите на язовира периодично са я заливали. При пълноводие водата покривала храма до под прозорците му, а когато нивото ѝ падало, той се откривал изцяло. Така църквата се оказвала ту насред водите на язовира, ту на брега му.
При сухо и топло време, каквото имаме през последните години обаче, водата все по-трудно и все по-рядко е потапяла храма. Когато го посетихме в началото на месец май, по нищо не личеше черквата да е била наскоро под вода. Основите и подът ѝ бяха абсолютно сухи, при това с добре поддържани, напълно чисти плочи. Нямаше никакви остатъци нито от кални наноси, нито от утайки, каквито се очаква да остават след оттеглянето на вода. Само следите от малките мидички, облепили долната част от зидовете, загатваха за присъствието на язовирни води преди време тук. В допълнение – на пода са поставени свещници, маси и своеобразен олтар, както и икони в нишите, които също не личаха да са били заливани. Предполагам, че през последните години водата на язовир „Жребчево“ не е стигала до тук и постройката е оставала на брега.
Така потопената църква на язовир „Жребчево“ може да се определи като разрушената църква „Свети Йоан Рилски“.
Интересен момент е този, че макар храмът да е порутен, тук се усеща една особена притегателна сила и нотка мистичност. Почти невъзможно е да не срещнете в него хора, позиращи за снимки. Фотосесии се правят въпреки (а може би именно заради) липсващия покрив, празните прозорци без стъкла, зейналите отвори за врати, без да има такива, пробиващата си път растителност в горната част на каменните стени. Впечатляващо е усещането, когато прекрачите прага на църквата. Насреща си виждате икони, от двете си страни през зеещите празни прозорци – околността, а над главите си – синьото небе.
Несъмнено потопената църква е неповторимо и притегателно място, но каква е историята ѝ?
Основите на храма са положени преди повече от 130 години, в далечната 1891 г. Същият е строен с труда и средствата на жителите на тогавашното село Запалня. Осветен е през октомври 1892 г. и обслужва местното население в продължение на 70 години, до края на 1962 г., когато селището е напълно обезлюдено. Причина за изселването и унищожението на село Запалня е строителството на язовир „Жребчево“, в чиято чаша попада то.
През 60-те години на миналия век в социалистическа България се наблюдава невиждан дотогава подем в строителството на язовири. Изградени са водоеми из цялата страна като в голяма част от случаите за целта са обезлюдявани цели села, разрушавани са постройки, включително архитектурни и исторически обекти (какъвто е случаят с потопяването на тракийската столица Севтополис под водите на язовир „Копринка“). Такава съдба сполетява и селата Жребчево, Запалня и Долно Паничерево.
С постановление № 105 от 06.06.1961 г. на Министерски съвет се нарежда на жителите на Запалня да съборят къщите си и останалите постройки и да напуснат селото до 31.12.1962 г. Хората разрушават домовете си, вземат каквото могат от покъщнината и вещите си и се разселват в 22 различни населени места из цяла България. Най-упорит се оказва свещеникът на храма „Свети Йоан Рилски“. Той до самия край отказва да бъде унищожена черквата и последен напуска селото. С указ № 57 от 05.02.1965 г. село Запалня е официално заличено от селищната система на Народна Република България.
Една единствена сграда от Запалня обаче остава – черквата му „Свети Йоан Рилски“, днес известна като потопената църква на язовир „Жребчево“.
Сградата се оказва в най-високата част над селото – там, където водите на язовира достигат само при пълноводие. Така повече от 60 години тя ту се потапя под водата, ту се показва над нея. А присъствието ѝ по особен начин напомня за живота в несъществуващото вече село.
Тъжен факт от нейната история е този, че не водите на язовир „Жребчево“, а хората разрушават храма. След 1966 г., в сухите периоди от годината, когато черквата се показва над нивото на язовира, тя е използвана като място за затваряне на крави, овце и дори свине. През 70-те години е напълно разграбена и унищожена от вандали. Свалени са керемидите от покрива ѝ, изтръгнати са железните греди, свързващи зидовете. С лостове и кирки е пробит свода, за да бъдат взети синджирите на полюлелите. Останал без покрив и без укрепващи конструктивни елементи, храмът съвсем рухва.
През последните години поради засиления интерес към потопената църква и благодарение на по-ниското ниво на язовира (което позволява ремонтни дейности) са предприети действия по опазването ѝ. Действително, впечатление ми направи, че мястото е чисто и добре поддържано. А пред входа е поставена табела с подробна информация за възникването, съществуването и последвалото разрушаване на село Запалня и неговата църква.
Как се стига до потопената църква „Свети Йоан Рилски“?
Достъпът е изключително лесен. С автомобил може да стигнете до самия вход на храма. Координати на мястото посочвам тук.
Интересно място за посещение недалече от църква на язовир Жребчево е Мъглижкият манастир.
Той се намира сред красива местност северно от град Мъглиж, под южните склонове на Стара планина. Според преданията е строен с подкрепата на цар Калоян още в първата година на неговото царуване – 1197 г. Днес манастирът носи името на свети Николай и е действащ девически.
След падането на България под османска власт обителта многократно е ограбвана и опожарявана, а след това – възстановявана. Силно ме впечатли информацията, посочена на външната стена на манастирската църква. Тя гласеше, че на 13 януари 1623 г. от Мъглиж са взети 8013 момчета за еничарчета, а после монасите са избити, а манастирът – ограбен и разорен. През онова време очевидно населението на Мъглиж в пъти е надхвърляло днешната му численост (понастоящем тук живеят малко над 3000 души).
Друга интересна историческа бележка, свързана с обителта, е тази за разгрома на Велчовата завера от 1835 г. Тук е бил заточен един от видните нейни участници – игуменът от Плаковския манастир – хаджи Сергий. Той е жестоко измъчван и умира от раните си. По-късно, през 1866 – 1870 г. игумен на манастира е монахът-революционер поп Харитон, който ожесточено се сражава с турците край Дряновския манастир по време на Априлското въстание.
Още атрактивни кътчета от България ще откриете във Фото пътеводителя на загадъчните места:
Малко по-отдалечени, край Казанлък са многото гробници в долината на тракийските царе, „златната“ църква в град Шипка, паметникът на Бузлуджа. Ако пък се придвижите към Ямбол и Сливен, може да видите останките на Кабиле, Сините камъни и Карандила.
