Църногорският манастир на няколко пъти е застиган от пълна разруха, включително в годините от съвременната ни история, а по време на османското владичество пък за възстановяването на църквата му съдейства местен мюсюлманин. Претърпял е различни метаморфози, най-знакови от които са превръщането му в концлагер и използването му като обор за животни. Въпреки многото трудности обаче обителта успява да се възроди. Днес той е сред най-живителните манастири у нас. Не само заради лечебните води на чудодейното си аязмо, но и заради притегателната за своите посетители сила.
Съществуването си Църногорският манастир води още от XI – XII век.
Изначално е бил разположен в подножието на връх Тумба, върху останки, вероятно от римска крепост. Бил е щедро надаряван от боляри и благодетели до падането на България под османско владичество. При първите набези на турците манастирът оцелява. По-късно обаче, през XVIII век е опожарен и разрушен, след което е преместен на 2 км от оригиналното си местоположение. За време на опустошението му се приема 1737 – 1739 г. А заслугата за възстановяването му се приписва на хилендарски монаси, които минавайки оттук открили чудодейно аязмо и до него положили основите на обителта.
Интригуваща е онази част от историята на Църногорския манастир, пряко свързана с местния турски големец Кара Фейзи.
Той се настанил в Брезнишко в 1804 г. и населението било подложено на лютите му злодейства и разбойничества. Надпис от 1809 г. разказва за него как изсякъл манастирската кория (гора) и как навредил на църквите – едни ограбил, други изцяло порутил. Ако пък хората решавали да ги съградят след това, принуждавал ги да ги откупят и да му платят.
Толкова злини сторил Кара Фейзи, че божието наказание се стоварило върху му, при това над любимата му дъщеря. Краката ѝ започнали да съхнат и много скоро тя дори не можела да става от леглото. Голям страх обхванал баща ѝ, че тя може да остане недъгава, но никой лекар не успявал да помогне. Тогава насън на Кара Фейзи се явил Архангел Михаил. Обяснил му, че цялото нещастие го сполита заради разрушените от него църкви и манастири. За да измоли прошка, лютият кърджалия започнал да възобновява съсипаните от самия него християнски храмове.
Лично съдействал за възстановяването в 1814 г. на църквата в Църногорския манастир. Надпис над западната ѝ врата потвърждава това. С помощта на хората от околните села започва и градежът на манастирските постройки, което дело приключило в 1822 г. Самият Кара Фейзи дал пари за строежа, а когато завели дъщеря му в манастира, тя оздравяла.
На лечебния манастирски извор се приписват много чудеса и днес.
Той се намира в югоизточния край на двора и представлява кладенец, дълбок 2,50 метра, от който целогодишно извира вода. Самите покровители на манастира Св. Св. Козма и Дамян също са известни с дарбите си да лекуват. Аязмото привлича множество вярващи, търсещи лек за болестите си.
Гигинският манастир се развива много успешно през Възраждането. Утвърждава се книжовната и просветната му дейност, развива се стопанството му, разширяват се имотите му.
Двете световни войни оставят своя отпечатък и над Църногорския манастир. По време на Първата Световна война той осигурява значителна част от провизиите, които местното население трябвало да издължава към фронта. А след Втората Световна война, веднага след 9 септември 1944 г. обителта е превърната в място за задържане и след това в нея е настанена войскова част. Духовните лица са прогонени. Тук са държани под стража приближени на двореца, опоненти на комунистическия режим, включително местни бивши първенци и концлагеристи от лагера „Богданов дол“ да секат дърва. Част от тях са разстрелвани без съд и присъда и бързо заравяни в близост до манастира. В следващите години поетапно стопанството му е запуснато, иззети са земите му.
Поразителен, макар и неприемлив, е фактът, че в края на 60-те години на миналия век, след налагането на модела на ТКЗС-тата, Църногорският манастир става място за отглеждане на добитък.
Първоначално се ползвали стопанските сгради на манастира. Но поради липсата на каквито и да било ремонти и подобрения те били разрушени и животните – крави, кози, овце и свине, били преместени в монашеските килии. Използването на манастирските постройки с такива цели продължава десетилетия наред и води до пълно унищожение.
Чак след 1989 г. и особено след 1998 г. започва възкресяването на манастира. То отнема над 20 години и труда на много хора. Ангажирани са както монаси, така и светски лица. Възобновяването продължава и днес, когато обителта е сред най-посещаваните и тачени манастири у нас. През последните години тук се провежда и фолклорен събор, който допълнително развива интереса към района.
Къде се намира Църногорският манастир и как се стига до него?
Обителта е разположена над село Гигинци, откъдето идва и другото име на манастира – Гигински. Координати в Google Maps може да видите тук. Достъпът е по указан с табели асфалтов път в добро състояние. А недалече от Гигинския манастир, край Брезнишкото село Гърло се намира уникален по рода си храм-кладенец. В град Трън интересен е скалният параклис „Света Петка“. До село Пенкьовци може да посетите Пенкьовския манастир.
Повече за двете места и още от забележителностите на България може да прочетете във Фото пътеводител на загадъчните места в България:
А през януари в района се провеждат кукерските фестивали Сурва в Перник и Сурова в Брезник.
