Черепишкият манастир се намира на десния бряг на река Искър в един от най-впечатляващите участъци на Искърското дефиле. На отсрещния бряг на реката се издигат високи отвесни скали, които придават още по-голямо величие на заобикалящата обителта природа.
Черепишкият манастир освен красиво, е и наситено с история място.
Основан е в края на Второто българско царство при царуването на Иван Шишман. След османските нашествия неколкократно е изгарян и разрушаван, но след това – възстановяван. Историята на обителта „Успение Богородично“, както се нарича Черепишкият манастир, се губи през вековете. Липсват точни датировки за годините на изграждането му и деятелите, благодарение на които става това. По-пълни стават сведенията за него в края на XVIII – началото на XIХ век.
С Черепишкия манастир свързват имената си будители като Софроний Врачански, Иван Вазов, Алеко Константинов и революционери от Ботевата чета.
Черепишкият манастир в годините на Възраждането е бил просветно средище. Тук е имало българско училище, писани са и са преписвани книги, жития и евангелия. През 1797 г. в обителта намира убежище и самият Софроний Врачански.
В периода 1872 г. – 1876 г. Черепишкият манастир е посещаван от членове на Врачанския революционен комитет. Недалече се намира местността „Рашов дол“, където намират гибелта си част от последните Ботеви четници. Техни кости са положени в костницата на манастира.
Самата костница е построена още през 1784 г. До нея се стига по стръмни стълби, изградени в скалата, на която е издигната. От малката площадка пред входа ѝ се обхваща панорамно манастирът и цялата околност.
Черепишкият манастир е бил едно от любимите и вдъхновяващи места на Иван Вазов.
Не случайно на личността и делото на поета е отреден специален кът – Вазовият кът в манастира. Сред най-известните му творби, пряко свързан с местността, е разказът му „Една българка“. Вазовата творба е писана по действителен случай и пресъздава историята на местна жена от село Челопек. Нейното име е Пена (по мъж – жена на Илия и от там – Илийца).
Баба Илийца поема към Черепишкия манастир с болното си внуче на ръце, за да му чете игуменът молитва за здраве. По пътя си тя среща ранен въстаник от разбитата Ботева чета. Въпреки уплахата си и рискувайки живота си и този на детето, старицата решава да му помогне. Неимоверни са усилията ѝ да пресече сама буйните води на Искъра с болното внуче в ръцете си, за да спаси четника. Илийца не успява да помогне на въстаника, но е дълбоко убедена, че не толкова с молитвата, която чете през пръсти калугерът на Черепишкия манастир, а с желанието ѝ да се притече на помощ е измолила от Бога живот за внучето си.
Друг от разказите на Вазов, пряко свързан с този район е „Дядо Йоцо гледа“.
Историята на слепия старец, който седи на скалите по Искърския пролом, за да „наблюдава“ прокарването на железницата, е трогателна. Образът на незрящия дядо Йоцо, който застава на високото, за да чуе тракането на влака, разчувства и днес. На скалите край село Очиндол сега се издига негов паметник. От там дядо Йоцо продължава да „гледа“ към Искърското дефиле.
Освен Вазов, и Алеко Константинов много е харесвал този край и самия Черепишки манастир. На името на писателя е наречена Алековата алея под манастира. Тя се намира в ниското, при Искъра и е била любимо място за разходка на Алеко Константинов.
Искърското дефиле е красиво, величествено и впечатляващо.
Тук, в близост до Черепишкия манастир се намират невероятните Лакатнишки скали, на които като малка точка се вижда заслонът Орлово гнездо. Във високата им част пък се издига паметникът на Септемврийци, от който на длан се вижда целият Искърски пролом.
Монументът е издигнат в памет на четирима въстаници, които намират смъртта си тук. Това се случва през 1923 г. след избухването на Септемврийското въстание. Мъжете са разстреляни от фашистите и захвърлени в едно дере. Идеята при строежа на паметника е била да наподобява войнишко кепе. В подземието под масивния монумент са се съхранявали костите на въстаниците. По-късно, обаче, гробницата е разбита. Днес паметникът на Септемврийци е панорамно място за наблюдение от високо на Искърското дефиле. Монументът е запазен, включително голямата му петолъчка. До него води асфалтов път откъм село Миланово. Координатите му посочвам тук.
Интересна забележителност в района на дефилето е и пещера Темната дупка.
Тя се намира на левия бряг на Искър, срещу гара Лакатник. Има четири етажа и две основни галерии. В пещерата има водопади, прагове, сифони, езера, подземни реки. Цялата ѝ сложна система е дълга над 5 000 метра. Тя е все още недостатъчно проучена и се предполага, че мащабите ѝ могат да надхвърлят 7 000 метра. Темната дупка е една от най-дългите пещери в Стара планина и в България. Пещерата не е облагородена и пригодена за масови посещения. Не е препоръчително да влизате вътре без подготовка или водач. До входа ѝ води пътека, която тръгва откъм извора Житолюб при самия асфалтов път. Пътеката е лека за изминаване и с обособени панорамни площадки. Координатите на изходната точка посочвам тук.
Под Темната дупка се намира карстовият извор Житолюб.
Ще го видите при самия път. Той е един от най-големите карстови извори у нас. Пълни водите си от две подземни реки. Те преминават през пещера Темната дупка и се изливат в извора, а от него – в река Искър. Водите на Житолюб са най-буйни след поройни дъждове – до 1200 литра в секунда. В пряко съседство до извора има заведения и се организира рафтинг по река Искър.
Искърското дефиле е пълно с множество красиви местенца за посещение. Тук се намира водопадът Скакля, Вазовата екопътека, манастирът „Седемте престола“. Повече за тях и за още от най-забележителните места в България ще откриете в пътеводителя ни тук: