София е удивителен град, който на малка площ в централната си градска част концентрира множество забележителности. Те са толкова близко разположени една до друга, че при добра организация може да ги разгледате за изненадващо кратко време. Освен много, забележителностите на София са от различни исторически епохи. В центъра на столицата ни руините на античността и средновековието съжителстват с паметниците на социализма и съвремието.
Съвместното им съществуване превръща забележителностите на София в още по-интересни и атрактивни.
И докато туристите спират, за да се снимат пред всяко едно от интересните места в София, столичани дотолкова са свикнали с тях, че ежедневно ги подминават, бързайки за някъде. Признавам, че като човек, който живее в столицата, множество пъти съм минавала покрай всяко едно от тези местенца, без целно да спра, за да ги разгледам в детайли и снимам. Затова реших да обобщя в снимки най-интересните места в София. Без да се впускам в историческите детайли и хронологията на събитията, ще се опитам да представя облика на най-популярните забележителности в града. И така:
1. Антична Сердика в Ларгото на София.
Целият участък на подлеза от метростанция „Сердика“ до изхода към Министерски съвет и Президентството заедно с разкопките от западната страна на ЦУМ представят древния облик на града, когато столицата ни е носила името Сердика. Останките от римско време са разкрити през 2010 – 2012 г. при изкопните дейности във връзка с изграждането на метростанция „Сердика“ 2.
В хода на строителните работи се открива цял археологически комплекс. Разкрити са раннохристиянска базилика и късносредновековна църква, терми, няколко улици жилищни сгради. При разкопките се намират елементи от мозайки, вътрешни дворове, бани, водопроводна и канализационна системи. Проучванията датират този участък от града от периода IV – VI век, а на отделни места и I – III век.
Подлезът на Ларгото е своеобразен археологически музей на открито, представящ експонати от античния период на съществуването на Сердика.
Тук регулярно се организират различни събития, а мястото е предпочитано от фотографи за всякакви сесии. Интересен момент е този, че докато в краката Ви се намират руините на древния град, пред очите Ви, ако погледнете нагоре през прозрачния свод, се виждат сградите на Народното събрание, Министерски съвет и Президентството. Не знам да има друга европейска столица, която по толкова впечатляващ начин да събира в една визия забележителности от различни епохи.
Друг любим мой участък е този, в който е експонирана част от християнска църква с добре запазени стенописи. В оригиналния си вид тя е открита близо до пресичането на бул. „Княгиня Мария Луиза“ и „Тодор Александров“ като е била вкопана в околния терен. През 2015 г. е пренесена в Ларгото като е напълно запазена в изначалния си вид. Впечатление правят ярките ѝ стенописи.
Тук е разкрита и една от двете главни улици на Сердика – декуманус максимус, свързваща източната и западната порта на града, датираща се от VI век. Проучената част от нея е 60 метра.
В участъка между ЦУМ и входа на метростанция „Сердика“ 2 може да се разходите по другата главната улица – кардо максимус, свързваща северната и южната порта на града.
Любопитен момент е този, че в наши дни тя се явява визуална връзка между централната джамия на София „Баня Баши“ и катедралния храм „Света Неделя“. Ако застанете в основите на разкопките и погледнете на юг, ще видите християнския храм, а на север – мюсюлманския.
2. Храмът „Света Петка Самарджийска“.
Това е една от най-малките църкви на стара София. Тя е построена през XI век върху останките на римска гробница. Изписана е много по-късно, чак през XIV век. Черквата не е действаща. Може да влезете вътре по стълбите надолу към приземието.
Интересно, макар и непотвърдено е твърдението, че именно тук, в олтара на църквата е погребан Апостолът на свободата Васил Левски.
3. Катедралният храм „Света Неделя“.
Бих го определила като най-красивата, но с най-трагична участ църква на София. И до днес тя е известна с осъществения в нея атентат – най-големият в историята на България. Извършен е на 16 април 1925 г., Велики четвъртък. В този ден в храма се прави опелото на генерал Константин Георгиев, убит два дни по-рано от комунистите. Крайно левите дейци на БКП очакват погребението му да събере на едно, при това закрито място, целия политически елит на България, включително цар Борис III.
На тавана на църквата е внесено голямо количество експлозив. Той е сложен в пакет над една от колоните на основния купол, там, където се е очаквало да е ковчегът на генерала и струпването на най-видните присъстващи. Между взривното устройство и купола е поставена бутилка със сярна киселина, което да подсили още повече взрива. Малко след 15 часа експлозивът е взривен. Разрушен е главният купол на храма, а взривната вълна нанася много поражения. На място загиват над 100 души, а около 500 са ранени като част от тях умират от раните си. Цар Борис III не присъства на погребението и това го спасява.
Известно време след атентата храмът „Света Неделя“ не функционира. Възстановен е през 1931 г. Тук са погребани екзарх Йосиф I и патриарх Неофит.
В пряка близост до храма се намира грабваща вниманието с външния си вид сграда. В нея се помещават Богословският факултет към Софийския университет и Националният църковен историко-археологически музей.
4. Статуята на София.
Тя е една от най-новите забележителности на столицата. Поставена е през декември 2000 г. Издига се пред площад „Независимост“ срещу така наречения „триъгълник на властта“, заключен от Президентството, Народното събрание и Министерски съвет.
Протегнала е двете си ръце напред като в дясната държи лавров венец, а лявата ѝ е стисната в юмрук и на нея е кацнала сова. Лицето, короната, ръцете и пръстите на краката ѝ имат златно покритие.
5. Централната минерална баня на София.
Сградата ѝ е една от най-отличаващите се и прави впечатление на всеки посетител. Тя е огромна по размери, пищно и ярко декорирана отвън. Намира се северно зад ЦУМ. Открита е през 1913 г. и е била сред най-модерните градски бани по онова време. Помещенията ѝ са разположени на два етажа като общото им пространство достига 5 000 кв. м. Банята е имала мъжко и женско отделение, функционирали са вани с различна температура на водата. В годините на най-активното си използване през нея са минавали между 800 и 1000 души дневно, което я прави най-посещаваната в София и околностите.
За огромно съжаление, с течение на времето остава не добре поддържана и постепенно функциите ѝ на градска баня замират. Днес в сградата ѝ се помещава Регионалният исторически музей на София. По мое мнение внушителната постройка на банята и цялото пространство пред нея – градинката на площад „Бански“, имат огромен потенциал.
Ако имате възможност да видите Банята осветена нощем в пъстроцветните светлини на фестивала Лунар, ще я оцените още повече.
6. Централната джамия на София „Баня Баши“.
Разположена е между централните градски хали и минералната баня. Датира се от средновековния период в развитието на града, ориентировъчно около 1566 – 1567 г. Джамията е действаща като може да обслужва до 700 души.
7. Сградите от „Триъгълника на властта“ – Народно събрание, Президентство, Министерски съвет.
Те се издигат на площад „Независимост“ и са типични представители на архитектурния стил по времето на социализма. Строени са по съветски модел – с гигантски мащаби, вдъхващ респект вид и тонове излят бетон. Целта е била да са толкова внушителни, че да няма съмнение у нито един гражданин на какво е способна комунистическата партия в България. Скоро след идването ѝ на власт, още в периода 1948 – 1954 г. центърът на София е тотално преобразен и е изграден Триъгълникът на властта – сградата на Партийния дом, на Министерски съвет и тази на тогавашното Министерство на енергетика (по-късно на Държавния съвет, а днес на Президентството).
Централно място заема постройката на ЦК на БКП (Централния комитет на Българската комунистическа партия) – Партийният дом.
Тук следва да отбележа, че по времето на комунизма БКП е имала всевластни функции и практически на нейните решения са били абсолютно подчинени всички институции в държавата. Това обяснява защо сградата на Партийния дом е бил толкова ключова и важна за тогавашната власт. Това обяснява и защо същата събира целия гняв и ненавист към себе си след падането на тоталитарния режим у нас. В новата ни история постройката се помни с пожара от лятото на 1990 г., когато Партийният дом е подпален. Как и от кого и до днес не е изяснено. Петолъчката от върха на сградата е свалена и днес там се вее националният флаг.
Днес в бившия партиен дом се помещава Народното събрание като същото разполага и с друга по-малка сграда срещу паметника на Цар Освободител.
От останалите две постройки – тази на Министерски съвет и на Президентството, интереса на туристите привлича Президентската институция. Пред входа ѝ постоянно има посетители, позиращи за снимка, като част от тях търпеливо изчакват, за да наблюдават смяната на караула.
Любопитни, но непотвърдени остават разпространяваните сред населението по онова време слухове, че в целия участък под триъгълника на властта и до бившия мавзолей на Георги Димитров са били прокопани тайни подземни тунели. Цялостна система е била създадена с цел да могат да бъдат безопасно изведени от сградите първите на властта в случай на заплаха.
8. Ротондата „Свети Георги“.
Добре запазената църква се намира в задния двор зад Президентството. Смята се, че това е най-старият открит в София християнски храм, който се датира от IV век. Ротондата е с красива архитектура и запазени вътре стенописи. Интересно е разположението ѝ – понастоящем тя се явява под нивото на съвременните софийски улици и визуално изглежда като вкопана в земята.
Днес храмът функционира и в него се извършват богослужения и песнопения.
9. Националният археологически музей.
Той се намира в пряка близост срещу Президентството. Особено интересна е сградата му. Постройката е бившата Буюк /в превод от турски – голямата/ джамия. В нея музеят се помещава от 1892 г. Това е най-старият археологически музей у нас. Към момента той е обединен с Археологическия институт на БАН /Българска академия на науките/.
10. Княжевският (царският) дворец.
Това е една от емблематичните и най-красиви сгради на царска София. Постройката изначално е използвана като конак. След Руско-Турската война и обявяването на София за столица на България тя е отредена за княжевска резиденция на княз Александър I Батенберг. За нуждите на княза и семейството му сградата е изцяло реконструирана. В наши дни в нея се помещават Националната художествена галерия и Националният етнографски музей.
Точно срещу царския дворец през 1949 г. е изграден мавзолеят на Георги Димитров, който цели 50 години съхранява за поклонение балсамираното тяло на комунистическия лидер. Мавзолеят е взривен през август 1999 г. Интересен факт е, че изграждането на зданието става за рекордните само 6 дни, а разрушаването му отнема също толкова – 6 дни (взривовете и досъбарянето на стените с машини става от 21 до 27 август 1999 г.)
11. Народният театър „Иван Вазов“.
Най-известният в България театър се помещава в артистична, красива, богато декорирана и отвън, и отвътре сграда. Официалното му откриване е през януари 1907 г., но историята му е поставена още през 1904 г. Днес Народният театър вече има 120-годишна история зад гърба си и безброй постановки.
12. Църквата „Свети Николай Мирликийски“ – Руската църква.
Удивителна, пищна, прекрасна – така може да се определи сградата на храма „Свети Николай Мирликийски“, по-известен сред столичани като Руската църква в София. Открита е за дипломатическата мисия на Руската държава в България и за идващите руснаци в столицата. В архитектурно и художествено отношение ясно личи руският църковен стил в изграждането на храма.
За вярващите Руската църква е изключителен притегателен център заради мощите на свети Серафим, положени в криптата под олтара ѝ. Архиепископ Серафим оглавява руската църква от идването си в България през 1921 г. до смъртта си през 1950 г. Канонизиран е за светец през 2016 г. и от двете църкви – и руската, и българската. Днес пред мощите му се молят за здраве хиляди християни.
С течение на времето се установява като практика и писането на желания, които да изпълни свети Серафим. До криптата, където е погребан светецът, се стига по стълби вляво от централния вход. В преддверието са поставени маси, листчета и химикалки, на които може да напишете и отправите желанията си към него. Ако решите да го сторите, имайте предвид, че в почивни дни и особено по време на църковни празници има много желаещи, които търпеливо трябва да изчакате.
13. Градинка „Кристал“.
Тя е малка по площ, но красиво озеленена и популярна след столичани. В околностите ѝ, на няколко крачки разстояние се намират много от театрите на София.
В централната ѝ част се издига паметникът на Стефан Стамболов. Главата му е разцепена на две – така, както е бил посечен на улицата през 1895 г.
14. Катедрален храм „Свети Александър Невски“.
Това е най-внушителният, най-красив и най-посещаван храм в България. Постройката е с обща кубатура около 86 000 куб. м., а застроената площ е 3170 кв. метра. Дължината ѝ е 72 метра, а ширината – 55 метра. Има 11 входни врати и 12 камбани, общата тежина на които е 25 тона. Твърди се, че при подходящо тихо време звънът на най-голямата от тях се чува на 30 километра от София.
Идеята за издигане на храма възниква по време на Учредителното събрание във Велико Търново през 1879 г. като първоначално той трябвало да бъде в Търново, на Царевец. На следващата година обаче е решено това да стане в новата столица София. Строителството отнема десетки години, а ремонти и реставрационни дейности са извършвани периодично и в наши дни. През 1953 г. „Свети Александър Невски“ е обявен за патриаршеска катедрала.
15. Базиликата „Света София“ и Паметникът на незнайния воин.
В пряка близост до храм-паметника „Александър Невски“ се намира базилика от раннохристиянския период, свързана с името на града. „Света София“ се датира от IV – V век. Тук са разкрити останки от некропол – над 50 гроба от периода III – V век. Интересен момент е този, че след нашествията на османските турци тя е превърната в джамия, а векове по-късно е използвана като склад. Възстановена е дълго време след това, чак през 1930 г. В градинката от източната ѝ стана е погребан патриархът на българската литература Иван Вазов.
А пред южната страна на базиликата се намира Паметникът на незнайния воин. Той увековечава паметта на всички знайни и незнайни войници, загинали за България. В централната му част е символичният гроб на незнайния български воин. Тук, пред паметната плоча с надпис от Вазовото стихотворение „Новото гробище над Сливница“ гори вечният огън, който да пази паметта на всички загинали във войните. Тук е и мястото, където се извършват най-важните държавни церемонии и се поднасят венци от наши и чужди делегации.
Пред паметника на незнайния воин величествено се издига скулптура на лъв – символ на храбростта и смелостта на българския воин.
16. Софийският университет „Свети Климент Охридски“.
Това е най-старото и най-голямо висше учебно заведение в България. Основан е на 1 октомври 1888 г. с даренията на братята Евлоги и Христо Георгиеви. Техни скулптури днес са разположени от двете страни на фасадата му. Любопитни, но непотвърдени са слуховете, че в действителност не двамата братя, а известният с богатствата си и с любовта си към българщината Вълчан воевода дава средствата за каузата. Според мълвата той дарява на братята значителни парични суми, които те от своя страна влагат в изграждането на университета.
17. Националната библиотека „Свети свети Кирил и Методий“.
Делото на светите солунски братя Кирил и Методий е най-важното за утвърждаване на националната ни културна идентичност. Благодарение на тях днес имаме своя азбука, писменост и култура на роден език. Техните имена носи и най-голямата у нас библиотека. Сградата ѝ се намира в пряка близост до тази на Софийския университет. Пред входа ѝ е оформена неголяма, но с невероятни цветя градинка, която събира много посетители.
18. Паметникът на Васил Левски.
Издигнат е на мястото, където през февруари 1873 г. е обесен Апостолът на свободата – Васил Иванов Кунчев – Левски. Тук всяка година на 18 и 19 февруари множество българи от цялата страна идват да отдадат почит към делото на Апостола и да оставят цветя. До паметника се намира малък площад, носещ името на майката на Левски – Гина Кунчева.
19. Националният дворец на културата – НДК.
Мащабният проект по изграждането на културния център е реализиран в периода 1978 – 1981 г. За да бъде тържествено открит комплексът през 1981 г. по повод честванията „1300 години България“, се работи ударно като са ангажирани строителни работници, жители на столицата и дори чужди наемници. В строителството на НДК са вложени тонове бетон, земна маса и метални конструкции. И до днес това е най-големият конгресен и културен център в България. Националният дворец на културата е мястото, където кипи голяма част от културния живот на столицата. Тук регулярно се организират събития от различен характер – от конференции и изложения до мащабни концерти и представления. Парковата зона пред НДК е красиво поддържана и добре озеленена и е любимо място за срещи на столичани.
20. „Витошка“ – пешеходната улица на София.
Участъкът от бул. „Витоша“, заключен между бул. „Патриарх Евтимий“ и ул. „Алабин“ от години е пешеходна зона. Това е най-оживената и енергична улица на днешна София. Изпълнена е с магазини, ресторанти и кафенета и е огласяна от шумните звуци на тълпата. Откакто е пешеходна зона този участък от булеварда, по-известен просто като „Витошка“ събира множество хора. Част от обстановката са и уличните музиканти, каквито тук ще срещнете на всяка крачка. От визуална гледна точка „Витошка“ се простира на прав участък, където на юг се издига едноименната планина Витоша, а на север се вижда църквата „Света Неделя“. Каквито и забележителности да сте посетили в София, посещението на „Витошка“ е задължително, за да усетите истинската атмосфера и духа на града.
Това са само част от най-популярните забележителности на столицата. По-подробна информация за тях може да откриете на сайта на Столична община тук.
