Аневско кале е невероятно красива и впечатляваща, но рядко посещавана крепост. Тя е лесно откриваема, но съвсем не толкова лесно достъпна. Опасни стръмни скали и зеещи пропасти под тях в комбинация с уникална панорама превръщат укреплението в едно от най-красивите в България. Посетихме го в първите дни на месец май и през цялото време, докато изкачвахме пътеката към него, се усещаше неповторим аромат на билки, какъвто не съм долавяла на друго място.
Аневско кале се откроява ясно отдалече.
То ще привлече вниманието Ви, ако се движите по подбалканския път в участъка между Анево и Сопот. Дори от няколкото километра, отделящи калето от главния път, се вижда трудно проходимият терен, на който е разположено укреплението. Стените му се издигат на отвесно възвишение в участък, където се събират два от горните притоци на река Стряма. Местността е дива и непристъпна и първият въпрос, който човек си задава, е кой и как е успял да построи крепост тук.
Аневско кале е притегателно място за мнозина, но малцина са успелите да стигнат до стените му.
За да се изкачите до него ще са Ви нужни час път време пеша нагоре, здрави крака, несекващ ентусиазъм, доза упоритост, но най-вече – липса на страх от височини. А такива има в изобилие по пътя Ви към крепостта. Ако поглеждате надолу, движейки се по пътеката към нея, и от самите ѝ крепостни стени, ще осъзнаете, че под краката Ви зее плашеща празнина. Усещането, че се намирате на високо място без опора в основите му, може да бъде крайно притеснително за хора, които имат страх от високо. Но ако се осмелите да се изкачите до самия връх, ще бъдете възнаградени с необятна панорама и гледки от птичи поглед към околността.
Изгледът, който се открива от Аневско кале, си струва всяко усилие по трудния път към крепостта.
За по-смелите и упорити в желанието си да се изкачат на най-високата точка са монтирани стълби в скалите. Изкачете се по тях, само ако сте убедени във възможностите си и в пълната липса на страх от високо. Бъдете изключително внимателни – тук всяка грешна стъпка може да бъде фатална.
Аневското кале се извисява на 960 м.н.в. в южните склонове на Стара планина точно над село Анево и град Сопот.
Смята се, че тук е имало живот още по тракийско време, но укреплението се датира от периода на Второто българско царство. В своя средновековен вид останки от крепостта са се съхранили в наши дни. Приема се, че около средата на XIII век и в 20-те години на XIV век са двата най-активни етапа от строителство. Постройките са изграждани върху специфичен и тежък за строителни дейности терен и поради това укреплението е с неправилна форма. Оградена е била площ от близо 4,5 декара.
Днес от Аневското кале са запазени малка част от каменните стени.
Личат следите от греди, вероятно дървени, положени хоризонтално на различни пояси. Камъкът е ломен, необработен, споен с хоросан. Стените са били стабилни, защото въпреки набезите над крепостта в края на XIV век и днес части от тях се издигат на до десетина метра височина. Според археологическите проучвания тук е имало жилищни, стопански и църковни постройки.
Трудно ми е да си представя как в онези векове е било възможно да се оцелее на подобно място. Какъв е бил животът на върха на скалите, обградени от високи каменни зидове. Предполагам, че основните продоволствия са били осигурявани от населението, живеещо в подножието на крепостта. Там, където днес се виждат руините на църквата, откъдето тръгва пътеката към твърдината, земята се е обработвала. Но колко усилия са били нужни, за да се извърви пътят до калето. Признавам, че мен ме измори еднократното изкачване и слизане до там и обратно. А в онези времена този маршрут вероятно е бил ежедневие за местното население.
Как се стига до Аневско кале?
Ще забележите останките от крепостта още от главния път Сопот – Анево. Идвайки от Сопот, трябва да се отклоните вдясно като мястото е обозначено с табела. Координатите ѝ посочвам тук. После трябва да продължите с автомобила до старата църква в подножието на крепостта. Координати на храма посочвам тук. При руините на храма има информационна табела за средновековната църква. От там започва пътеката, която върви нагоре. Тя е ясно отличима и няма вероятност да се изгубите, но е стръмна и трудна за по-слабо подготвени туристи. Изкачването отнема до един час според броя и продължителността на почивките, които правите. В крайната си част, под самата крепост, маршрутът става по-опасен. Внимавайте къде и как стъпвате. Координати на калето посочвам тук. Пътеката освен стръмна и камениста е и открита в горния си участък. Имайте го предвид при сухо и горещо време, когато мястото е припечно и горещо.
Какво да видим в района на Аневско кале?
Най-популярни в Сопот са къщата-музей на Иван Вазов и паркът „Аз съм българче“. На мен пък много ми допадна Дядо Стояновата воденица. Тя се намира съвсем близо до долната станция на лифта. Постройката е историческа и в нея се развива действието от глава втора – „Бурята“ на Вазовия роман „Под игото“. Може да видите освен работното помещение (мястото, където се е мелело брашното) и стаята на дядо Стоян. Представени са и автентични предмети от онова време – рало, юзди, юлари, чекрък, вили. Воденицата е със статут на музей и работно време, които може да проверите тук. Координати на воденицата посочвам тук. Може да се изкачите и до горната станция на лифта – неговото работно време и цени може да проверите тук.
Още интересни, магични и загадъчни места в България ще откриете тук:
