Музеят на гайдата се намира в сърцето на Родопите, в сгушеното сред пазвите на планинските хълмове село Стойките. Целта му е да представя и популяризира гайдата като един от най-припознаваните и харесвани музикални инструменти по българските земи. В експозиционната му зала може да видите различни видове гайди – както каба гайда, така и джура гайда.
Особено място в музея на гайдата е отредено именно на родопската каба гайда.
Защото богатството и магията на Родопите не биха били пълни, ако не отдадем дължимото на най-силния и разтърсващ душата музикален инструмент. Векове наред родопската каба гайда е усмихвала и разплаквала хората. Под звуците ѝ родопчаните са играли кръшни хора, но са пели и тъжни песни. И днес тя събира хиляди – по улиците на Златоград на празника на чевермето, по хълмовете над Гела при гайдарските надсвирвания, по поляните на Рожен на най-мащабния събор в България.
Само каба гайдата притежава онази мекота на звука и дълбочина на тона, която разтуптява сърцата и разчувства душите. Каба гайдата свири само на едно място в България. Защото само тук, в Родопите, сред чистотата на природата и магията на планината нейните звуци са най-звънки и най-чисти. И никак не е случайно, че в забързаното ни съвремие все повече са желаещите да се докоснат до каба гайдата и да се научат да свирят на нея, търсейки път обратно към онзи позабравен, но тих, спокоен и особено притегателен свят, какъвто е той само в Родопите.
Музеят на гайдата събира цялото богатство на този уникален музикален инструмент.
В него са изложени гайди от различни краища на България. Значимо място сред тях заема тази, под чийто съпровод е направен записът на песента „Излел е Дельо хайдутин“. Същата е изпълнена от Валя Балканска и изпратена в Космоса на „Вояджър“. Много силни са думите, с които е представена гайдата на Димитър Петковски (гайдарят, който свири в песента), а именно: Записът, направен на поляната до Червената скала (над Смолян), на който се чува само една гайда – тази гайда.
До гайдата на Димитър Петковски се намира малка зала. В нея под фона на звездното небе се чуват два вида звуци – шумовете на Вселената и звука на гайдата. Последният се оказва максимално близък до този в Космоса. Това е и основната причина песента „Излел е Дельо хайдутин“, изпълнявана под съпровод на гайда, да бъде изпратена в Космоса.
Детайлно представен – и с експозиции, и с увлекателните беседи на уредниците, е начинът на изработка на гайдите. Отделено е специално внимание и на роденият в Стойките фолклорист и създател на гайдарския състав „100 каба гайди“ Апостол Кисьов. Освен него на снимки и на видео стена са образите на най-видните и разпознавани гайдари не само от Родопите, но и в цяла България. Важен кът е отделен и на участниците в изпълнението за рекорд на Гинес от 2012 година, когато 333 каба гайди свирят заедно на НДК.
Музеят на гайдата е сравнително нов и все още малък, но много интересен.
Той бързо набира популярност и броят на посетителите му бързо расте. Ще го откриете много лесно – на самия главен път в селото, координатите посочвам тук. Работното му време може да проверите тук. В Стойките ежегодно се провежда и националният гайдарски събор „Апостол Кисьов“.
Ние, като верни почитатели на гайдата сме ѝ отредили специално място в книгата ни „Мистерии и загадки в Родопите“. Защото вярваме, че магията е не само в красотите, които виждаме с очите си, но и в дълбоко докосващият душата звук на каба гайдата:
А невероятното разнообразие от автентични родопски песни, изпълнявани под съпровод на гайда, ще откриете в албума на гайдарски състав „101 каба гайди“:
Ако разполагате с повече време и решите да опознаете тази част на Родопите, не пропускайте да видите кулата на връх Снежанка, Смолянските езера, Каньона на водопадите, еко пътека Невястата, манастира „Свети Панталеймон“ до нея, църквата и планетариума в Смолян, селата Широка лъка и Върбово.
За Родопите и техните неповторими забележителни места разказваме в книгите си 66 забележителни места в Родопите , Мистерии и загадки в Родопите, Фото пътеводител на Западни Родопи:
