Араповски манастир „Света Неделя“ се намира само на няколко километра от Асеновград. Името му идва от това на село Арапово (след 1934 г. преименувано на Златовръх), край което е изграден. Араповски манастир е единственият в региона, който е изцяло издигнат из основи. Районът на Асеновград изобилства от известни манастири като Бачковския, Кукленския, Горноводенския, Белащенския и ред други. Те са с много стара история още от времената далече преди падането на България под османска власт като по време на турските нашествия са разрушавани, опожарявания и опустошавани, а впоследствие – отново възстановявани.
За разлика от тях Араповският манастир е издигнат, без на негово място да е съществувала обител.
Това го превръща в единствения тук, строен във времето на османското владичество. За години, в които се случва това, се сочи периодът 1856 г. – 1859 г., а основна роля имат архимандритите Софроний и Герасим. Финансирането му става със средства, събирани от населението и с щедрата подкрепа на Ангел войвода. На него е наречено високото каменно укрепление в двора на Араповския манастир.
Кулата на Ангел войвода в Араповски манастир е изключителна и го отличава от всички останали манастири.
Ангел войвода е български хайдутин, оглавявал чета от близо 100 души в Пловдивско и Хасковско. Според народните писания, е роден през 1812 г. в село Козлук (днешно Драгойново). Посещавали сме Драгойново на път за Жълтата пещера, Буковския лъв и Долапчетата. Селцето е малко, но китно, с красива църква в центъра си.
Ангел войвода е легенда за населението във времената на османско потисничество.
На личността му са посветени песни, наречени са селища. Той е бил един от най-страшните и тачени воеводи на България. Изобразяват го със засукани мустаци, гъсти вежди и непреклонен страховит поглед.
Израства в многолюдно и бедно семейство. От съвсем ранна детска възраст (според разказите още на шест години) започва да изкарва прехраната си като става овчарче. Още тогава в душата му се натрупва яростна омраза към турците, които често вземали овцете му и си правели пред него чевермета. Ненавистта се засилва, когато турци насилват сестра му. След случилото се той предава стадото на братята си, снабдява се с пушка и сабя и хваща гората. Дебне насилниците и успява да ги убие като излага на показ телата им насред селския мегдан. За Ангел вече няма връщане назад към овчарлъка и той заедно с десетина мъже с подобна на неговата съдба сформират малка дружина, която да мъсти за посегателствата. Постепенно към четата започват да се присъединяват все повече и повече хора. Ангел войвода се превръща в хайдутина, от когото се страхуват из цялата Пловдивска и Хасковска околия.
На 50 годишна възраст воеводата се разболява и разпуска дружината си. Оттегля се в Хилендарския манастир в Света гора. Понеже е бил неграмотен, диктува спомените си на един монах, който успява да ги съхрани в манастирската библиотека. Умира през 1865 г., а гробът му остава неизвестен. Анализиран през призмата на историята, Ангел войвода успява да надхвърли обсега на хайдутлука и да прокара път на визията за стройни и добре организирани дружини, с които да се постави начало на истинското революционно движение.
Ангел воевода е най-големият дарител за строежа на Араповски манастир и на негово име е наречена кулата в двора му.
Съществуват предания, според които лично хайдутинът я е съградил. Постройката е на три етажа. Първите два са каменни, с тесни прозорчета, правени за бойници. Третият е силно издаден напред и е имал жилищни функции. В него са обособени четири стаи, които са достъпни за посетители.
Днес кулата на Ангел войвода в Араповския манастир функционира като музейна експозиция.
Може да влезете вътре и по тесни стъпала да се изкачите до жилищната част, където са обособени интересни етнографски сбирки.
Ще видите стари огнища, миндери, облицовани с дърво тавани и красиво изрисувани стени, стари предмети като хурка и вретено, малки трикраки столчета и масички.
Самият Араповски манастир освен кулата включва жилищни и стопански постройки, църква и аязмо.
В двора му има кът с животни като особено интересен за малките посетители е паунът в него. Красива е църквата на манастира „Света Неделя“. Храмът е богато изрисуван със стенописи. Тези в горната част на свода ми изглеждаха по-стари като време на изписване от изображенията в ниската част на стените. През 30-те години на миналия век в резултат на земетресение черквата и част от стенописите са повредени и по-късно възстановявани. Предполагам, че именно на това се дължи разликата в яркостта на цветовете в различните части на изображенията.
Встрани от двора на Араповския манастир се намира и лековитото му аязмо.
То е красиво изписано отвън и особено отвътре. Вярва се, че водата, която извира тук, лекува различни болести и недъзи.
Араповският манастир е действащ, с храмов празник на 7 юли, когато се чества Света Неделя. Отворен е целодневно, а координатите му посочвам тук.
Районът на Асеновград е известен със своите храмове. Тук концентрацията на параклиси, църкви и манастири е изключителна. Сред най-посещаваните от туристи са Бачковския, Кукленския, Горноводенския, Белащенския манастири. От Асеновград започват и туристическите дестинации към Родопите. Повече за тях и многото забележителни места за посещение ще откриете в пътеводителите ни тук.
