Вила Армира е един от стоте национални туристически обекта на България. Тя се намира в околностите на Ивайловград, в долината на река Армира, десен приток на Арда. Вила Армира е наречена на едноименната река, на брега на която е построена. Тя е най-пищното римско имение, открито по нашите земи до момента. Счита се, че това е най-богатият частен дворец от римско време, който и днес впечатлява с мащабите си, със щедрата и скъпа конструкция на сградите и вътрешната си декорация. При изграждането на вилата собствениците са проявили завиден вкус и очевиден за времето си лукс. Забележителни са плановата ѝ схема, мраморната украса и подовите мозайки.
Създадена през първия век на новата ера, Армира прави впечатление и днес, две хилядолетия по-късно и не ни оставя равнодушни пред красотата и очарованието си.
Комплексът се състои от жилищни и стопански постройки. Разположен е на слънчев южен склон на първа речна тераса на река Армира в близост до един от големите пътища в Тракия по онова време. Жилищната част обхваща голям вътрешен двор и включва множество помещения с различно предназначение. Това са трапезария, дневна, кухня, спалня, баня, както и внушителен басейн, около който е композирана сградата. От входа през вестибюл се е стигало до вътрешната централна част и басейна. Той има завидни за един частен дом размери. Дълъг е 11 метра, широк е 7 метра и е дълбок 1,60 метра. За пълненето му е бил изграден водопровод, който отвеждал водата от извора, после тя преминавала през мраморна фигура с форма на октопод, запазена и днес, и оттам пълнела басейна.
Съоръжението е било луксозно декорирано – дъното на басейна е било покрито с мозайка, а стените и стъпалата – с бял мрамор. Отделно от него е била обособена баня, която днес е съхранена в най-малка степен. Била е разположена в най-слънчевата част на жилището, което се обяснява с битуващото по онова време мнение, че тялото трябва да бъде постепенно затопляно и поетапно да преминава от хладка към топла и гореща температура. Смята се, че е включвала и сауна, което е лукс за онова време и потвърждава разточителството, с което е бил изграден домът.
Не случайно вила Армира се определя като дворец, достоен за най-видните аристократи.
Сградата била двуетажна като само на първия етаж е включвала 22 помещения и една тераса, включително отделна зала за пиршества, приемна, спални и други стаи, подредени П-образно около големия басейн. По дървена стълба се е стигало до втория етаж, където били разположени спални и работни помещения за жените. Уникално постижение на будната тогавашна мисъл е подовото отопление на дома, наречено хипокауст. При него подът на сградата е повдигнат на колонки от зидани тухли или керамични тръби, между които циркулира топъл въздух от специално изградени за целта огнища.
Освен с конструкцията си вила Армира впечатлява и с вътрешната си декорация, голяма част от която е запазена до днес.
Мозайки, капители, мраморни херни свидетелстват за разточителството, с което е украсен отвътре домът. Подовите мозайки, открити тук, са едни от най-добре запазените в българските земи. Черно-белите в коридорите и около басейна са най-стари и датират от втората половина на І век, когато е била строена вилата. В тях присъстват различни растителни и геометрични орнаменти. Останалите са били изпълнени с пестеливо използване на цветни камъчета. Най-известна, а и най-значима е мозайката в спалнята на собствениците на двореца. Тя е разделена на отделни полета и изобразява портрет на един от собствениците заедно с двете му деца.
Счита се, че във вила Армира са единствените портрети върху мозайка от римската епоха, намерени досега у нас.
Датират се от ІІ век. В просторната зала за гости (триклиниум) има и друга по-късна мозайка с изображение на Медуза Горгона – символ, който се повтаря многократно в декорацията на вилата. Стените на коридорите и помещенията са били украсени със стенописи в червен, бял, черен, зелен цвят. Пиластровите капители са едни от най-красивите, откривани в римските провинции. Хермите, както и образите на Медуза-Горгона в украсата от мрамор са били възприемани като пазители на дома и семейството.
Армира е била изградена през втората половина на І век и по-късно е била преустройвана, разширявана и поправяна.
След няколко века на разцвет и благоустрояване, през втората половина на ІV век имението е опожарено и разграбено. През 378 г. римската армия е разбита от готите, а самият император е ранен и отнесен от войниците си до вила в близост до бойното поле. Впоследствие готите откриват това убежище на ранения император, превземат и опожаряват вилата и убиват императора.
Според някои това убежище е именно вила Армира.
По-късно опустошително земетресение от края на ІV век доразрушава останките от сградите. Те са засипани с пластове пръст и са преоткрити отново близо 2000 години по-късно, през 1964 г. при стоеж на язовир край Ивайловград. Под ръководство на ст.н.с. д-р Янка Младенова, а по-късно и на ст.н.с. д-р Гергана Кабакчиева от Националния археологически институт с музеи при БАН, са проведени археологически проучвания. Те постепенно разкриват тайните на този впечатляващ и пищен жилищен комплекс.
Армира е била център на поземлено владение на богата тракийска фамилия.
Разкопките на Голямата могила край с. Свирачи потвърждават тракийския произход на основателите й. Смята се, че първият й владетел е син на тракийски цар, който заради заслуги към римската империя получава статут на римски гражданин и придобива правото да създаде вилно стопанство, което той реализира през 50 – 70 години на І век. Стопанството се простира по долината на река Армира, на която днес е наречена вилата. Плодородните земи наоколо осигурявали богата селскостопанска продукция. В района е имало и кариера за бял мрамор, който е използван при изграждането на вилата още в първите години от създаването й.
Богата, пищна и разточителна е вила Армира.
Но освен с лукса си, тя впечатлява и с архитектурата си и носи величието на поколенията, населявали земите ни хилядолетия преди нас.
Как се стига до вила Армира?
До вилата се стига по асфалтов път, който тръгва от кв. Лъджа на град Ивайловград в посока към с. Свирачи. Има указателни табели и удобен достъп до обекта. Координатите посочвам тук. Обектът е с работно време и входни такси.
В околностите на Ивайловград се намира Атеренският мост, крепостта Лютица, манастирът „Св. св. Константин и Елена“. За мен най-впечатляващи обаче са пограничните села без аналог – Мандрица, Сив кладенец, Горно и Долно Луково, изчезналото Емерлер.
За част от тях и още от най-интересните места в Родопите и България разказваме в книгите си Мистерии и загадки в Родопите, 66 забележителни места в Родопите, Фото пътеводител на загадъчните места в България:
