Гайдарското надсвирване в Гела събира стотици гайдари и в пъти повече посетители на поляните над китните родопски хълмове.
Високо, високо в планинските висини, в самото сърце на Родопите се намира китното селце Гела. Спретнатите му къщи са разхвърляни на панорамни склонове, от които се открива необятна гледка към величието на Родопа планина. Само на няколко километра южно от него, на 2191 метра над земята се извисява един от стоте национални туристически обекта на България – първенецът на Родопите връх Голям Перелик.
Легендата разказва, че тук, сред най-звънкогласните хълмове на Родопите преди много години се родил Орфей.
Той бил ненадминат с таланта си певец и музикант и чудната му дарба не оставяла безразличен както живия, така и неживия свят. Под омайните звуци на неговата лира се смирявали всички живи същества – животни, хора и дори боговете, а скалите, камъните и дърветата оживявали. От тези висини Орфей огласял планината със своите песни и те достигали далече, далече – над гори и низини, чак до Дунав на север и до Бяло море на юг. И нямало друго по-прекрасно място, откъдето да се лее вълшебната му музика.
Днес в Гела музикалните традиции оживяват и от същото място, от което пеел Орфей, се чуват звуците на родопските гайди.
И толкова притегателно и магическо селце е Гела, че в него се стичат гайдари и музиканти от всички краища на Родопите, за да огласят със звуците на родопската музика цялата планина. Над сто гайди се чуват всяка година в първата събота на месец август на поляните пред параклиса „Свети Илия“.
В гайдарското надсвирване в Гела участват най-знаменитите гайдари от цяла България.
А хиляди са хората, посещаващи събора в стремежа си да се докоснат до вълшебните им звуци. През последните години надсвирването в Гела събира над 12 000 души всяко лято и превръща събора в един от най-масовите и посещавани в страната ни.
Постоянните жители на селото са под 40 души (38 по данни на ГРАО към 15.09.2022 г.). Но през годините Гела привлича все повече и повече посетители. Селото се състои от няколко махалички, разпръснати на съседни склонове. Издига се на средна надморска височина от 1450 метра, което го нарежда сред най-високо разположените селища в Родопите.
Открито е още от траките, които се заселили тук, твърди се, преди близо 4000 години. Във времената на своя възход тракийските племена изграждат крепост. Останките от нея днес могат да се видят в местността Градище на няколко километра югозападно от селото. Според направените проучвания укреплението се датира от периода на ранната фаза на желязната епоха (ХІ-ІХ в.пр.Хр.). Крепостта е била изградена на място, чиито природни дадености осгуряват естествена защита и съответно лесна отбраняемост. Била е с надморска височина от 1850 метра, което я прави една от най-високо разположените крепости от тракийско време. При разкопките са открити остатъци от керамика и предмети с култов характер. Това налага мнението, че на територията ѝ е функционирало светилище, където са извършвани обредни и религиозни практики. Гела носи история и легенди векове назад във времето. Селото зарежда с неподправен дух и атмосфера, каквито могат да бъдат усетени само в планина като Родопите.
Кога се провежда гайдарското надсвирване в Гела?
Обичайно съборът се организира в първата събота на месец август. Точната дата може да следите тук. Имайте предвид, че селото е много малко, а мащабите на фестивала – много големи. Това е причина за струпването на много хора и натовареното движение към Гела. Силно препоръчваме да планирате посещението си в ранните часове на съботния ден, за да имате време да се настаните на поляните. Гела отстои на 6 километра южно от с. Широка лъка, Смолянско. До него води асфалтов път в добро състояние. Местополжението му в Google Maps може да видите тук.
За Родопите и техните неповторими забележителни места разказваме в книгите си 66 забележителни места в Родопите , Мистерии и загадки в Родопите, Фото пътеводител на Западни Родопи:
А на неустоимия звук на родопската каба гайда може да се насладите с оригиналния музикален диск на гайдарски състав „101 каба гайди“:
Какво още да посетим освен гайдарското надсвирване в Гела?
Близо до Гела е архитектурният резерват Широка лъка. Само на 3 км от Широка лъка в посока Девин се намира друго интересно в архитектурно отношение село – Върбово.
А в покрайнините на Гела са разкрити останките на ранно християнска базилика. Векове наред живелите по тези земи траки почитали чрез светилища своите божества, докато на териториите на стара Европа бавно, но сигурно започнало да се налага християнството. В епохата на ранното Средновековие била предприета християнизация на тракийските племена и по-конкретно бесите, които населявали района около Гела. За да бъде утвърдена новата религия, били изградени ранно християнски базилики от византийски тип. Такава има и днес в местността Манастира близо до старата църква „Света Троица“.
Базиликата над Гела е построена на хълм с надморска височина 1485 метра и се приема за един от най-високо разположените религиозни паметници от този тип в Родопите.
Храмът е бил част от голям християнски комплекс. Издигнат е по време на християнизацията на бесите от мисията на епископ Никита Ремесиански. Предполага се в края на IV – началото на V век. Опожарен е през втората половина на VI век при нашествията на славяни и авари. В архитектурно отношение планът на базиликата включва наос (кораб) в централната част, апсида с деамбулаторий (олтарна част с обиколен коридор), притвор с гробна камера, портик с вход и баптистерий (кръщелня). Основната постройка е с размери 30 м. х 14,80 м., с анекси от север и юг. В наоса са се събирали вярващите, за да присъстват на службата (литургията). Той е с размери 17,15 м. х 14,80 м.
Разделен е на три надлъжни части – кораби, и един напречен пред олтара и с входове към анексите от север и юг. Северният кораб е изолиран от вътрешността и затворен със стена към централната част. В него се е влизало през врата към преддверието, по стъпала, изрязани в скалата. От напречния кораб се е влизало в помещения към север и юг.
Апсидата с деамбулаторий – олтарната част, е в източната част на храма, предназначена за извършване на свещенодействието.
Към изток той завършва с обширно, оградено с трапецовидна стена пространство, осветено с множество прозорци. В него е вписана полукръгла апсида. Между тях се оформя обиколен коридор – деамбулаторий, използван при службата. Пред апсидата, в напречния кораб, е оформено предолтарното пространство. Притворът с гробна камера заема западната част на църквата. Входовете със стъпала надолу, затворени с дървени врати, водят от него към централния кораб и изолирания северен кораб, служещ за складирането на необходимите за службата миро, восък, вино, жито. От него се влиза и в анексите към север.
Пред южната фасада е минавал портик с дървени стълбове. Под него са оформени вход към вътрешността и подход към помещение в югоизточния ъгъл, вероятно баптистерий (кръщелня). В пода на баптистера (с размери 5м. х 5м.), покрит с каменни плочи, към източната стена има плитък правоъгълен басейн – таласос, свързан с литургичните нужди. През улей-канал от каменни блокчета водите от светото кръщене са се изливали в специална яма. За литургийни цели са били използвани и анексите от север. Стените на църквата са каменно-тухлени. Подовете са покрити с кръгли керамични плочи с диаметър 60 см, както и с правоъгълни и квадратни такива. Покривът е бил с дървена конструкция, покрита с керемиди. Достатъчно на брой прозорци със стъкла са осигурявали добрата осветеност на храма.
В южната част е оформен гробночен параклис с изградена с камъни и тухли гробна камера с размери 1,80 х 0,40 х 0,80 метра, покрита с каменни плочи. На западната страна е врязан кръст. В нея е открит скелет, в чиято уста е била поставена златна монета, сечена при византийския император Юстиниян I (527 г. – 563 г.). Това е така нареченият „Харонов обол“, с който се е заплащало по античен обичай преминаването в отвъдното.
Възможно е погребаният да е почитан висш духовник, вероятно епископ, а обичаят е в пряка аналогия с древногръцката митология.
Според нея Харон е лодкарят, който прекарвал мъртвите по реката към подземното царство на Хадес, за което те му заплащали с монета. Същевременно е налице и известна свързаност с легендата за Орфей и Евридика, доколкото се смята, че подземното царство на Хадес, където певецът изгубил любимата си, било в пещерата Дяволското гърло (на няколко десетки километра от Гела), до която водела подземна река. Макар и недостатъчно обосновани, подобни аналогии с митологиите на траките са възможни предвид местообитанието им по тези земи.
Районът на Гела пази и друга легенда, свързана с историята си. Тази за края на Второто българско царство и кончината на патриарх Евтимий Търновски, който след заточението си в Бачковския манастир бил погребан на скришно място, твърди се, именно в Гела.
В подкрепа на тези твърдения е откритият на мястото на разрушен манастир таен гроб на глава на православна църква. Погребаният е в седнала поза със скиптър и златна огърлица. Старите хора казват, че родителите им са виждали скиптъра, преди да изчезне. Твърдението, че това е патриарх Евтимий, произтича от факта, че последният български патриарх не е погребан на мястото на заточението си, което е едва на 20 километра от Гела. А личността, намерена в гроба, според местните е носела отличителните знаци на патриарсите.
Ако звукът на родопската каба гайда разтуптява сърцето Ви, препоръчваме Ви и празника на чевермето в Златоград, провеждан в началото на май. В съседното на Гела село Широка лъка интересни са кукерските игри на Песпонеделник. Недалече от Гела пък, в село Смилян, може да посетите празника на фасула в края на октомври.
