Води ли към отвъдното реката в Дяволското гърло? Защо нищо, попаднало в нея, не излиза на повърхността? Къде изчезват водите на пещерния поток?
Една легенда, няколко неуспешни опита за проучване, множество необясними и противоречащи на логиката факти и безброй мистерии. Това са обстоятелствата, които превръщат Дяволското гърло в най-интересната, най-тайнствената, най-посещаваната и в същото време най-неразгаданата пещера у нас.
Ако се опитаме да очертаем хронологията в разкриването на пещера Дяволското гърло, то тя вероятно би изглеждала така:
Тракийско време: Митичният певец, музикант и тракийски цар Орфей се жени за най-красивата сред хубавиците – музата Евридика. В деня на сватбата им отровна змия се оплита около нея, ухапва я смъртоносно и любимата на Орфей умира. Харон – лодкарят, който превозва душите по подземната река, водеща към света на мъртвите, качва Евридика на лодката си и тя отплава към царството на неживите. Орфей, измъчван от неописуема болка, се отправя към земите на Хадес – богът на мъртвите души. Към неговото царство води страшна подземна река, която излива водите си в мрачна пещера на място, където скалите опират в небето, а реките потъват в земята.
Тази пещера, твърди се, е Дяволското гърло.
В нея се спуснал Орфей, но бил възпрян от лодкаря Харон, който не можел да допусне жив човек да слезе при мъртвите. Орфей извадил лирата си и засвирил. Харон се поддал на омайващата му мелодия и не усетил как двамата се озовали пред трона на Хадес. Последният знаел какво дири тракийският певец в покоите му и побързал да го отпрати. Но Орфей отново засвирил с една едничка молба – да го омилостиви и да върне обратно любимата си. Хадес не издържал на тъжните му песни и се смилил.
Поставил само едно условие – по пътя към живота Орфей да не се обръща назад. Даровитият музикант приел и двамата с Евридика се отправили към царството на живите. Орфей не спирал да върви, но нещо глождело душата му. Той не чувал нищо зад себе си – нито стъпки, нито звук от Евридика. Не издържал и извърнал глава назад. В този миг феерична сянка се издигнала над земята и духът на любимата му отлетял обратно към земите на Хадес. Орфей изгубил Евридика завинаги.
Защото реката в Дяволското гърло водела към едно единствено място – отвъдното, и нямало сила, която да ѝ се противопостави.
Това, говори се, се случило в тракийско време. В наши дни:
- 1942 г.: За пръв път е прокаран път в близост до пещерата. Асфалтовото шосе Тешел – Триград увеличава потока на хората, минаващи в близост, и подсилва интереса към нея.
- 1962 г.: Трима алпинисти – Радостин Чомаков, Никола Корчев и Елена Пъдарова правят опит да влязат в Дяволското гърло. Успяват да проникнат в Бучащата зала, но липсата на екипировка ги отказва да продължат и усилията им са без резултат.
- 1968 г.: Голямо наводнение връхлита разположеното над пещерата село Триград. Река Триградска приижда и помита всичко по пътя си. Водите ѝ отнасят 350 кубика дървен материал, който влиза в Дяволското гърло. Нито една дъска от него обаче не излиза на изхода. Всичко, което веднъж попадне там, остава завинаги в пещерата.
- 1970 г.: За пръв път е организирана официално проучвателна експедиция, която да даде отговор на въпроса „Къде води реката в Дяволското гърло?“ Двама водолази – Сияна Люцканова и Евстати Йовчев се гмуркат в реката, но тя ги повлича и експедицията само потвърждава мрачното поверие, че не е възможно да излезеш от реката в Дяволското гърло.
- 50 години по-късно никой не знае къде отива подземният поток и защо нищо, попаднало в него, не излиза на повърхността. Правени са опити с оцветяване на водата, за да се проследи кога и къде тя ще се появи на повърхността. Цели два часа след като е пусната боята, същата излиза по поречието на Триградска река след пещерата. Изчислено е, че предвид скоростта, с която се движи водата, за това време пещерната река следва да измине десетки километри (според твърденията цели 40 км.). Къде и как се случва това никой не знае.
Ако все още имате колебания дали Дяволското гърло е най-тайнствената пещера в България, следващите факти могат да са интересни за Вас:
- 288 стъпала, равняващи се на височината на над 20-етажна сграда. Точно толкова трябва да изкачите, за да излезете от пещерата. За тези, които имат страх от високото, остава алтернативният маршрут, по който са влезли.
- 42 метра падаща с грохот вода. Това е височината на най-големия подземен водопад на Балканския полуостров. Водите му се разбиват с тътен в Бучащата зала.
- Пещерна галерия, която може да побере храм паметника „Св. Александър Невски“. Това е Бучащата зала – втората най-голяма у нас след тази в Деветашката пещера.
- 175 000 години. На толкова е Дяволското гърло и тази „млада“ възраст обяснява защо в нея липсват сталактити, сталагмити и сталактони, така характерни за по-старите, на по милион години пещери.
- 1000 метра пещерен участък, от който 350 м. са пригодени за организирани посещения.
- 3 релефа, изсечени в скалите – Дяволската глава, фигура на мъж в античен стил и на Богородица.
- 4 вида прилепи с популация над 35 000 броя са постоянни обитатели на пещерното царство.
- И за да обобщим с едно изречение:
Пещера Дяволското гърло е страховита, опасна, изпълнена с тайнственост и мистерия, но и много, много притегателна и атрактивна.
Ще я откриете лесно по пътя към село Триград. Има достатъчно табели, а достъпът е контролиран и с водач. Координатите ѝ посочвам тук. Районът по цялото протежение на Триградското ждрело и около него е невероятен и трудно описващ се с разкази и снимки. Само на място човек може да усети цялото величие и подчиняващата мощ на планина като Родопите. Препоръчвам да отделите мъничко време, за да видите и красивите Чаирски езера, както и намиращата се в близост на тях Пияна гора. Обширна панорама се открива от площадката Вълчи камък. А за любителите на пещерите интерес би била Харамийската пещера.
Още от най-мистериозните и загадъчни места в Родопите съм събрала в книгата Мистерии и загадки в Родопите:
