Празник на Смилянския фасул е чудно кулинарно събитие, провеждано през есента в един от най-китните райони в Родопите. Село Смилян през годините се е утвърдило като единственото място, където се ражда най-едрият и най-вкусен боб в България. На него селото дължи голяма част от днешната си популярност. То в такава степен се асоциира с отглеждания тук фасул, че дори има малък музей, посветен на вкусното растение.
Растението е придобило такава популярност, при това извън географските предели на своето отглеждане, че днес едва ли има българин, който да не си представя вкусни ястия от фасул, когато чуе името на селото. Действително бобът наднича от почти всяка селска градинка. А освен за готвене, местните жители са открили, че той би могъл да има и друго приложение, а именно за създаването на декоративни пана и всякакви сувенири.
Бобът, който тук се нарича „фасульовица“, е толкова важен, че си има свой собствен фестивал – празник на Смилянския фасул.
Той се провежда ежегодно през есента, когато стопаните са прибрали реколтата си, и събира в Смилян множество туристи. Казват, че по-вкусен от едрия смилянски фасул няма никъде в България. В категоричността на това твърдение не се наемаме да Ви убеждаваме, но откровено можем да кажем, че Смилян е сред селата, заслужаващи да бъдат посетени.
Освен най-голямо, село Смилян е и едно от най-старите в тази част на Родопите.
Смята се, че още през VII – VIII век е обитавано от славянското племе смолени, откъдето носи името си. Автентичното му име е Смолен като в регистрите на Османската империя е записвано като Исмилян. В периода на насилственото помохамеданчване на родопското население селото се свърза с името на Висарион Смоленски. Духовникът е припознаван сред местното население като виден бранител на християнската вяра и героичното му опълчване срещу османските поробители е намерило място в романа „Време Разделно“. Там Антон Дончев описва тежките времена на потурчването, когато народът е трябвало да избира между вярата и живота си.
През лятото на 1662 г. са помохамеданчени стари и млади, а тези, които отказали да сменят вярата си, били жестоко избити. Малцина успели да избягат от зверствата и да се скрият в планината. В Райково (понастоящем квартал на Смолян) бяга епископ Висарион заедно с чета от десет души. За съжаление, духовникът е заловен и е подложен на нечовешки изтезания от турците. Въпреки тежките мъчения, които понася, той остава непреклонен до край и отказва да приеме исляма. Негов паметник е издигнат в Смилян в близост до часовниковата кула.
Тя, от своя страна, е една от забележителните в Смилян постройки. Издигната е на високо място в средата на селото. Поради това изглежда по-висока от действителните ри размери, а именно 12 метра. Часовниковият механизъм в нея е подарен на местните жители от Андрей Ляпчев през 1929 г.
Кога се провежда празник на Смилянския фасул?
Обичайно това става през последния уикенд на месец октомври. Добре е предварително да проверите конкретните дати, обявявани от НЧ „Проф. д-р Асен Златаров 1927“ Смилян. Селото се намира на по-малко от двадесет километра от Смолян. До него води асфалтов път в добро състояние. Местоположението в Google Maps може да видите тук.
Районът в тази част на Родопите изобилства от забележителности. Съвсем близо до Смилян се намират крепостта при село Кошница и пещера Ухловица. А на любителите на потайните места препоръчваме слабо известния Надарски надпис и красивата Надарска пещера. Ще откриете всички тях подробно и интересно описани в книгите ни 66 забележителни места в Родопите, Мистерии и загадки в Родопите, Фото пътеводител на Западни Родопи:
