Тракийските скални ниши са сред най-големите загадки на изпълнените с мистерии Източни Родопи. Кога са се появили? Кой ги е създал? Каква е скритата им символика? Защо точно в Родопите?
Те са разпръснати навсякъде из Източните Родопи. Някои – на видими и открити места като Орловите скали, Кован кая, при Друмче и Обичник, пред гара Средна Арда, на Глухите камъни, на Пармаклъ кая, на Чит кая, на Бешик тепе при Женда. Други – на непристъпни терени, където трудно стъпва човешки крак. Такива са нишите на гигантските масиви до Дъждовница, на Доган кая, на непристъпната Шан кая, потайните Долапчета до Буковския лъв, скрити в пещерите Гоук Ин и Вулвата, под шапките на Калпак кая. Местното население често ги нарича „прозорчета в скалите“ и това наивно, неподправено и искрено обяснение звучи най-правдиво.
Тракийските скални ниши са активно проучвани през годините, но все още никой не е дал категорични отговори за същността и произхода ми.
Не е ясно нито кога са се появили, нито кой и как ги е създал. Най-важният въпрос обаче е „Защо?“ Според една от преобладаващите теории това са урни за полагане праха на починалите. Следва да се отбележи, че представителите на висшето съсловие са имали привилегията да използват скални гробници, каквито има при с. Пчелари, на Хамбар кая, на Глухите камъни. За обикновените членове на обществото били отредени малките ниши. В тях се полагал прахът на починалите след трупоизгаряне. Но ако тази теория е вярна, защо не са открити съдове, кутийки или каквито и да било други предмети за поставяне на останките?
В противовес на горните предположения са проучванията на тракийските скални ниши на Орловите скали.
Това е един от най-посещаваните и най-достъпни за туристи масиви с издялани в него над 100 ниши. Най-ясно видими са те на западната (55 на брой) и на южната му (35 на брой) страни. Вдълбаванията са на различна височина, с различни размери, но с еднаква трапецовидна форма. При археологически проучвания тук са намерени останки от глинени съдове с обгорени вътрешни стени, каквито на други подобни комплекси не е известно да има. Предполага се, че в съдинките е наливана горивна течност, която била запалвана и поставяна в нишите. Логично е това да се е случвало при особено тържествени ритуали и култови практики, свързани с вярванията на траките.
В действителност няма неоспоримо доказателство, че тракийските скални ниши са дело именно на траките.
Някои учени твърдят, че те имат много по-древен произход и че тракийските племена са ги заварили в този им вид и просто са ги използвали за свои цели. Спорно или не, но и днес скалните кутийки са познати с названието си „тракийски ниши“.
Друга хипотеза определя тракийските скални ниши като карта за означаване местата за добив на злато, руди, минерали и полускъпоценни камъни в Родопите.
Така например край село Орешари (понастоящем обезлюдено) е добивано злато. А при селата Котлари, Рабово и Поточарка – ахати, харцедон и други. Случайно или не, но там се намира Кован кая (Пчелен камък) – едно от най-големите струпвания на тракийски ниши (повече от 100 на брой). Подобно е местоположението на Глухите камъни, чиито масиви концентрират цели 200 ниши. То е в близост до Малко градище, Ефрем, Дъбовец, Вълче поле, Бориславци – все райони със златоносни находища. Други два масива с ниши – Доган кая и този при с. Ангел войвода се разполагат при селата Спахиево и Караманци, където реките също са златоносни.
Грандиозните скали с най-непристъпно разположените ниши при с. Дъждовница пък са в близост до находища на аметисти и ахати. Подобни залежи има и до с. Друмче, където са едни от най-леснодостъпните ниши в Родопите (можете да ги докоснете и разгледате съвсем отблизо). Тази теория се оспорва от някои, доколкото залежите на злато, минерали и камъни по тези земи не са били в такава степен големи, че да се говори за нанасянето им чрез скици по скалите.
Привържениците на астрономията свързват тракийските скални ниши с друг тип карта – този път звездна.
Търси се връзката между трапецовидната им форма и съзвездия със сходна такава. Твърди се, че нишите са земното отражение на Космоса. Те са връзката между човешкия свят и небесния, чрез тях траките са отваряли своеобразна врата към други светове. Само просветените в това мистично дело са имали привилегията да извайват ниши в камъка. По тази причина голяма част от тях са на стръмни скални участъци, където единствено обучени и подготвени жреци биха могли да достигнат.
Бихме казали, че горното е вярно, съдейки от мащабите и непристъпността на едно от местата с такива ниши.
То се намира при село Дъждовница в близост до язовир Кърджали. Много от нишите в гигантските скали на масива са изсечени на височина над 50 метра. Издълбани са в недостъпен и отвесен склон, който трудно се преодолява дори от тренирани алпинисти. Тук, при с. Дъжновница се намират може би най-трудно достъпните ниши в Източните Родопи. Скалите освен много високи са силно наклонени и ронливи. След проведени геофизични анализи са отчетени различни магнитни и енергийни аномалии в района.
След всички изброени дотук теории можем само да потвърдим, че до днес тракийските скални ниши остават най-голямата загадка на Родопите.
Към многото въпроси, свързани с тях, можем да добавим още един – „Защо точно в Родопите?“ И вероятно сами ще си отговорим – защото именно Родопите са най-мистичната и най-загадъчна планина в България. Ние търсихме тракийските скални ниши в продължение на години. Обходихме десетки километри из непознатите дебри на Източни Родопи. Видяхме, опознахме и се докоснахме до уникални феномени. Заредихме се с невероятна енергия и страхотни емоции. Описахме скалните ниши в книгите си Мистерии и загадки в Родопите и 66 забележителни места в Родопите. Наясно сме, че все още има неизследвани места със скрити ниши, които не сме намерили. Но по-долу ще разкажа за най-интересните места с ниши, които сме посетили.
Тракийските скални ниши на Чит кая
В превод Чит кая означава зиданата скала. Името идва от „чит” – зид, дувар и „кая” – скала, канара. На скалния комплекс е имало тракийска крепост, която не е добре проучена. Масивът се издига над село Лисиците до язовир Студен кладенец. На стръмните скали от южната му страна са издълбани десетки скални ниши. Те са близо 50 на брой, с различна форма (елипсовидни и трапецовидни) и нееднакви размери, разположени в три реда. Освен нишите може да видите уникални образи и форми, каквито са Черепът и Извънземното. Местоположението на Чит кая в Google Maps посочваме тук. А подробно описание и упътвания как да стигнете дотам сме описали тук и в книгата ни Мистерии и загадки в Родопите.
Масивът Пармаклъ кая
Пармаклъ кая е друг интересен скален масив с издълбани в него трапецовидни ниши. Състои се от две части, по средата на които е разположена малка и плитка пещера, наподобяваща утроба. Името на масива идва от скален придатък, наподобяващ палец. Затова е известен още като Скалата с пръста. Други оприличават издатъка на фалос, който би могъл да е резултат от човешко дело именно поради разположението на скалата утроба тук. Дали издяланите в скалите ниши са резултат на този култ е трудно да се каже. По пътека встрани от скалата може да се качите на върха, където странно как е израснал бор. От там се открива чудна гледка към околността. В средата масивът е сякаш разцепен, там се е образувала и пещерата. В околностите на село Ночево, до което се намира Пармаклъ кая, има и други скални ниши.
Как се стига до Пармаклъ кая?
Пармаклъ кая се намира близо до с. Ночево. Селото е разположено на 6 километра североизточно от главния път Асеновград – Кърджали. Тръгвате към селото и преди да го стигнете, пътят се разделя на две. Хващате отклонението вдясно и влизате в махала Емин чауш. Тя се намира доста преди самото село, на няколко километра от него. Стигате до чешмата в горния край на махалата и поемате по пътеката на изток от нея. След около 350 -400 метра ще стигнете до скалата, която се вижда още в началото на пътеката. Местоположението на Пармаклъ кая в Google Maps посочваме тук. Недалече от нея се намират древните винарски камъни, наричани шарапани.
Скалните ниши между Друмче и Обичник
За мен те бяха едни от най-удивителните поради простичката причина, че са единствените, които към момента съм докоснала. Намират се на не толкова трудно достъпно, колкото скрито място. За тях и за намиращата се в съседство Юмрук скала, също с издялани ниши, може да прочетете тук и в пътеводителя ни Мистерии и загадки в Родопите.
Скалните ниши на Калпак кая
Скални козирки с формата на шапки и десетки ниши, издълбани в тях, се крият сред рехава горичка недалече от с. Ненково. Двата масива, оприличавани на калпаци, отстоят на метри един от друг и са разположени на малък и лек за достъп склон, стига предварително да знаете за тях. Нарекли ги Големия и Малкия калпак заради приликата им с шапки с издадени козирки. Кога и кой е изваял трапецовидните ниши в тях не се знае. Можем само да предполагаме, че това се е случило преди хиляди години. Нишите са оформени на онази част от скалата, която е обърната към насрещния на реката склон и са оприличавани на прозорци в скалите, сякаш през тях някой би погледнал към отсрещния бряг.
И двата калпака са с относително ниска височина, сравнявани с други намиращи се в района исполини. Дали заради тишината и уединението си обаче, те са сред най-привлекателните скални чудатости, до които се докоснахме при обиколките си из Източните Родопи.
Как се стига до Калпак кая?
Ориентир за местонахождението е с. Ненково на река Боровица като реката се пресича малко преди да навлезете в селото. Тръгва се от каменния мост при първата от така наречените кули (съоръжения с цилиндрична основа, забита в реката, с прозорци, на два етажа), които се намират преди Ненково, идвайки от Кърджали. Пресича се реката по каменния мост и се тръгва по пътека вдясно от него. Ще стигнете до шахта, където пътят се разделя. Нагоре продължава пътеката към село Дойранци, но Вие трябва да продължите надолу и надясно. Ще пресечете друга по-малка река (дере, вливащо се в р. Боровица). После зад първата нива до дерето се хваща пътека, която върви зад нивата и навлиза в рехава горичка. Върви се около километър по пътеката като Калпак кая се намира скрита сред дърветата на 200 метра над пътеката. Местоположението в Google Maps посочваме тук. Повече за Калпак кая ще откриете в книгата ни Мистерии и загадки в Родопите.
Тракийските скални ниши на Буковския лъв
Това бе вероятно най-трудното за нас място за откриване. Лутахме се за посоката, обикаляхме с часове сред дива местност без ориентири и напътствия. Но всичките ни усилия си заслужаваха. Буковският лъв е скрит сред най-непристъпните и непознати дебри на Източните Родопи. Сред гори, където в радиус от десетки километри не живеят хора. Повече информация за него и за това как да го намерите ще откриете тук и в книгата ни 66 забележителни места в Родопите.
Долапчетата до Буковския лъв
Пътеката за Буковския лъв минава в подножието на Долапчетата. Това е масив също с ниши, за които дори има написан стих. Долапчетата най-простичко, ясно и същевременно логично описват тракийските скални ниши. А именно като малки ниши, долапи, скрити в големите масиви. Как да стигнете до Долапчетата ще откриете тук и в книгата ни 66 забележителни места в Родопите.
Нишите при Жълтата пещера
Тя се намира много близо до Буковския лъв и Долапчетата. На голямата скална стена под пещерата има издялани много ниши, които обаче могат да се видят само от въздух. Ние успяхме да видим няколко такива на път към пещерата. Как да я откриете може да прочетете тук и в книгата ни Мистерии и загадки в Родопите.
Тракийските скални ниши на Орловите скали
Бих ги определила като особено красив и „наситен“ с ниши масив. Той се намира над град Ардино и е лесно достъпен по асфалтов път. Тук преди около 2500 години са издълбани множество трапецовидни ниши. Светилището Орлови скали впечатлява с високите си непристъпни скали, но най-вече с множеството култови ниши, издялани от човешката ръка в тях. Те са около сто на брой и са с различна големина като размерите на две от най-големите са – на едната – височина 70 см, ширина в основата 34 см, а в горния край – 20 см, дълбочина навътре 34 см, другата е с височина 65 см, ширина в основата 25 см, а горе – 19 см, дълбочина 30 см. Дълбочината на нишите е 8 – 12 сантиметра. Не се забелязва някаква закономерност в разположението на нишите, но впечатление прави трапецовидната им форма.
Как се стига до Орловите скали?
Орловите скали се намират в близост до гр. Ардино. Идвайки откъм гр. Кърджали, на входа на града има указателна табела за отклонение вляво. Пътят е около 2 километра и е асфалтиран. От паркинга тръгва пътека нагоре в гората, по която за около 15 минути се стига до скалите. Встрани и вдясно от основната пътека има по-малка и необозначена друга пътечка, която също води до скалите и се изминава за 2-3 минути. Местоположението в Google Maps посочваме тук. За Орловите скали разказваме и в книгата си Мистерии и загадки в Родопите.
Изумителната Шан кая
Това за мен бе най-страховитото и наситено с адреналин място със скални ниши, което сме посещавали. Диво, обезлюдено, непристъпно и опасно място. Но в същото време място, зареждащо с неподозирана енергия и неповторима атмосфера. Изключително трудно е да го откриете, но още по-трудно е да го достъпите. Къде се намира и как се стига до него може да прочете тук и в книгата ни 66 забележителни места в Родопите.
Бешик тепе и скалната гъба край Женда
В околностите на с. Женда, на възвишение, от което се открива чудесна гледка към планинските красоти в тази част на Родопите, се намират останките от крепостта Бешик тепе. Подобно на други тракийски укрепления, при изграждането и на тази крепост били умело използвани естествените дадености на района. Висока скална тераса, природно защитена от почти всички страни. Отвесни стени от изток и север и стръмни от юг правят крепостта естествено укрепена. Тя е била достъпна от югозападната част, където е била изградена преградна стена с ширина около два метра. Каменният зид бил направен от струпани камъни без хоросанова спойка.
В отвесните скали, върху които е изградена крепостта, са изсечени ниши, чийто произход и предназначение все още остават загадка. Счита се, че скалните ниши на Буюк тепе са издълбани много преди изграждането на самата крепост. Под крепостта се вижда и гигантска скална гъба, която се намира на около 200 метра от скалите. До нея може да стигнете по кратка пътечка, която върви край тях. Гъбата се извисява на почти десет метра над земята и с причудливата си, сякаш извънземна форма, поражда много въпроси и удивление. Във високите й части са издълбани култови ниши.
Как се стига до Бешик тепе и Скалната гъба?
Крепостта се намира на около 1,6 км. южно от с. Женда. До нея се достига като след като излезете от с. Женда и малко преди да влезете в с. Соколите, се отклоните вляво по черен път, минаващ край селските гробища, който след около 2 км. ще Ви отведе там. Пътят може да се измине до края с високо проходим автомобил или донякъде с по-нисък автомобил. От участъка, в който пътят става по-трудно проходим и където трябва да оставите автомобила, до крепостта Ви делят около 15 минути ходене пеша. С по-висок автомобил може да стигнете до самото плато. До Скалната гъба може да стигнете по кратка пътечка, която върви край крепостта. Гъбата се вижда от платото и се намира на около 200 метра под него. Местоположението в Google Maps посочваме тук. За гъбата при Женда и още уникални скални гъби в Родопите може да прочетете тук.
Тракийските скални ниши в пещери
Първата такава пещера, която открихме, бе Гоук Ин. Скални ниши са изсечени както вътре в самата пещера, така и отвън – на стръмната отвесна стена до входа й. Нито във вътрешността й, нито на скалата отвън бихме могли да си представим как точно е станало това. Гоук Ин е с надморска височина от 180 метра и е дълга 41 метра. Отворът й е широк и овално оформен и от вътрешността на пещерата се открива красива гледка към околността и река Дишлик дере. Пещерата е сравнително малка, едноетажна (с едно ниво), с денивелация от само 5 метра. Тя е суха пещера, в нея не се срещат калцитни образувания (сталактити, сталагмити, сталактони). Скалните коридори са къси и са разклонени навътре към основата на пещерата, където тя става по-тясна и по-трудно достъпна.
Предполага се, че Гоук Ин е функционирала като светилище хилядолетия преди новата ера. Поради широко оформения си вход пещерата е сравнително добре осветена. Днес тя се обитава от прилепи, а в близост до тях, колкото и странно да Ви звучи, са си свили гнезда и лястовиците. Пещерата е необлагородена, но достъпна за посещения. За да влезете в нея, трябва да изкачите не много стръмен участък над реката. Ако това Ви се стори трудно, може да наблюдавате пещерата и само отвън – ще бъдете не по-малко впечатлени. И все пак, бихме препоръчали да опознаете пещерата и от вътрешността й. Гледката си струва усилията.
Как се стига до Гоук Ин?
Гоук Ин се намира при коритото на река Дишлик дере, под пътя към Крумовград и близо до Скалната Арка в района на Орешари. Пещерата е лесно достъпна, стига да следвате правилния маршрут към нея. И така, ако идвате откъм селата Пчелари и Долно Черковище и вървите в посока към Крумовград, минавате по железния мост над река Арда. Веднага след края на моста, вдясно от него започва черен път, който се спуска към Арда и върви успоредно край коритото й. Пътят е обозначен с жълто-черна маркировка и Вие трябва да тръгнете по него.
След малко повече от километър ще стигнете до мястото, където Дишлик дере се влива в Арда. Тук е много важно да не продължавате по този път, а да тръгнете нагоре срещу течението по коритото на Дишлик дере. Има пътека, която криволичи ту отляво, ту отдясно, но следва коритото на дерето. Вървете по нея около 15 минути и ще видите Гоук Ин да се издига пред Вас. Местоположението в Google Maps посочваме тук.
Дълго време мислехче, че тя е единствената с издълбани вътре ниши. По-късно открихме и друга, подобна на нея пещера, с издълбани във вътрешността ниши. Това е Вулвата до село Морянци, за която разказваме тук и в пътеводителя ни Мистерии и загадки в Родопите.
Доган кая при село Сърница
Недалече от Хасковското село Сърница, само на 3 километра западно по права линия, се извисява скален масив, припознат от древни обитатели хилядолетия преди нашето съвремие. Високо в стръмните скални откоси човешкото присъствие оставило дири за своето съществуване. И днес там могат да се видят издълбаните трапецовидни ниши, будещи възхищение и недоумение как е възможно на такава височина и при толкова отвесен наклон да бъдат достъпени и дълбани скалите.
Масивите са с величествена височина от порядъка на 30 до 40 метра. От най-стръмната им страна изкачването им е възможно само от подготвени алпинисти. Откъм по-ниската си част са достъпни, в случай, че поемете риска да се изкатерите по тях, имайки предвид, че те са абсолютно необезопасени. Ако успеете да го сторите, усилията Ви ще бъдат възнаградени с широка панорама, която ще разкрие пред очите Ви красотите на околните хълмове. Гледката е чаровна и впечатляваща и вероятно именно на нея дължи името си местността. Още преди векове местното население нарекло мястото Доган кая, като в превод от турски „доган“ означава ястреб, но по-популярното и утвърдило се наименование останало Орлови скали.
Как се стига до Доган кая?
Основният подход за Доган кая е с. Сърница (следва да имате предвид, че става въпрос за с. Сърница в община Минерални бани, Хасковска област). В самото село има указателни табели. Кара се по черен път с дължина около 3 км, който в крайния си участък е в по-лошо състояние и е препоръчително да се измине с по-висок автомобил. Пътят отвежда до беседка с огнище-барбекю и оттам се тръгва по пътека с дължина около 350 метра, която се изминава за 5-10 минути. Пътеката извежда при първия скален масив, където е изградена зона за отдих. За да стигнете до съседните скали (отстоят на около 200 метра), трябва да поемете по пътеката за Боян Ботево/Улу дере. За Доган кая разказваме в книгата си Мистерии и загадки в Родопите.
Много близо до Доган кая се намира друг интересен масив, но без ниши – Пробитият камък.
Тракийските скални ниши над село Ангел войвода
За светилището край с. Ангел войвода съществуват повече предположения и догадки отколкото археологически проучвания и научни факти. Заради трудната му достъпност и липсата на достатъчно информация то остава почти непознато за широката общественост, макар че му е присъден статут на паметник на културата от национално значение. Местността, в която е разположено, е обрасла с растителност и ограничава видимостта и възможностите за проучване на комплекса. В действителност светилището е доста интересно. Освен присъщите за Източните Родопи ниши тук са оформени скални басейни, шарапани, скални гробове, стълби в скалите, пораждащи противоречиви твърдения и спорове.
Състояло се е от няколко скални масива, по които личат издълбаните ниши, повечето от които с трапецовидна, но някои с полукръгла форма. Разкрити са скални басейни, шарапани, стъпала, както и скално легло с правоъгълна форма като в горната му част е оформен жлеб за покривна плоча. Предполага се, че това е гроб, вероятно на почитан владетел.
Къде се намира светилището при село Ангел Войвода?
Безспорно светилището е атрактивно, но и трудно достъпно. Подходът е по черен път, който на места е в лошо състояние, и по обрасли и неясни пътеки сред гъста растителност. Ще са ви нужни между между 30 минути и час и половина според това докъде се придвижите с автомобил и колко се лутате в гората. Основен ориентир за мястото е с. Ангел войвода. Минава се през селото и при стария неизползваем железен мост до пътя се поема по черен път вляво. По него се върви около 2 километра и се стига до поляна, където може да се остави автомобила. После се тръгва в посока приблизително изток по обрасли, труднодостъпни и едва забележими пътеки в гората. Върви се около 800 метра и се стига до подножието на скалите. За светилището при с. Ангел войвода разказваме в книгата си Мистерии и загадки в Родопите.
Гара Средна Арда
Към атрактивната и потулена малка гара в Източните Родопи се отправихме в търсене на жп релси и тунели. С изненада открихме, че приключението ни предлага освен адреналин и красиви гледки към язовир Студен кладенец, както и пряка видимост към тракийските скални ниши. Тук ще ги видите съвсем близо до релсовата линия, на открито и огрявано от слънцето място. Повече информация за гара Средна Арда ще откриете тук и тук.
Кован кая – Пчелен камък
Наричат Кован кая Скалата кошер или Пчелен камък. Името на масива са дали многобройните (над 100) трапецовидни ниши, издълбани в него, в резултат на което скалата, гледана отстрани, наподобява пчелна пита. Множеството издълбавания в нея на пръв поглед изглеждат хаотични и произволно направени, но при по-внимателно взиране се забелязва, че нишите образуват няколко вълнообразни линии. Преобладаващата част от тях са трапецовидни, макар и с различна големина и с нееднакви размери на бедрата и основата на трапеца. Пчелният камък се намира в района на с. Долно Черковище, общ. Стамболово, вляво на пътя преди железният мост над река Арда. Масивът се вижда от шосето, а под него има и указателна табела. Местоположението му в Google Maps посочваме тук. Повече за нишите на Кован кая може да прочетете в книгата ни Мистерии и загадки в Родопите.
Вярвам, че въпреки многото открити от нас скални ниши, все още съществуват такива, за които не подозираме. Ще продължаваме да ги търсим – там някъде, скрити сред неизследваните дебри на Родопите. А тези, до които сме се докоснали, може да откриете в пътеводителите ни, посветени на Родопите тук:
