Жълтата пещера в Източните Родопи е масив с внушителни размери, скътан в гориста местност, където рядко стъпва човешки крак. С какво е интересен той и какво не знаем за най-потайните, най-труднодостъпни и неизвестни дебри на Родопите?
Това е едно от най-големите, но и най-слабо познати скални формирования в Източните Родопи. Разположено е южно от село Буково сред гъсти гори в място, напълно изолирано от цивилизацията. Районът е напълно безлюден. Говорим не за изоставени села и махали, а за обширна територия, където никога не е имало човешко присъствие.
Това придава леко плашещ, но и атрактивен вид на Жълтата пещера.
Ние я открихме случайно, докато се лутахме в търсене на Буковския лъв и намиращите се в близост Долапчета.
Но какво всъщност е Жълтата пещера?
Ако се водите от наименованието, ще решите, че това е пещера с жълт цвят. Донякъде сте прави – скалите имат характерен жълтеникав оттенък. Само че пещерата представлява малка част от грандиозния обект. Нейната дължина е 13 метра, а денивелацията ѝ едва 2 метра. Интересното е, че тя е от типа „утроби“, каквито има много в Източните Родопи. За една от тях – Вулвата при Морянци, сме разказвали в блога. Отворът на Жълтата пещера е оформен срещу слънцето на юг. Това позволява в определен часови пояс от деня слънчевият лъч да огрява, тоест да прониква в утробата. Пещерата е била с култово предназначение, характерно за почитта към зачеването и раждането на нов живот. Вътре в нея е оформено каменно легло. Но ако искате да го видите, ще трябва да се изкачите по пригодена стълба, водеща към входа.
Друга характерна особеност на масива са изсечените в скалите ниши.
Малка част тях може да видите по пътя си към пещерата. Множеството се наблюдават само от въздух, тъй като са оформени върху отвесните скални откоси с „обратен наклон“. Разположението им поражда въпроса как са издялани там. Дори да предположим, че създателите им са се спускали с въжета от върха на скалите, без обяснение остава фактът, че нишите са дълбани в посока надолу към пропастта.
Атрактивно е оформеното в скалите лице с ясно изразен нос, уста и брадичка. Интерес будят археологическите предположения, че тук е създаден каменен календар – съоръжение с шест отвора, в четири от които сянката пада в точно определени дни от годината – 21 март, 21 юни, 21 септември и 21 декември.
Ако Жълтата пещера е провокирала интереса Ви и решите да я посетите, имайте предвид, че районът, в който се намира, е напълно изолиран.
В радиус от десетки километри наоколо няма нито кого да потърсите, нито къде да се подслоните. Препоръчително е посещението да е с опитен придружител, за какъвто може да разпитате в село Буково. От селото се тръгва на юг, пресича се реката и по черен път стигате до място с указателни стрелки за пещерата. Пътеката е обрасла, но не е трудна за изминаване. По-важното е да не се отклоните по други коларски пътища, каквито има в гората. Местоположението на масива в Google Maps посочваме тук.
За най-скътаните, най-непопулярни и загадъчни места в Родопите разказваме в книгите Мистерии и загадки в Родопите, 66 забележителни места в Родопите, Фото пътеводител на Източни Родопи:
Недалече от нея, но с подход откъм село Сърница се намира Пробитият камък.
