Шарапаните до Ночево са само част от многото пръснати из непознатите дебри на Източните Родопи винарски камъни. Из Източните Родопи се натъкваме на редица съоръжения, чието нееднозначно предназначение и днес дава поводи за догадки и разнородни тълкувания.
За шарапаните до Ночево или така наречените „винарски камъни“ може да чуете различни теории.
Те варират от чисто битови и практични до култови и религиозни. Шарапаните представляват изсечени в скалите басейни, състоящи се от по няколко резервоара, свързани помежду си с канали или преливници. Те често са с кръгла или четириъгълна форма и се срещат на много места из Източните Родопи. Думата „шарапана“ има турски произход. Тя идва от „шарапташ“, което в превод означава „винарски камък“ и произлиза от още по-старото арабско наименование „шарап“ – вино и „таш“ – камък. Шарапаните се определят като каменни преси за мачкане и изстискване на грозде, предназначени за производство на вино. Счита се, че те са били използвани за направата на ритуално вино, свързано с култа към тракийския бог Дионис.
Интерес буди фактът, че местата, в които са открити шарапани, включително шарапаните до Ночево, не са известни с развитието на лозарството.
А това от своя страна поражда въпроса защо му е на някого да полага усилия за издълбаването на винарски камъни в райони, неудобни и отдалечени от местонахождението на лозята. Според някои шарапаните не са свързани с винопроизводството. Те са имали ритуално предназначение и са изпълнявали ролята на олтари, на които тракийските жреци са извършвали жертвоприношения и кръвта се е стичала по улеите. Коя от теориите е по-достоверна и вероятна към онези далечни времена, не се ангажираме да кажем. Но наистина винарските камъни са запазени и днес, макар и не в напълно цялостния си вид.
Едни от интересните шарапани в Източните Родопи са тези край село Ночево.
Районът около него и близкото село Душка е слабо населен. Но за сметка на това е един от най-впечатляващите и непознатите в Родопите. Множество са „белите“ полета, които биха могли да се превърнат в предизвикателство и да направят от всеки природолюбител откривател на нови и неоткрити чудатости.
Два от шарапаните до Ночево са разположени в близост един до друг, на разстояние от около 200 метра.
Единият от тях е добре запазен. В него са се съхранили два от резервоарите и свързващите улеи между тях. По-плиткият от резервоарите му е с правоъгълна форма със заоблени краища и е дълбок около 20 см. Под него е разположен по-дълбокият резервоар. Той е с дълбочина от 65 см. и е с полусферична форма с диаметър 80 см. На него личат два улея, което предполага наличието и на трети резервоар. На втория шарапан се е запазил само един от резервоарите, но съхранилият се улей показва къде е бил разположен и вторият резервоар. Той е кръгъл, с диаметър от 1,80 метра, а дълбочината му е 30 см. Винарските камъни край Ночево се намират в не особено посещавана, но за сметка на това впечатляваща местност.
В близост до шарапаните се намират малки пещери, тип утроби, както и издялани в скалите ниши.
А в околностите на с. Ночево, непосредствено до една от махалите му – Еминчауш махала, се намира Пармаклъ кая, наричана още Скалата с пръста заради интересния скален придатък, който има масивът. На склоновете й са издълбани множество трапецовидни ниши. Районът около селата Душка и Ночево е предизвикателство за всеки, решил да опознае Родопите и да разкрие тайните на непознатите места.
Как се стига до шарапаните при село Ночево?
Винарските камъни са разположени в околностите на с. Ночево, общ. Черноочене. Селото се намира на няколко километра североизточно от пътя Асеновград – Кърджали и се състои от отдалечени една от друга махали. Първата, през която минава пътят, е Памук махала. Подминавате я и продължавате само направо.
Преди самото с. Ночево пътят се разклонява надолу и надясно към Еминчауш махала (където се намира Пармаклъ кая), но Вие трябва да се движите само направо. Село Ночево (или по-точно „централната“ му махала) се състои от малко на брой къщи и табела за началото му няма. Вървейки по старите му пътища измежду запуснатите къщи ще стигнете до сградата на кметството. Тя също е изоставена и неподдържана от години. Оттам трябва да тръгнете по пътеките надолу през дъбова горичка. За ориентир може да Ви служи жълта маркировка по дърветата, макар и не твърде ясно запазена. След по-малко от 20 минути ще излезете на малка поляна (според местните нивите на селото), където са шарапаните. Те не са обозначени и ще трябва да ги търсите. Местоположението в Google Maps посочваме тук и тук.
Повече за най-потайните и загадъчни местенца в Източните Родопи ще откриете в книгите Мистерии и загадки в Родопите и Фото пътеводител на Източни Родопи.
