Паметник на създателите на българската държава е изключително виден и видим монумент на родната социалистическа мисъл. Той е значим представител на архитектурния брутализъм в България. Това е стил в изкуството, характерен с грандоманщината, масивните форми, гигантските бетонни композиции. У нас той се налага в годините на социализма и цели да утвърди мащабите и постиженията на тогавашната власт. Особено активно са строени огромни комплекси, монументи и съоръжения по повод честванията „1300 години България“.
Паметник на създателите на България същевременно е много видим.
Силуетът му се издига високо над Шуменското плато и поради местоположението му, съчетано с внушителните му размери, той се вижда в радиус от цели 30 километра. Художествената стойност на монумента е силно противоречива. Едни виждат в него истински шедьовър, надхвърлил времевите граници на своята епоха. За други той е просто тонове бетон с недодялана форма, в чието издигане са жертвали труда си много шуменци и войници.
Както и да се погледне на него обаче, Паметник на създателите на българската държава е уникален и неповторим.
И ми се струва важно, преди да поставяме оценките си за монумента, да познаваме както самия него, така и историята на създаването му. И така, през 1977 г. Министерски съвет на Народна Република България взема решение за изграждане на паметник, посветен на предстоящите през 1981 г. чествания на 1300 години от създаването на българската държава. В тази връзка през месец май 1978 г. се обявяват идейното задание и визията на монумента. Следва конкурс, който е спечелен от авторски колектив под ръководството на проф. Крум Дамянов. Знаят се имената и на участвалите в екипа му архитекти, проектанти, скулптури и художници.
Неизвестни остават обаче имената на многото шуменци и войници от тогавашните Строителни войски, чийто безвъзмезден труд е вложен в сондажите, взривяването на скалите, разчистването на каменната маса, изливането на бетона, лепенето на парченцата мозайка. Тъкмо те са хората, които поставят основите на паметника през лятото на 1979 г. и успяват да го завършат в рамките на малко повече от две години.
Паметник на създателите на българската държава е тържествено открит от тогавашния социалистически елит на страната на 28 ноември 1981 г.
Това се случва няколко месеца след смъртта на Людмила Живкова – идеологът на грандиозната кампания за честванията „1300 години България“. Ако трябва да представим в цифри монумента „Създатели на българската държава“, то те са:
10 милиона кубични метра бетон, 8 архитектурно обособени тела, 1300 стъпала, водещи от град Шумен до паметника, 52 метра височина в най-горната му част, 450 м. н. в. на платото, където е издигнат, 30 километра радиус на видимост.
Отдалеч се откроява силуетът на комплекса Създатели на България, състоящ се от осем бетонни тела.
Те се събират във вид на спирала, символизираща възхода на българската държава. Различната височина на осемте елемента образува две полузали. В тях са оформени скулптури, издълбани са надписи в бетона, положена е мозайка. Последната е пъстра, с добре запазени цветове и днес.
Разположена е на площ от 540 кв. м, което я прави най-голямата мозайка на открито в цяла Европа.
По същността си е триптих, съчетаваща три сцени. Върху първото пано са изобразени създателите на българската държава и техните воини. Върху второто – Покръстването, а върху третото – просветната мисия на Кирил и Методий и техните ученици. Представени са съответно – първобългарските руни, глаголицата и кирилицата. Преобладаващите цветове са златисто, графитено, червено и черно. Мен мозайката ме грабна много и ми допадна повече от гигантските скулптури. Препоръчвам да я видите в следобедните часове, когато слънцето я огрява от запад и когато нюансите са най-пъстри.
Огромните фигури в композицията на паметника са на създателите на българската държава.
Първата от тях е тази на хан Аспарух. Той е изобразен в момент, когато забива меча си в земята и казва, че това е мястото, където ще бъде България. До него е изобразен кон в триумфален ход и бягащо куче. Над опашката на коня, на копията на воините е изсечен откъс от именника на българските ханове. Под копитото на коня са образите на Орфей, свирещ на арфа, и три нимфи
Следва галерията на хановете – Тервел, Крум и Омуртаг.
Те се издигат на 18 метра височина. Две стъпала по-надолу, в малка ниша е фигурата на княз Борис I. Той е приведен и устремен напред. Над фигурата му е направен процеп под формата на кръст. Така в различни часове на деня кръстът се отразява на различни места в бетона.
После е залата на Симеоновия златен век. Освен цар Симеон тук са изобразени и книжовниците, болярите и войниците. Трябва да призная, че за мен фигурите на владетелите бяха твърде нереалистични и донякъде непонятни. Ако не бе информационната брошура с изричното разяснение кой кой е, как е изобразен, какви са символите около него, едва ли бих отъждествила образите със съответните исторически личности. Не бих могла и да разчета без напътствия надписите около тях. Признавам, че скулптурите бяха твърде футуристични и, откровено казано, ги оприличих на огромни фигури от нашумелия филм „Трансформърс“. А кой знае – може пък създателите на филма тъкмо от нас да са заимствали своите герои.
В комплекса Паметник на създателите на българската държава ме срази грандоманщината и мащабите на строителството – добри за едни и лоши за други.
Замислих се какви усилия са положени за строежа на този нямащ аналог монумент. Колко бетон е вкопан в земята и излят над нея. Големината и обхвата на монумента усетих в най-силна степен, когато застанах в основите му. Бях като мъничка мравка, взираща се нагоре към онези части от него, които не успявах да обхвана в обектива на фотоапарата. Горещо препоръчвам да посетите това противоречиво място. Дори само поради причината, че историята на България трябва да се познава – не само като факти, но и представена в уникални с мащабите си паметници.
Къде се намира Паметник на създателите на българската държава и как се стига до него?
Комплексът се издига над град Шумен, местоположението му в Google Maps посочваме тук. До него може да стигнете пеша, изкачвайки 1300 стъпала от центъра на града, или по асфалтов път. Достъпът откъм стълбите е свободен и там не се събира входна такса. Ако решите да подходите с автомобил откъм официалния вход, ще трябва да заплатите такса за посещението.
Съвсем близо до Паметник на създателите на българската държава се намира добре реставрираната Шуменска крепост. Изключително атрактивни са скалните манастири в Шуменското плато – Хан Крумския и Осмарския. Близо до Шумен се намират също старите столици Плиска и Велики Преслав. Ако разполагате с повече време, препоръчваме да посетите крепостта Овеч, както и намиращите малко по-далече Побити камъни. Още интересни и забележителни дестинации ще откриете в книгите ни тук:
А ако соц паметниците ви интригуват, горещо препоръчвам да посетите и паметника на връх Бузлуджа.
