Село Дойранци се намира насред най-дивата, най-безлюдна, но и най-атрактивна пустош на Източните Родопи. Разположено е във високата част на един от хълмовете над десния бряг на река Боровица малко преди вливането ѝ в язовир Кърджали. Старите му каменни къщи са построени точно там, където едва ли бихте предположили, че ще стъпи човешки крак. Мястото е толкова диво, че дори дивите животни са го напуснали и са слезли долу в ниското, в горите до реката. Вероятно предполагате, че тук, на края на света живот не е възможен под никаква форма. Грешите.
Село Дойранци е живото доказателство, че дори насред нищото, там някъде, на края на света човешката упоритост няма граници.
Противно на здравата житейска логика, в Дойранци живот е имало (и все още има) отпреди поне 100 години. Днес достъпът до малкото родопско село е труден, но не и невъзможен. Горещо Ви препоръчваме да съберете кураж и да се отправите натам. Ще се пренесете назад във времето и ще се озовете във филм от времената на бабите и дядовците си, че и още по-стар.
Ако върнем лентата назад в далечната 1912 г., ще разберем, че в Царство България съществува село с името Дойранлар.
Същото в 1934 г. е преименувано на Дойранци. Към онези години селото включва четири махали, разхвърляни по отдалечените му склонове. А общата численост на населението му е 442 души. В следващите няколко години Дойранци увеличава броя на жителите си до почти 500 души през 1946 г. Малък спад до 469 души селото бележи през 1956 г. В регистрите от 1975 г. се наблюдава рязко намаление в числеността му до 59 души. А следващите години, през 1985 г. и 1992 г. спадът е още по-видим – 41 души през 1985 г. и 18 – през 1992 г.
Към днешна дата село Дойранци се обитава от двама жители – възрастни мъж и жена.
От тях двамата при посещението ни в Дойранци ни посрещна жената. Стори ми се изненадана, но и леко притеснена, когато ни видя. Чудно ми е какво ли си помисли, когато кучето се разлая, а тя излезе от къщата си, за да види кои са нечаканите посетители. Мислено имах дълъг списък с въпроси, които исках да ѝ задам. Как живеят сами тук, напълно откъснати от съвременния свят? Защо не са слезли долу при реката, където е по-голямото село Ненково? Имат ли деца, внуци или други близки и идват ли те да ги навестяват? Как се снабдяват с най-необходимото, когато най-близкото до тях село е на два часа път по камениста пътека, при това в него, в Ненково, също няма магазин? Как успяват да се грижат за толкова много животни – видяхме няколко коне, стадо крави и кокошки? Как се оцелява в наши дни без ток и вода?
В Дойранци никога не е имало електричество, а водата успяват да уловят от планината, но вероятно изворите пресъхват през лятото.
Опитите ми да я разпитам се оказаха неуспешни. Старицата не говореше, но и не разбираше български. На въпросите ми отговаряше на турски, който аз по никакъв начин не успявах да проумея. Разбрах само, че отсрещната скала над поляната се нарича Кючук кая, че пред нас се издига връх Бездивен (тя го нарече Бездювен), че другата скала е Къзънлак и че тя самата е родом от Безводно. С това се изчерпаха неуспешните ми опити за разговор с нея и ние продължихме пътя си нагоре към Кючук кая.
Кючук кая е голяма скала, макар в превод от турски името ѝ да значи малката скала – от „кючук“ – малък и „кая“ – скала, канара.
Тя е надвиснала над село Дойранци и от нея се открива изумителна панорама към обезлесените сипеи в тези части на Източните Родопи. Голите хълмове, които видяхме от Кючук кая, са тези, извисяващи се над река Арда при вливането ѝ в язовир Кърджали. Практически Дойранци се намира в силно пресечения и стръмен планински терен, заключен между двете реки – Боровица и Арда преди вливането им в язовира. Местността е първична, дива и неописуемо красива.
Самото село Дойранци се издига на 780 метра надморска височина. И тъй като от него се обхващат с поглед всички околни хълмове, гледката е невероятна.
Височината му привидно не е голяма. Но имайки предвид, че то се достъпва откъм разположеното в ниското при реката село Ненково (на 420 м. н. в.), се създава усещане за сериозна денивелация.
Озовете ли се в село Дойранци, не само ще имате възможност да се любувате на гледки, но и ще попаднете в един съвсем, ама съвсем различен свят.
Тук, както разбрахте, няма прокарани вода и електричество, няма магазини, няма каквито и да било удобства на съвременния живот. Тук къщите са градени от големи, тежки и здрави камъни, покривите им са покрити с тикли – каменни плочи, а прозорчетата им са с дървени рамки. Тук липсват каквито и да било улеснения на позната ни днес цивилизация. Но за сметка на това поляните са свежи, зелени и изпълнени с цветя, небето е чисто и синьо, а във въздуха се улавя аромат на мащерка. Накратко, тук животът е такъв, какъвто е бил преди поне 50 години. Заради трудната си достъпност село Дойранци е останало десетки години назад във времето извън познатата ни цивилизация и далече от погледите на любопитни туристи.
За да стигнете до Дойранци, ще са Ви нужни доза ентусиазъм, завидна упоритост, здрави крака и два часа време, за да изкачите единствената водеща към него пътека.
Тя е трудна за откриване, без каквито и да било обозначения, камениста и стръмна. Ако приключенският Ви дух и енергия са достатъчно силни, за да се отправите към Дойранци, ще се радвате на красиви планински гледки по пътя си и безкрайна панорама към околността.
Как се стига до село Дойранци?
И така, изходна точка са старите кули при порутения мост над река Боровица, малко преди село Ненково (идвайки откъм Кърджали). Координати на мястото, където трябва да се разделите с автомобила си, посочваме тук. Пресичате моста на реката и поемате по пътеката надясно, в посока към Ненково. Ще стигнете до шахта, където трябва да хванете пътеката нагоре. Тя ще Ви отведе към Дойранци. Пътеката е камениста и стръмна, а склонът – открит, слънчев и понякога ветровит. Препоръчваме Ви да се подготвите със стабилни обувки и непременно носете вода със себе си, тъй като най-близката чешма е чак в Дойранци (в къщата на двамата старци). Координатите на село Дойранци посочваме тук. Времето, което ни отне придвижването нагоре по склона, бе около час и половина. Но ако правите по-чести почивки, си отделете към два часа за пешеходен преход.
Районът, където се намира Дойранци, е един от най-интересните за любителите на нетрадиционни пътешествия. Горещо препоръчваме да откриете Калпак кая. Да се потопите в атмосферата на село Ненково. Да се разходите по долината на река Боровица, където малки въжени мостчета осигуряват единствената свързаност на родопските селца с останалия свят. За всички тях и още от невероятните места в Родопите разказваме в книгите си 66 забележителни места в Родопите и Мистерии и загадки в Родопите, както и Фото пътеводител на загадъчните места в България:
