Крепост Цепина е една от знаковите крепости на Родопите. В миналото е припознавана като резиденцията на деспот Алексий Слав. Той е владетелят, който управлява Централните и Западните Родопи от 1207 до 1230 година.
Историята на крепост Цепина е свързана с интересна легенда за съпругата на деспота Изабела.
През 1208 г., за да сплоти съюза си с латинския император Хенрих (Анри) Фландърски, Алексий Слав се жени за дъщерята му Изабела. В престолния град Константинопол била вдигната знатна сватба, след която невръстната невеста се отправя заедно с чичо си и придворната си дама към владенията на своя съпруг в Родопите.
Когато пристигнала на входа на Цепина, принцесата отправила поглед към съседните планински зъбери и гъсти гори.
Притеснена в тревогата си, тя възкликнала на френски, за да не я разберат: „О, Господи, тук сигурно ще бъда загробена!“ Майката на деспота и сестра на цар Калоян, Тамара, не разбрала думите на снаха си, но решила, че те са благословия и на свой ред отвърнала: „Амин, дай Боже!“ Така по особено странен начин била предизвикана участта на Изабела и скоро тежка орис сполетяла младата принцеса. Момичето, което венчали едва 13-годишно, озовало се в чужди земи сред чужди хора, тежко изживявало съдбата си в новия си дом и за да избяга отвъд високите крепостни зидове и самотата си, се разхождало из околните гори. Не минала и година и Изабела залиняла и се разболяла тежко, а скоро след това починала.
В предсмъртното си желание тя поискала да я погребат на съседния на крепост Цепина хълм.
От там слънчевите лъчи при изгрев огрявали първо нейния гроб и компенсирали мрачните ѝ дни приживе зад крепостните стени.
Крепост Цепина е сред най-известните и непревзимаеми укрепления из родопските земи.
Възникнала върху основите на древно тракийско селище, през Средновековието тя става основен притегателен център за мнозина владетели и за нея са водени битки, в резултат на които преминава от български във византийски ръце и обратно, а по-късно е завладяна от османските нашественици. Разположена е на 5 км. северозападно от с. Дорково на панорамен, но същевременно трудно достъпен скалист връх, който е заобиколен от трите си страни с реки, осигуряващи естествената защита на хълма. Трите речни корита се сливат едно в друго и оформят своеобразен воден обръч, ограждащ върха от почти всички посоки.
Укреплението се извисява на около 1100 м.н.в., откъдето пред очите се открива красива гледка към съседните склонове.
Природните дадености на района предполагат сигурната защита на крепосттта и в комбинация с доброто ѝ местоположение я превръщат в безопасно и защитено място. Тя е била достъпна само от юг, където в подножието на хълма е бил разположен и прилежащият към нея град. Градът във византийските извори се споменава като Цепайна. Някои автори привеждат аргументи в полза на наименуването му като Чепина, но в туристическата литература се използа Цепина, което име се е утвърдило и е придобило популярност днес.
Крепост Цепина е сред най-здравите и стабилни твърдини, изграждани в родопските земи.
Външните крепостни стени ограждат площ от 25 декара, а в най-високата част е бил изграден средновековен замък върху площ от 1,5 декара. Стените му са запазени до височина от 2,5 м. Външният крепостен зид е запазен на височина 3 м. и дебелина 1,80 м. Вътрешният зид на цитаделата е с дебелина от 1,80 м. до 2,20 м. В крепостта са открити и проучени останките на три църкви и четири големи водохранилища (щерни), достигащи на дълбочина до 10 м. Основите на вътрешните и външните крепостни стени, както и основите на църквите и четирите водохранилища са консервирани и частично запазени.
Системните проучвания на крепост Цепина изясняват външния ѝ облик в епохата на средните векове.
Състояла се е от две части: укрепено градско ядро с вътрешен град (крепостта) и подградие или външен град (субурбиум). Подградието, наричано от византийските хронисти „полис“, се намирало в подножието на крепостта. Тук са били жилищата на населението. Пространството в най-високата и естествено защитена част на градското ядро е било обградено със зидове, оформящи самата цитадела. Тя има неправилна многоъгълна форма, съобразена с терена. Зидовете са били изградени по същия начин от ломени камъни, споени с хоросан.
В този самостоятелно укрепен ансамбъл, вероятно седалище на феодала, се включват два от най-големите резервоара за вода. На единия от тях, който е бил построен на самия връх, висок 8 метра, с правоъгълна форма отвътре и осмоъгълна отвън, засводен отгоре, вероятно се е издигала многоъгълна кула – донжон с отбранително предназначение. Вътрешната крепост в западната си част се свързва със западния крепостен зид на укрепеното градско ядро с един напречен зид. На южната му страна имало две четвъртити кули.
Цепина влиза в пределите на българската държава в средата на IX век, но през XI век е завладяна от Византия. Българският владетел цар Калоян я връща обратно в пределите на България. Когато Калоян назначава племенника си Алекси Слав за управител в Родопите, Цепина става седалище на владенията на деспота.
Как се стига до крепост Цепина?
Достъпът до Цепина е по асфалтов път от с. Дорково, който води до информационен център в подножието ѝ, където има и обособен паркинг. Оттам тръгва указана пътека нагоре към крепостта. Пътеката е с дължина около 500 метра и се изминава за 10 минути. Местоположението на крепостта посочвам тук. Други интересни забележителности недалече от Цепина са пещера Лепеница, църквата „Свети Илия“ в Дорково, Баташката църква, заровената църква в Паталеница, крепостта Перистера. За тях разказвам в книгите 66 забележителни места в Родопите, Мистерии и загадки в Родопите, Фото пътеводител на Западни Родопи:
