Църквата в Добростан има съдба, аналогична на тази на многото изоставени християнски храмове в Родопите. Катинарите тук са поставени преди десетки години. Тревата и храстите са превзели църковния двор. Покривите са се схлупили под тежестта на изпочупените керемиди. Дъждът и вятърът са отмили пъстротата на красивите външни стенописи. Останали са обаче здравите каменни стени и спомените на хората за нейното съществуване. И вероятно тъкмо това е опазило Добростанската църква от пълната забрава и разруха.
Първите ни опити да видим църквата в Добростан бяха преди десетина години.
Бях чула, че насред високо разположеното планинско село се намира интересен и непознат за мнозина храм. А най-атрактивни в него били ярките му външни стенописи. Тогава открихме черквата, но не успяхме да влезем в църковния двор. Вратите бяха заключени, а опитите ми да надникна иззад високата ограда и буйната растителност, покрила всичко, се оказаха неуспешни. Сега, години по-късно, бях приятно изненадана да видя, че старата ограда е премахната, дворът е разчистен, а част от покрива на църквата – ремонтиран. Църквата в Добростан все още не е отворена за посетители, но вярвам, че нейното реставриране предстои. Затова препоръчвам, ако сте се отправили към пещера Добростански бисер, да надникнете и в църковния двор.
Църквата в Добростан носи името „Света Богородица“.
Не открих информация нито кога, нито от кого е строена. Четох, че изначално храмът е бил създаден като християнски, после е превърнат в джамия. Според легендите към нея било изградено минаре, върху което се стоварила мълния. В нещастната случка мюсюлманите видели лош знак и върнали обратно храма на християните. Днес там има камбанария. Самото село Добростан е едно от най-панорамните в Родопите. Къщите му са разположени сред върховете на Добростанските ридове и от тях се открива широка панорама във всички посоки. Според официалните регистри на ГРАО село Добростан има трийсетина жители. Но през него е основният подход към хижа Марциганица и пещера Ахметьова дупка, поради което Добростан е позната дестинация за туристите и почитателите на Родопите.
Пещера Добростански бисер e сравнително слабо позната, но живописна.
Тя дълго време бе затворена за туристи, но днес достъпът е възобновен като тя има работно време, а посещенията се таксуват на символична цена. Разположена е на надморска височина от 1360 метра, а дължината ѝ е само 74 метра. Атрактивен в нея е входът ѝ, който е с дълбочина около 15 метра. За да се осъществи достъпа, са изградени стръмни метални стълби. В единствената ѝ основна зала има красиви сталактити, сталагмити и огромни по дебелина сталактони. Има и две синтрови езера, които при сухо време пресъхват. Особено интересен е скалният процеп, известен като тунела.
Името си Ахметьова дупка пещерата носи от стара легенда.
Според нея по турско време тук местни жители хвърлили турският големец Ахмет ага, за да се избавят от него. Сред местното население се носят разкази за това, че в пещерата е открит скелет на човек. Това обаче съвсем не подкрепя мита за Ахмет ага и той си остава легенда.
Как се стига до пещера Добростански бисер?
Достъпът е лесен и указан с табели още от разклонението в посока Белинташ. От главния път Асеновград – Кърджали трябва да се отклоните вдясно в посока към село Орешец. Минавате през село Добростан и продължавате към хижа Марциганица. Пътят след Добростан е доста разбит, но може да се измине с автомобил. От хижа Марциганица, точно зад самата сграда, тръгва пътека, която за около 20 минути спокойно ходене извежда пред входа на пещерата. Пътеката е лека и приятна и е подходяща и за деца. Координатите на пещера Добростански бисер посочвам тук.
Много близо до пещера Добростански бисер се намира и връх Попа.
Той е с относително ниска надморска височина – само 1317 метра. Но е отвесен и стръмен, поради което се забелязва отдалече. Ще го видите още от пътеката при пещерата. Ако искате да го изкачите, си отделете повече време, тъй като теренът е със сериозна денивелация и е труден за ходене. Може да го наблюдавате и от малка панорамна площадка, до която се стига само за 15 минути от пещера Добростански бисер.
Пътеката към връх Попа тръгва под пещерата и няма как да я объркате. Тя е лека за изминаване до площадката пред върха. От там нагоре следва трудната част с изкачването до самия връх. Координати на мястото посочвам тук.
Тази част на Родопите изобилства със забележителности. Недалече са Белинташ, Хайдукташ, Ин кая, Караджов камък, Кръстова гора, водопадът Сливодолско падало. За тях и за много други разказвам в книгите 66 забележителни места в Родопите, Мистерии и загадки в Родопите, Фото пътеводител на Западни Родопи:
