Баташката църква е не само християнски храм на мъчениците в Априлското въстание. Тя е събирателен образ на непоколебимата вяра, героичното упорство и святата саможертва на цял един град. Близо 150 години ни делят от времето, когато черквата става последен и вечен дом на загиналите в борбата си за свобода. Но когато човек прекрачи прага ѝ, няма как да не го връхлети тягостната смъртна атмосфера на случилото се в нея.
Тежко, до степен непосилно, е да се опише историята на Баташката църква.
Най-почернената черква в България е наситена с болка и мъка, каквито човек е трудно да си представи в днешно време. Няма населено място у нас, което повече от Батак да помни съдбоносното потушаване на Априлското въстание и което да заслужава повече почит и поклон пред пожертвалите живота си.
Основите на църквата „Света Неделя“ са положени през 1813 г., когато след неуморния труд на местните хора само за 75 денонощия е построен храмът, служил освен за богослужения и за килийно училище. По време на Априлското въстание през 1876 г. той се оказва последна крепост на търсещите убежище жители на Батак.
2000 мъже, жени и невръстни деца са затворени в Баташката църква, за да избягат от набезите на турските войски.
Църквичката е малка и схлупена и при нормални обстоятелства едва ли би побрала няколкостотин души. Но в онзи момент тя се оказва единствена и последна надежда на бягащите батачани. Те решават, че високите външни зидове, здравите каменни стени на храма и Божията милост ще ги опазят. Затвярат се в черквата и в продължение на няколко дни отчаяно се опитват да оцелеят. Една част от тях умират от задушаване, друга – от глад и жажда. За по-упоритите турските орди хвърлят кошери с оси, запалена слама и парцали. С всеки изминал час възможностите за оцеляване се изчерпват. Най-упорити се оказват майките, които в търсене на вода за децата си започват с голи ръце да копаят земята с надежда да попаднат на извор. Ямата, която и днес може да се види, е с голяма дълбочина, но вода не бликва.
Три денонощия продължават опитите на събралите се в Баташката църква да отблъснат ударите.
За жалост не успяват и всички до един са избити по изключително зверски начин. Техният героизъм обаче оставя незаличима следа и намира въплъщение чрез силата на Вазовото слово в знаковото стихотворение „Възпоминание от Батак“, написано по истинските разкази на дете от града, преживяло събитията. Наред с него много видни за времето си представители на Западна Европа отбелязват саможертвата и разтърсващата участ на загиналите в Баташката църква.
В памет на всички тях тя е превърната в музей-костница, който и днес разтърсва всеки, пристъпил прага му.
Каквото и да се напише и каже за Баташката църква, би било тягостно и зловещо. Но аз дълбоко в душата си съм съхранила историята ѝ още от детските си години. Тогава сякаш за исторически обекти като нея се говореше повече. Повече по онова време сякаш бяха и посетителите ѝ.
Искрено Ви препоръчвам да отделите време и да я посетите. Намира се в центъра на град Батак, а координатите ѝ посочвам тук. В пряка близост до града се намира язовир Батак. А в недалечното от него село Дорково интересна за посещение е църквата „Свети Илия“, както и крепостта Цепина. За тях и за още интересни места в Родопите разкаваме в книгите 66 забележителни места в Родопите и Мистерии и загадки в Родопите:
