Крепостта Перистера над Пещера е сред най-красивите в Родопите. Тя има богата история и е наситена с интересни легенди. Една от тях разказва как преди векове, когато християнството започнало да си проправя път по нашите земи, били положени основите на храм, прераснал впоследствие в крепост. Това се случило през 313 г. при въвеждането на християнската религия във Византийската империя. Местните жители на днешна Пещера трябвало да изберат къде да изградят основите на своята църква. Тогава от хълма, наричан днес Света Петка, литнало ято гълъби. Така птиците, познати и като символ на Христос, предопределили мястото, на което да бъде издигнат храмът.
Хълмът, на който била изградена крепостта, бил наречен „перистера“, което в превод означава гълъб.
На възвишението, където се намира крепостта, са открити няколко камъка, единият от които оприличаван на гълъб. Дали формата му е случайно изваяна от природата или има пряка връзка с легендата, не можем да кажем, но камъкът напомня по свой начин за митовете, свързани с името Перистера.
Друго поверие гласи, че крепостта Перистера е наречена на знатна тракийска девойка, дъщеря на местен водач.
Тя пожертвала себе си при обсадата на хълма от римските завоеватели. Това се случило десетилетие преди Христа, когато в Родопите избухва въстание на тракийското племе беси срещу римляните. Римските легиони обсадили тракийското укрепление, но бесите упорито отказвали да се предадат макар да виждали, че нямат шанс срещу силните си противници. Те предпочели да се хвърлят от стените пред позора да бъдат победени. Първа това сторила дъщерята на жреца и нейният дух се въплътил в безформен камък като го превърнал в гълъб. Момичето наричали Перистера (гълъб) и оттам хълмът наследил своето име.
За тракийското обитание на възвишението съществуват основателни предположения, базирани на откритите останки от тракийско време. Смята се, че мястото е било не само поселище, а и светилище на бесите, а крепостното укрепление възниква по-късно, около IV век.
Крепостта Перистера е поредното доказателство из родопските земи за това как на място – езическо светилище с култов характер, местното население продължава приемствеността между религиите.
Така във време, когато се налага християнството, се утвърждават храмовете на новата религия. В подкрепа на подобно твърдение са двете крепостни кули-църкви на източната крепостна стена на укреплението, които са единствените по рода си, открити досега в български земи. Те освен че представляват забележително архитектурно творение отстояват уникалното място на Перистера сред културното наследство на България.
Кулите-църкви на Перистера са охранявали североизточния и югоизточния ъгъл на цитаделата.
Тяхното устройство в духовни храмове става през VI в., когато им се отрежда ключово място, където войниците се молели на Бог преди военни действия. Патрон на едната кула-църква е Света Петка, а за другата се предполага Свети Четиридесет мъченици. Югоизточната църква –кула, тази на Свети Четиридесет мъченици, е с дължина на южната стена 9,40 м., на северната стена – 9 м., апсида 1,90 м. и ширина на входа от север 1,60 м. Североизточната църква –кула, тази на Света Петка, е с дължина около 7 м., ширина 7,20 м., апсида – 3 м. В нея са открити фрагменти от стенописи, мраморни парчета от съдове за светена вода, антични керемиди с врязани кръстове.
Освен кулите-църкви крепостта Перистера е имала още четири отбранителни съоръжения.
Това били три правоъгълни и една триъгълна кули, разположени на най-вътрешната крепостна стена. Впечатляващо е, че укреплението е било оградено с три пояса крепостни стени, гарантиращи сигурността му при нападение. Общата дължина на крепостните стени достига 253 м., а те ограждат площ от 2895 кв.м. като очертават форма на елипса. Стените са били изградени от големи ломени камъни, споени с хоросан, и са били дебели до 3 м. Предполага се, че са се издигали на внушителна височина от 14 м.
Цялото пространство е включвало освен самата крепост и вътрешен град и подградие, разположени на обща площ от близо 15 дка, което прави Перистера едно от най-величествените укрепления по онова време. Днес е реставриран автентичният ѝ вид и крепостта привлича все повече посетители.
Къде се намира крепостта Перистера?
Укреплението е разположено на много лесно за посещение място в покрайнините на града. Координатите му в Google Maps посочваме тук. За посоката има достатъчно информационни табели в Пещера. За крепостта Перистера и още от интересните места в Родопите разказвам във Фото пътеводител на Западни Родопи, Мистерии и загадки в Родопите и 66 забележителни места в Родопите:
Недалече от района се намират също Баташката църква и тази в село Дорково. Малко по-отдалечена е крепостта Цепина.
