Заровената църква в Паталеница има над 1000-годишна, при това невероятно интересна история. Днес храмът провокира с легендите по разкриването си, със своите стенописи и с една тънка нотка на загадъчност и неповторимост.
През XIV век настъпват тежки за българския народ времена. Османските турци атакуват нашите земи, а набезите им са съпроводени с палежи и разрушения по пътя им. Особено засегнати са Родопите, където местното население се опитва да опази не само живота си, но и вярата си. От манастири и църкви се изнасят и укриват икони и книжнина, храмове се затрупват, за да не бъдат унищожени.
И хората в село Паталеница решили да скрият своята черква от нашествениците като я заровят под земята.
Цялото село работело денонощно (мъжете копаели, а жените пренасяли в престилките си пръстта), за да се струпа земя, с която да се покрие храма, та да не се вижда. Така църквата изчезнала от погледите, а на мястото ѝ се появила могила. Минали векове, а хората забравили какво се е случило. Един ден обаче над Паталеница се извила страховита буря, която помела всичко по пътя си. Било изкоренено и голямото дърво на хълма в околностите на селото и там зейнала невиждана пропаст. Двама мъже се спуснали в нея и се озовали в заровената преди векове черква. Чудото било толкова голямо сякаш Бог сам се намесил и предизвикал стихията, за да излезе храмът на бял свят. Според друга легенда не бурята, а човек от селото разкрил църквата. Веднъж той вързал магарето си за дървото на хълма и случайно видял стърчащ от земята предмет. Полюбопитствал, разровил го и на мястото изникнал кръст.
Когато разкопали наоколо, разбрали, че църквата на селото, за която всички били забравили, се крие под земята.
Разказват, че това се случило в средата на XIX век и че разравянето на църквата до основите ѝ продължило над 20 години. Нарекли я „Свети Димитър“ заради надписа на една от стените ѝ. При обиколките си из различни части на България се натъкнахме и на други храмове с много подобна на тази история. Сред тях са църквата на Пенкьовски манастир и Бельова църква до Самоков.
За това кога и как е възникнала постройката се водят спорове, но преобладаващи са твърденията, че тя е строена в края на XI – началото на XII век. Заключенията се правят основно на база проучванията на стенописите ѝ. Вътрешността на храма е била изцяло изписана, но повечето от изображенията не са запазени днес. Личат следи от близо 70 сцени, но малка част от тях могат да бъдат идентифицирани. Причината е, че през 60-те години на XIX век, когато църквата е ремонтирана, е нанесен нов слой мазилка като преди това оригиналният е изстърган. По-късно, през 1911 г. стените са боядисани с блажна боя и така съвсем са унищожени стенописите. Чак през 70-те години на ХХ век започва проучването и възстановяването им.
Изкуствоведите са категорични във високата художествена стойност на изображенията в заровената църква като дори ги сравняват с тези в Боянската.
От тях отличими са образът на Св. Георги, възкресението на Лазар, Св. Богородица, Св. Димитър. Повечето запазени, макар и в непълен вид, стенописи са във високата част на храма. Интересно е и предположението, че черквата е строена върху основите на езически римски храм, който пък покрива старо тракийско светилище. Заключението се прави от това, че основите на старите фасади са изградени с тухли. Използвани са грубо дялани камъни за стените, поради което те са различни по дебелина, и тухли за сводовете. За жалост непрофесионалният ремонт на църквата, предхождащ истинската ѝ реставрация, не е позволил тя да бъде максимално съхранена.
Понастоящем заровената църква „Свети Димитър“ не е действаща и има статут на исторически обект.
За заровената църква в Паталеница и за още от най-интересните места в Родопите разказваме в книгата 66 забележителни места в Родопите и Мистерии и загадки в Родопите.
Посещения в нея са възможни след предварителна връзка с жена от Паталеница, която да отключи храма. Намира се в самото село и е лесно достъпна.
Къде се намира заровената църква?
Местоположението на храма в Google Maps посочваме тук. Той е много лесен за откриване, тъй като се намира в самото село Паталеница. По-трудно е обаче посещението му. Нужно е предварително да потърсите жената в селото, която го стопанисва, за да Ви отключи. Ако имате възможност, не пропускайте да посетите и църквата „Свети Илия“ в Дорково и крепостта Цепина, които се намират недалече от Паталеница.
