Червената църква се намира в северните поли на Родопите, на по-малко от километър от град Перущица. Руините ѝ се виждат насред полето, цели петнадесет века след нейното построяване. Храмът е представлявал ранновизантийска базилика, наречена „Света Богородица“. Сред местното население обаче през вековете е позната под името „Червената църква“. То се е утвърдило и с него храмът се припознава и днес. Наименованието се свързва с римските тухли с червен цят и свързващ ги розов хоросан, от които е изградена постройката, и които определят преобладаващия червен оттенък.
Червената църква е построена през времената на ранното Средновековие като се датира от края на V – началото на VI век.
В първите векове след новата ера в стремежа си да утвърди християнството по тракийските земи Византийската империя започва масово строителство на християнски храмове. Част от тях е и Червената църква. Мястото на изграждането ѝ е внимателно подбрано. В близост до старо езическо светилище, непосредствено до ключовия византийски град Филипопол (днешен Пловдив) и до главните пътища от Тракия до Бяло море и от Константинопол до Западна Европа. Предполага се, че тук са положени мощите на християнски мъченик, борил се за Христовата вяра по тези земи.
Местността, в която е построена Червената църква, е била обитавана още през каменномедната епоха (IV хилядолетие пр.н.е). По-късно, през римската епоха траките населяват тези земи, в подкрепа на което са направените проучвания. Развито е било селище с богато украсени сгради, а в близкото до Перущица село Пастуша е открита огромна надгробна могила с положени като гробни дарове в насипа ѝ 12 колесници. В потвърждение на това, че сградата е издигната върху или в непосредствена близост до старо светилище, са откритите в насипите ѝ оброчни плочки.
В архитектурно отношение Червената църква край днешна Перущица е забележителна със своята конструкция и начин на изпълнение.
Тя, заедно с още три подобни постройки – църквата на Богородица, издигната около 400 г . край Атина, тази в Охрид от IV век и подобна в Лин, Албания, от VI век, са сред най-оригиналните произведения на балканската строителна школа в земите на Източната Римска империя.
В първоначалния си и най-пълен архитектурен план от периода V – VI век постройката е увенчана с купол, издигнат върху централната част, и с полукръгли ниши (конхи) към четирите посоки на света. Предполага се, че в нишите са били поставени саркофазите с мощите на мъченици. А обиколните коридори от север и юг са приемали поклонници и дарове. Стените на храма са били облицовани с мраморни плочи на до два метра от пода, който също бил с мраморна настилка.
При следващия период от строителството си сградата се увеличава с две преддверия (притвори – нартекс и екзонартекс) от запад. Пред тях има монументално стълбище с портик върху стълбове, а източната ниша се заменя с олтарна абсида. От южната страна към преддверията е имало параклис, където се пазели мощите на мъчениците. От северната страна била изградена квадратна кръщелня (баптистерий) с оформен малък кръстовиден басейн (писцина), облицован с мрамор. Съществува предположение, че от запад е имало ограден двор (атриум).
Раннохристиянската храмова живопис на Балканите е представена в Червената църква чрез стенописи, част от които запазени и днес.
Те личат върху по-високо запазените части от стените на северната централна част на сградата. Цветовата гама е с преобладаващ фин и светъл колорит и напомня античната живопис в източно средиземноморския свят. Живописта в централното пространство е покривала стените и арките от два метра височина над мраморната облицовка. Същата има разказвателен характер върху пана, чиято форма е съобразена с архитектурното пространство.
Третият, възстановителен период от строежа на храма е през X – XI век. Тогава се възстановява централната част на сградата. Под проходните арки се изграждат стени и оформят прозорци, а постройката е изписана отново. Живописта от XI век е покривала останките от по-ранните изображения и сцени, следвайки схемата на по-ранната живопис. Колоритът е тъмен, плътен, а качествата ѝ не са на нивото на първите стенописи.
Междувременно край Червената църква изниква селище, чиито жилища понякога опират до останките от стените на църковната постройка.
Откриват се следи от каменните им стени, пещите, хромелите за мелене на жито и други вещи, свързани с бита на обитателите. Гробове от некропола се разкриват в северния обиколен коридор (деамбулаторий) и югоизточно от сградата. Оградени са с камъни, а в някои от тях погребаните са били положени в издълбани в стволовете на дървета ковчези. Открити са много накити и украшения. Находките потвърждават функционирането на селището, църквата и некропола до XIII век.
Едни от първите изследвания и опити за реконструкция са направени от Андре Грабар през 20-те години на XX век (същият проучва и Беловската базилика). По-късно, през 1954 г., 1965 г. – 1966 г., 1994 г. – 1995 г., 2010 г. – 2012 г. са предприети укрепвания на арката и реинтеграция на зидовете. Така са продължени дейностите по проучването и опазването на този паметник на културата.
Как се стига до Червената църква?
Храмът отстои на около километър северно от град Перущица и се намира вдясно на пътя Перущица – Пастуша, при помпената станция на града. Мястото е обозначено с табели, има оформен малък паркинг. От него се поема по алея, водеща до информационен център пред църквата. Местоположението ѝ посочвам тук.
За Червената църква и за още от забележителните места в Родопите разказвам в книгите Фото пътеводител на Западни Родопи, 66 забележителни места в Родопите и Мистерии и загадки в Родопите:
