Белоградчишките скали започват образуването си преди милиони години и обхващат значима по площ територия. Създадените от природата образи устояват на стихиите и се въплъщават в приказни разкази и легенди. А хората използват естествените дадености на района, за да изградят най-здравата крепост в западния Предбалкан.
За да обходите Белоградчишките скали ще Ви е нужно много време. За да разкриете разнообразието от скални форми – само мъничко въображение.
Каменните изображения съвсем не се изчерпват с популярните образи на Мадоната, Конника, Монасите, Хайдут Велко. Очите Ви могат да отличат множество чудати форми на хора, животни, птици и митични същества. Всяка от тях е неповторима и магична. А обстоятелството, че на едно място са събрани толкова много на брой, но така различни скални образи, отрежда на Белоградчишките скали видно място сред световните феномени. Белоградчишките скали заедно с грандиозни скални формирования като Побитите камъни, Мелнишките пирамиди и Стобските пирамиди са сред най-впечатляващите у нас.
Преди 230 милиона години под влияние на тектонични процеси районът на днешен Белоградчик започва да се издига. А по-късно става дъно на плитко море. Сушата наоколо се разрушава и се натрупват значителни маси чакъл, пясък и глина във вътрешноконтиненталния басейн, където се утаяват и уплътняват. Следват десетки милиони години на потъване на земната кора, отлагане на нови скални състави и активни геоложки промени. Преди 40 милиона години започва оформянето на земни гънки в района и издигането му. Образуват се хоризонтални и вертикални пукнатини, в които ерозионните процеси и водата оставят своя отпечатък. Сформират се отделени един от друг скални блокове, в които впоследствие се очертават и самите скални фигури.
Хората обаче съвсем не познавали тези геоложки процеси и възникването на въздействащите каменни образи приписвали на магични сили и загадъчни същества.
Появили се легендите, които били предавани от поколение на поколение чак до наши дни. Сред тях главно място заема тази за невъзможната любов между двама млади. Преди векове между скалите на Белоградчик имало два манастира – девически и мъжки. В девическия била сестра Валентина, чиято неземна красота не можела да се скрие дори под расото. В нея се влюбил овчарят Антон, когото монахинята също обикнала. Скоро зад стените на манастира проплакало и детето им. Заради сторения грях Валентина била изгонена от обителта заедно с рожбата си. Господ, който наблюдавал отгоре и знаел, че помислите на двамата влюбени са чисти и че в сърцата си не са съгрешили, изпратил буря, гръм и земетръс. Метохът се сринал и всичко се вкаменило.
Валентина се превърнала в каменна мадона с дете в ръце. Монасите – в статуи, а конят, който яхнал Антон, за да я догони, застинал. Фигурите им могат да се видят и днес сред скалите – „Мадоната“, „Монасите“, „Манастирището“ и „Конникът“.
И докато на техните образи се гледа повече като на приказни герои, има една фигура, която въплъщава образа на истинска историческа личност. Хайдут Велко, чиято глава се издига насред скалите, е съвсем реален герой на своето време. Хайдутин, бранил ревностно и българските, и сръбските земи. Заслугата му за отстояване на християнската правда в района на Белоградчик е причина местните жители да „увековечат“ образа му в една от най-атрактивните скали.
Сред каменните исполини се откроява и най-старата и същевременно добре запазена крепост тук – Белоградчишката.
Тя възниква още през I-III век – първоначално като малко укритие. Строителят ѝ умело използвал непристъпността на елипсовидната скална тераса и създал съоръжение с отбранителни, наблюдателни и съобщителни функции. Археолозите се натъкват на основи на зидове, фрагменти керамика, железни върхове на копия и стрели, монети и други предмети от римско време. Стратегическото значение на Белоградчишката крепост е оценено от видинския владетел Иван Срацимир. По негово време тя е доукрепена и разширена. Построени са преградни стени и помощни сгради, висящи дървени мостове и каменни стълбища.
През 1396 г. укреплението е превзето от османските турци и частично разрушено. Пълно преустройство и разширение започва през 1805 г. под ръководството на френски инженери и е завършено чак през 1837 г. Издигнати са крепостни стени от добре обработени бели каменни блокове, споени с хоросан, с височина 12 метра и ширина 2,5 метра. Оформени са бойни пътеки, три крепостни двора и три портала, както и подземия за съхранение на храни и боеприпаси. Крепостна улица, настлана с калдъръм, пресича изцяло първия двор. Край нея имало жилищни постройки, работилници, навеси за оръдията. Във втория двор е бил разположен хамбар, мелница за брашно и сол, конюшна. В южната част на средния двор е изкопан кладенец, който заедно с две щерни е осигурявал водата за крепостта.
Укреплението е свързано с подвига на хайдут Велко, който я овладява за кратко в 1809 г., с героизма на въстаналите през 1850 г. българи, с действията на Панайот Хитовата чета от 1876 г. Понастоящем е сред най-съхранените и посещавани от туристи крепости в България. Тя е и единствена по рода си със загадъчните и магически въздействащи скални образи измежду зидовете си.
Къде се намират и как се стига до Белоградчишките скали?
Няма как да сбъркате скалите – те са навсякъде около гр. Белоградчик. Самата крепост е добре указана с табели, с паркинг пред нея. Местоположението й в Google Maps може да видите тук. Недалече от Белоградчишките скали се намира прекрасната пещера Венеца. Малко по-отдалечен е Чипровският манастир. За още от интересните места в България може да прочетете във Фото пътеводител на загадъчните места в България:
