Бачковският манастир е най-величественият, най-големият, най-посещаваният в Родопите. Разположен е сред равно поле, заобиколено от стръмни планински ридове и оградено от водите на минаващата наблизо Чепеларска река. Бачковският манастир е един от символите на Родопа планина. Той е втори по големина и популярност след Рилския. А чудодейната му сила и мощ, съчетани с неповторимата красота на мястото, където се намира, са причина хиляди поклонници да идват тук и да откриват по нещо за себе си. Някои привлечени от вярата, други – от магията и лечебната сила на намиращата се в него икона, трети – просто, за да се докоснат до това прекрасно кътче на страната ни. Всеки има своята причина да дойде в светата обител.
Но всички са обединени в мнението си, че няма по-достолепен и грандиозен манастир в Родопите от Бачковският.
И много са богатствата, съхранили през годините монасите тук, но безспорно най-значимо място сред тях заема иконата на Пресвета Богородица. На нея се приписват чудеса и необясними явления, които привличат до днес безброй поклонници. Макар да няма категорични доказателства, се смята, че иконата е била в манастира още при първоначалното му изграждане през XI век.
По време на тежките години на османско нашествие тя безследно изчезва. По-късно е намерена случайно в местността Клувията в началото на XVII век и донесена в манастира. След това тя отново изчезва и отново е намерена и то на същото място. Мистериозното изчезване и откриване на иконата се повтаря на няколко пъти, докато един от братята в обителта не получава в съня си заръка от Светата майка образът ѝ да бъде изложен в съборната църква на манастира, вдясно от централната врата, в отделен иконостас с три стъпала пред него, за да посреща всеки нуждаещ се и за да бъде винаги в храма.
Според разпространено предание чудотворната икона на Богородица в Бачковския манастир лекува всякакви болести, дори неизлечимите.
За това има различни свидетелства от вярващи, измолили помощта ѝ и изцерили себе си и свои близки. В художествено отношение изображението на Божията майка е от типа „умиление”, облечено в сребърни и златни обкови. Двете полета отстрани на фигурите на Богородица и Исус са покрити от по-стария сребърно-позлатен обков. Той бил подарен през 1311 г. от двама братя монаси в манастира.
Вероятно от същото време, а може би и по-стара е увенчаващата главата на Божията майка сребърно-позлатена ажурна диадема. Тя е покрита по-късно, в началото на ХІХ век, от масивен сребърен нимб с надпис в средата „Петко Хаджи и Добра 1819 г.” Смята се, че същите са дарители на релефната сребърна ризница, покриваща сега изцяло телата на Исус и майка му. Преданието казва, че Петко Хаджи е подарил сребърния обков в знак на благодарност за излекуването на дъщеря му пред иконата. Ризницата е забележително постижение на златарското изкуство на епохата, предава изразително драперията на одеждите и порива на телата едно към друго. Във връзка и в памет на намирането и връщането на чудотворния образ още в ХVІІ век е учредено литийно шествие на втория ден на Великден до Клувията.
Шествието е особено тържествено и привлича в Бачковския манастир хиляди поклонници от цялата страна.
В исторически план Бачковският манастир се датира от XI век. Манастирът „Успение на Пресвета Богородица“ е основан през 1083 г. по времето на византийския император Алексий І Комни. По онова време областта, където е разположен той, е част от Византийската империя. Съзидатели на обителта са Григорий Бакуриани и брат му Абасий. Последният бил починал по време на основаването, но завещал значителни суми и имущество за осъществяване на начинанието. Тогава в манастира имало 50 монаси и един игумен. Числото е значително, тъй като по същото време само два от цариградските манастири са били по-многочислени.
Григорий успял да издейства от императора пълна независимост на манастира както от светска, така и от църковна власт като дори освободил обителта от плащането на данъци. А към манастира за нуждите на поклонничеството Григорий построява три страноприемници – метоси. За нуждите на богослужението са осигурени богослужебни книги, утвари, икони, богослужебни одежди, някои от които с богата скъпоценна украса. Още след основаването в манастира е създадена и започва да действа книжовно-богословска школа. Григорий успял да привлече в нея някои от най-изтъкнатите умове на времето си.
За времето от основаването си до завземането на територията на Бачковския манастир от турците той запазил независимия си статут.
Българските владетели не само го зачитали, но и надарявали. Особено значителни дарения прави цар Иван Александър през първата половина на ХІV век, когато е признат за съктитор на манастира и негов портрет е изписан в манастирската костница. В епохата на кръстоносните походи обителта е посетена от кръстоносци, които го намират в много добро състояние – с двор покрит с бели каменни плочи и притежаващ много икони и църковни принадлежности, богато украсени със злато, сребро и скъпоценни камъни.
След падането на старата българска столица Търновград през 1393 г. Бачковският манастир е мястото, където най-вероятно е заточен последния патриарх на Втората българска държава – Патриарх Евтимий.
Тук той приел и кончината на благословения си живот. Началото на ХVІІ век е времето, когато на Бачковския манастир е вдъхнат нов живот, обителта е основно обновена. Реновирането на светата обител продължава и до днес и превръща манастира в един от най-поддържаните и запазени у нас.
В архитектурно отношение Бачковският манастир е разделен на два двора – северен и южен.
От тях северният е по-старият и се припокрива с първоначалния манастир, изграден от Григорий Бакуриани. Южният е строен по-късно, в началото на XIX век и е бил предназначен главно за подслон на поклонниците. Налице е известно разностилие поради различните периоди на изграждане. Но принципно се следва българската манастирска традиция – на първия етаж служебни помещения, на втория и третия – жилищни, със широки чардаци откъм страната на двора. Интересен е южният корпус, включващ старите манастирска изба и трапезария. Фасадната му стена е богато украсена с църковни сцени и декоративни пана. В средата на двора са съборната манастирска църква „Успение на Пресвета Богородица“ и долепената до нея църква „Свети Архангели“.
Бачковският манастир привлича посетителите със съборния манастирски храм „Успение на Пресвета Богородица”
Изграден е в 1604 г. и е един от най-големите християнски храмове, строени по време на Османското владичество по тези земи. Това обстоятелство потвърждава успеха на монашеското братство, успяло да издейства разрешение за това от властите. Тук се намира един от най-старите иконостаси в България, направен в началото на ХVІІ век. Дърворезбата е релефна, с позлата и оцветяване. Иконите в църквата са от същото време с изключение на централните четири, които са от края на ХVІІІ век. В наоса на храма, от двете страни на централната врата, са гробовете на двама от бележитите първойерарси на Българската православна църква. Това са последния екзарх – Стефан, и първия патриарх на третата ни самостоятелна църква – Кирил.
До главната църква е долепена най-старата църква във вътрешността на Бачковския манастирски комплекс – „Свети Архангели Михаил и Гавриил”.
Запазена е още от основаването на манастира. Тя е двуетажна църква, каквито се срещат по това време, макар и не много често. В нея е запазен стенопис от 1843 г., а под него има още няколко слоя неразкрити стенописи. Най-старата запазена постройка в района на Бачковския манастир, на около 300 метра източно от него, е църквата костница. Построена в 1083 г. от Григорий Бакуриани, за да бъде място за упокой на „грешните му кости”, тя се е запазила относително добре до наши дни. Църквата е най-старата запазена от подобен род в православния изток. Тя е двуетажна. Първият етаж е същинската костница, където в четиринадесет гроба са събрани костите на бивши монаси. Вторият е служил като църква за опело. Редом е манастирското гробище като след осем години гробовете са били отваряни и костите пренасяни в криптата на първия етаж.
Друга много интересна част от Бачковския манастир е хранителния блок, включващ манастирската кухня и старата трапезария.
Кухнята е с квадратна основа, а върху четири прилепени до стените свода лежи куполният таван, завършващ в средата с осем метров комин. Готвенето е ставало в центъра на кухнята, върху подложки за казаните. Сполучливото архитектурно решение е благоприятствало лесното отвеждане на дима. Трапезарията, от своя страна, е отделена от кухнята с междинно складово помещение – сюгесница. Залата ѝ е правоъгълна, с дължина 17 м. и ширина 6,20 м., покрита с полуцилиндричен таван. Оригинално решение, организиращо по нов начин пространството, е направата на две абсиди, на източната стена и на западната. Надлъжно, изтеглена по-близо до западната стена, е трапезата. Направена е от големи мраморни плочи, скрепени за носещите колони с оловни дюбели, дължината е 10,40 м.
Върху външната стена на старата трапезария е запазен най-големият външен стенопис направен в България през ХІХ век.
Благодарение на разположението си върху северна стена и под удължената стреха, той е запазен почти напълно. Стенописа е в характерния за времето възрожденски стил с елементи на жанрова живопис. През 30-те години на ХХ век по-старите и ценни манастирски икони, утвари, одежди и други принадлежности, неизползвани повече в богослужението, са събрани в колекция, положила основите на настоящия манастирски музей. От 2007 г. сбирката е подредена в нови помещения в южния двор специално пригодени за целта. В южния манастирски двор през 1936 г. е построена църквата „Свети Никола“. Тя понастоящем е действаща и в нея си извършват кръщенките.
От особен интерес и значение за Бачковския манастир е местността Клувията, свързана с мистериозното изчезване и откриване на чудотворната икона.
Тя се намира на около 2 км. източно от манастира. Представлява място, обградено от високи скали, наподобяващо клетка, откъдето идва и името ѝ (в превод от гръцки „клувия“ – клетка). Скалната ниша е на около 10 метра над терена, но след намирането на иконата в началото на ХVІІ век в скалата са изсечени стъпала и е достъпна за всеки желаещ. Недалеч от нея върху скална площадка е построена църквата „Свети Архангели”. В нея се извършва ежегодното богослужение на втория ден на Великден. В храма има сравнително запазен стенопис от ХVІІ век. В подножието на скалата е направено аязмо (извор). Вярващите използват водата му като чудотворен лек – за пиене или за измиване.
Със светостта и грандиозността си, впечатляващи посетителите и днес Бачковският манастир достойно се нарежда сред стоте най-значими туристически обекта в страната ни.
Бачковският манастир се намира след село Бачково на главния път Асеновград – Смолян. По алеята, водеща до портите му, са обособени търговски обекти, представящи многообразието на Родопите. Асеновградският регион е сред най-богатите в туристическо отношение части на Родопите. Над манастира са надвиснали планинските склонове на резервата Червената стена, където може да видите красивия водопад Сливодолско падало. Непосредствено до Асеновград се намира прочутата Асенова крепост. Над град Куклен се намира и друг много красив манастир – Кукленският. В квартал Горни Воден на Асеновград се намира Горноводенският манастир. В село Белащица може да посетите Белащенския манастир и да видите вековните чинари. Още невероятно красиви места в Родопите и България ще откриете тук:
