Кукленският манастир е един от многото, изградени в околностите на Асеновград. Отличава се сред останалите обаче с красотата си, с богатата си история и с легендите, вдъхновили сюжети за поколенията занапред. За мнозина от посетителите му Кукленският манастир е просто красиво място в полите на Родопите. Но за онези, които искат да надникнат отвъд привидното му спокойствие, тишина и простота, той пази тайни и интересни истории.
Знаете ли какво свързва емблематичния разказ „Козият рог“ с Кукленския манастир?
Пази ли светата обител истинската история на героите? Какви тайни крият закованите в пода на църквата окови? Защо в двора на християнски храм е погребан мюсюлманин?
Преди много години, по османско време в село (понастоящем град) Куклен живял овчарят Кара Иван. Той имал гиздава и хубава жена – най-хубавата в селото и в цялата околия. Един ден, докато Кара Иван бил навън с добитъка, турци нахлули в дома му, нападнали и насили Кара Иваница пред очите на малката ѝ дъщеря. От гаврата с нея жената полудяла и вече не била оная Кара Иваница, която всички познавали.
Мъжът ѝ я отвел в манастира, който се намирал близо до Куклен, за да я лекуват. Казвали, че там има чудодейно аязмо, чиято вода цери всякакви душевни болести. Не минало време обаче и Кара Иваница умряла. Кара Иван не издържал на мъката и избягал от селото. Взел със себе си дъщеря си Мария и се потулил високо в планината. Там научил Мария да живее по мъжки, да се държи мъжки и да се бие по мъжки. Искал да бъде сигурен, че това, което се случило с майка ѝ, никога няма да я сполети. Мария бързо пораснала и започнала да раздава правосъдие и възмездие. Убивала безпощадно всеки турчин, който сторел зло, а оръжието ѝ бил остър кози рог, който криела в пазвата си. Местното население припознало в нея закрилника и започнало да я нарича хайдут Мария. Но сама Мария не успяла да се опази и скоро била заловена от турците.
За да се спаси от тях, тя се хвърлила от висока скала, а българи прибрали тялото ѝ и тайно я погребали – твърди се в Кукленския манастир.
Там отишъл и баща ѝ, за да потърси утеха и да опрости душата си. Той се изповядал и разкрил трагичната си житейска участ на игумена на манастира – дядо Макарий. Последният пазил тайната на Кара Иван дълги години, но преди да почине не издържал и споделил всичко на монах от обителта на име Аврики (Аверики). От него съвсем случайно Николай Хайтов (който е родом от съседното на Куклен село Яврово) научава историята на Кара Иван, Кара Иваница, Мария и знаковия кози рог. Хайтов бил толкова разтърсен от съдбата им, че я претворява (с известни художествени отклонения) в най-запомнящия се свой разказ „Козият рог“ през 1967 г. По-късно, през 1972 г. известният режисьор Методи Андонов филмира разказа и го превръща в най-гледания филмов сюжет досега. По този начин на бял свят излиза пазената години наред в Кукленския манастир история на обикновения овчар с необикновена съдба.
Освен живота на Кара Иван Кукленският манастир крие и други още по-стари и потайни факти.
Още от османско време се знаело, че в светата обител има лечебен извор (аязмо) с особена сила. Водите му лекували душевни болести и връщали към правилния път психично болните. За изцеление на лудите се четяла специална молитва, след което те се обливали със студената вода на аязмото. Тези, които отказвали, били връзвани с окови като към онзи момент в манастира имало 12 чифта белезници. Днес само едни от тях са запазени и могат да се видят на пода при входа на старата църква в двора.
Тайно в Кукленския манастир се лекували и членовете на видни османски фамилии.
Дъщерята на местен турски валия също намерила изцеление тук. Баща ѝ бил много благодарен и цял живот покровителствал манастира, а в предсмъртните си дни наредил да бъде погребан в двора му. Така щял да бъде сигурен, че обителта няма да види зло от османска ръка, защото никой турчин не би посегнал на място, където е погребан мюсюлманин. Така и станало и гробът му до днес се намира от южната страна на храма „Св. Св. Козма и Дамян“. Особената протекция над манастира от страна на турските власти успяла да го опази дори в най-тежките години на XVII в., когато други 33 манастира и още 218 черкви между Костенец и Станимака (днешен Асеновград) са унищожени до основи в процеса на насилствено помохамеданчване на родопските българи.
Историята на Кукленския манастир е далеч по-стара от този период обаче.
Той е създаден по време на Второто българско царство (периода XII – XIV в.) около целебния извор. Известен е и с имената си „Свети Врач“ (от свети врачове, лекари) и „Свети Безсребърници“ – на светите братя лечители Козма и Дамян, които били широко известни с лечителските си способности, за упражняването на които не искали пари (сребърници), а само припознаване на Христовата вяра.
По-късно, в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. светата обител попада в ръцете на гръцки монаси. За да наложат влиянието си, те замазват българските стенописи и изографисват върху тях подобни, но с гръцки надписи. Понастоящем при реставрацията на манастирската църква са запазени и експонирани и двата стенописни слоя.
В архитектурно отношение Кукленският манастир включва жилищни и стопански сгради и две църкви.
Старата църква „Св.Св. Козма и Дамян“ се датира от XV в. и в нея са запазени едни от 12-те „лечебни“ железни вериги, с които са оковавани душевноболните. Новият храм “Св. Благовещение” е построен през 50-те години. Понастоящем манастирът е действащ женски. Храмовият празник се чества на 1 юли, когато от съборната църква се изнася чудотворната лечебна икона на Св. Св. Козма и Дамян и с нея се прави литийно шествие. Достъпът до обителта е по добре поддържан асфалтов път от гр. Куклен, Асеновградско.
Асеновград е известен като градът с най-много параклиси и манастири. Близо до Кукленския манастир се намират Горноводенският манастир, Белащенският манастир, вековните чинари. Малко по-отдалечен е Бачковският манастир. За тях и за най-интересните места в Родопите разказваме в книгите си 66 забележителни места в Родопите и Мистерии и загадки в Родопите:
