Белащенският манастир е сред най-хубавите в Родопите. Но знаете ли, че създаването му се приписва на ослепените Самуилови войници преди цели 1000 години?
Преди повече от десет века, на 29 юли 1014 г. при село Ключ се води най-трагичната битка в историята на Първото българско царство. В нея византийският император Василий II (по-късно наречен „българоубиец“) надделява над войските на цар Самуил. Това се случва с лукавата помощ на управителя на Филипопол (Пловдив) – Никифор Ксифий (Скифи), който напада Самуиловите бойци в гръб. Запомнящ се момент е зверският акт на Василий II, който ослепява няколко хиляди от пленените български войници. А на всеки сто оставя по един едноок да ги води. За да разплати „заслугите“ на Никифор в битката при Ключ, императорът му „дарява“ 15000 от слепците. Те са преместени от Беласица в околностите на Пловдив. Тук те създават селище, което наричат Белащица (видоизменено от Беласица).
Интересна е историята на самия Никифор. За него се говори, че по произход е българин (с името Николай). Като дете бил изпратен в Цариград да учи византийска наука и войнство. Разказва се още, че негова била идеята да ослепят пленниците, сред които бил и брат му. Никифор се страхувал той да не го познае и да не разкрие българския му произход.
Дали за да успокои съвестта си след ужасния акт на ослепяването, дали защото край Белащица било най-удачното място за изграждане на манастир, но военачалникът наредил на зачислените му ослепени пленници да изградят храм, наречен на името на Св. Георги Победоносец.
Така, казват, се създава Белащенският манастир.
Че мястото, където е строена светата обител, е специално, се потвърждава от извиращото тук аязмо, чиято вода се смята за лековита. За година на завършване строителството на храма се приема 1020 г., което нарежда Белащенския манастир сред най-старите у нас. Той просъществува до 1364 г., когато е опустошен при нахлуването на османските турци. Възобновен е векове по-късно, през XVIII в., но по време на Руско-турската война е отново опожарен. Понастоящем е действащ девически манастир с храмов празник на Гергьовден.
Комплексът включва съборна черква, параклис, жилищни и стопански постройки и красива и добре поддържана градина. В двора се намира каменна чешма, строена през 1831 г., с гравиран над нея надпис на гръцки. Над него има друг, по-трудно четим, вероятно от времето на основаване на манастира. Според разкази на местни възрастни жители на Белащица, когато са правени строителни укрепвания на манастира, близо до най-старата сграда – магерницата, били открити безброй кости.
Казват, че това са костите на починалите тук Самуилови войници. Същите, които положили основите на светата обител и които основали село Белащица.
Колкото и тъжна нотка да носи историята на създаване на манастира обаче, не можем да не отбележим, че понастоящем това е един от най-приятните и зареждащи с красота манастирски комплекси в Родопите. Обграден от прекрасна природа отвън и грабващ вниманието с добре аранжиран и поддържан двор отвътре, той е чудесно място за посещение. Лесно ще го откриете в края на с. Белащица, само на десетина километра от Пловдив. Местоположението му в Google Maps може да видите тук.
Съвсем близо до него се намират и най-старите дървета в Родопите – чинарите в Белащица, както и потайният Кукленски манастир и интересният Горноводенски манастир. Ако се отдалечите съвсем мъничко към Бачково, може да посетите Бачковския манастир. Повече за манастира и още забележителни места в Родопите може да откриете в книгите Мистерии и загадки в Родопите, 66 забележителни места в Родопите и Фото пътеводител на Западни Родопи:
