Асеновата крепост се издига в рида Чернатица, надвесена над шосето Асеновград – Смолян. Тя е един от най-разпознаваемите символите на Родопите.
Асеновата крепост е обявена за национален паметник на културата и е сред стоте национални туристически обекта на България.
Посещението ѝ зарежда с емоции и ни връща назад във времето в годините, когато страната ни е била в своя разцвет и мощ.
Мястото е обитавано още през V – IV в. пр. Хр. от тракийски племена. Смята се, че е било предпочетено заради трудния си достъп и възможността да се наблюдава околността от високо. А естествената височина и формата на рида са осигурявали ефективна защита от всеки враг. По-късно добрите природни дадености на местността са причина районът и крепостта да бъдат обитавани и през римската и ранновизантийската епоха.
На база на археологическите проучвания Асеновата крепост е датирана от втората половина на IX век.
Открити са монети от времето на император Теофил (829 г. – 842 г.). Използвана първоначално като малка стратегическа крепост–кула на прохода, свързващ Пловдив с Беломорието по дефилето на минаващата край нея река, през годините крепостта се развива. Паралелно с това населението ѝ нараства, а околните ѝ терени се застрояват с жилищни и стопански постройки. Крепостта се намирала в богат земеделски район и постепенно се превърнала в негов център. Там се съсредоточили административната и военната власт на района. А Стенимахос (Станимакос) се превърнало в предградие на крепостта като през XIII в. укреплението и селото образуват средновековния град, станал известен под името Станимак(ос).
През годините Асеновата крепост често сменяла владетелите си и за нея се водили много битки.
От 1207 г. укреплението е в земите на деспот Алекси Слав – феодал, обявил се за независим от централната власт. Неговите владения се простират в Западните Родопи. След битката при Клокотница през 1230 г., когато войските начело с цар Иван Асен II (1218г. – 1241г.) побеждават Теодор Комнин, крепостта преминава в пределите на България.
Крепостта е наречена Асенова на името на цар Иван Асен II.
Същият през 1231 г. предприема редица поправки по нея с цел укрепването ѝ. При неговите наследници тя попада във византийски ръце. Но през 1344 г. при цар Иван Александър окончателно е присъединена към Българската държава.
След падането на страната под турско робство Асеновата крепост губи стратегическото си значение на гранична крепост и е разрушена.
За последен път Константин Костенечки споменава нейното име през 1410 г. , когато след смъртта на султан Баязид през 1402 г. между двамата му сина Сюлейман и Муса избухва война за престола. Муса се укрепява в сравнително добре запазената крепост, но не издържа на обсадата и се предава на милостта на брат си. След неговата капитулация крепостта е разрушена до основи. Остава непокътната само крепостната църква „Света Богородица Петричка“.
Историците определят Асеновата крепост като типичен представител на крепостното строителство от периода XI – XIV в.
Върху площ от 15 дка са построени външно укрепление и цитадела, кули, водохранилища и параклис. Външните крепостни стени са добре запазени, с дебелина 2,90 метра и височина 3 метра и следват естествения релеф на местността като са изградени само там, където склоновете са по-достъпни за вражески нападения. Входът, който се е намирал на югозападната страна, водел към най-високото и защитено място – цитаделата. Там били наблюдателната вътрешна кула (построена на най-високото място), акрополът (където при военни действия се криел управникът), двете крепостни водохранилища (събиращи дъждовна вода) и параклисът.
Именно параклисът „Света Богородица Петричка”, който е запазен и до днес, е най-голямата забележителност на Асеновата крепост.
Построен през XIII в. по нареждане на цар Иван Асен II, храмът е първият в източното православие, който има кула (тя служела едновременно като камбанария и наблюдателница). Църквата е еднокорабна, двуетажна, със заемки от готиката, с арки и каменен иконостас. Първият етаж е бил предвиден за гробница, но не е използван по предназначение. Църковният етаж е вторият, където днес могат да се видят запазени изключително красиви стенописи от XIV в.
Заради историята си и прекрасното си местоположение, откъдето се разкрива красива гледка към реката и околностите на Асеновград, крепостта е притегателно място за всеки, решил да посети тази част на Родопите. Популярната туристическа дестинация е ясно указана с табели от Асеновград. До нея води асфалтов път в края на града в посока Смолян. Крепостта е с работно време и входни такси, които може да проверите тук.
Какво да посетим в района на Асеновград?
Асеновград концентрира множество забележителности – както популярни и урбанизирани, така и слабо познати и атрактивни. Съвсем близо до Асеновата крепост е един от най-известните манастири в България – Бачковският. В резервата Червената стена се намира друг атрактивен водопад – Сливодолското падало. Село Косово пък със своите каменни къщи е съхранило автентичната родопска архитектура. До Асеновград се намира и Кукленският манастир, провокирал с историята си разказите на Хайтов и създаването на филма „Козият рог“. Много близо до него са Горноводенският и Белащенският манастир. В село Белащица се намират достолепните вековни чинари. За тях и за още от невероятните места в Родопите и България разказвам в книгите си тук.
