Рилският манастир е един от най-известните символи на България. Каквото и да се каже за него, ще бъде суперлативно и в стил „най“. Той е най-големият по площ, най-грандиозният в архитектурно отношение, най-добре уреденият, най-разпознаваемият, най-популярният, най-посещаваният от туристи у нас. Последното е важно да се отбележи, защото в Рилския манастир във всеки ден от седмицата и във всеки месец от годината е пълно с посетители. Ако търсите в Рилската обител тишина, спокойствие и уединение, бъдете сигурни, че тук няма как да го получите.
Рилският манастир е ясно разпознаваем и сред българските, и сред чуждестранните туристи.
Интересен момент е този, че в Рилския манастир, както и в други, популярни у нас манастири като Бачковския и Троянския, броят на туристите надхвърля в пъти този на миряните, посещаващи храмовете с религиозна цел. Което пък поставя въпроса дали, как и защо най-известните манастири в България отдавна не са просто светини за поклонение, а разработени туристически дестинации с комерсиална посещаемост. Ако оставим настрана този факт и се вгледаме в историята на Рилския манастир, трябва да върнем лентата назад в далечния Х век.
Тогава е създаден Рилският манастир от свети Йоан Рилски.
Последният, твърди се, е родом от село Скрино, в околностите на което се намира пък най-новият български манастир – Руенският. Йоан Рилски е възприеман като най-великият български светец и отшелник. Водил е скромен и тих живот като няколко пещери претендират да са били негови убежища. Сред тях е тази в непосредствена близост до Рилския манастир и тази до Руенския манастир над село Скрино.
За възникването и развитието на Рилския манастир във времето има обстойни и пълни исторически сведения.
На мен особено интересна ми е онази част от историята му от времето на комунистическия режим в България. След промените от 9 септември 1944 г. тогавашната комунистическа власт, в стремежа си да елиминира всяко влияние над обществото освен собственото си господство, рязко ограничава посещаемостта на всички религиозни храмове в страната. В този период някои от манастирите дори са функционирали като концлагери като Горноводенският и Гигинският манастири.
Взето е решение да се прекрати църковната дейност и в Рилския манастир.
Същият минава под опеката на Министерството на просветата и културата и е превърнат в национален музей. Това се случва през 1961 г. Монасите му са преместени в Бачковския, Троянския и Преображенския манастир, където пребивават няколко години. Върнати са обратно в Рилския манастир през 1968 г. Макар църковната му дейност да е редуцирана, Рилският манастир не губи популярността си сред българското население. Нещо повече, той привлича вниманието и на международната общност и през 1983 г. е включен като културен паметник в листата на ЮНЕСКО. След демократичните промени в България неговият монашески статут е възстановен през 1991 г. Той отново започва да функционира като голям християнски център от национално значение в България.
Личните ми впечатления от Рилския манастир са и от двата периода. През 1989 г., в детските ми години, го посетих за пръв път. Не знам по каква причина, но това, което и днес е пред очите ми като спомен от манастира, са плакатите на филма „Време разделно“. По каква причина те са били изложени там, нямам представа. Десетки години по-късно, посещението ми в Рилския манастир бе в съвсем различна светлина.
Днес Рилският манастир е включен в списъка на стоте национални туристически обекта на България.
Интересен факт е, че мястото има статут на самостоятелно обособено селище с постоянно население от 31 души по данни на регистър ГРАО от 15.12.2023 г. Другият такъв манастир в България със статут на селище е Клисурският манастир до Вършец с 10 постоянно пребиваващи жители.
Ако сте решили да посетите Рилския манастир, на път към него може да видите и впечатляващите Стобски пирамиди. За тях и за още от най-интересните места у нас разказвам в книгата Фото пътеводител на загадъчните места в България:
