Въплътен ли е ликът на Сатаната в Дяволския мост? Ще Ви сполети ли зла участ, ако преминете по моста след залез слънце? Къде е гравиран печатът на цар Соломон?
За Дяволския мост в Родопите е изписано и изговорено толкова много, че едва ли има човек в България, който да не е чувал за него. Атрактивният туристически обект е обвит в мистерии, легенди и поверия както никое друго място у нас.
През годините няколко пъти посещавахме Дяволския мост и си задавахме все повече въпроси:
Мит или факт е образът на Сатаната, въплътен в Дяволския мост?
Легендата разказва, че преди повече от пет века султан Селим I разпоредил върху порутения римски мост над Арда да бъде построен нов. Не могъл да се намери обаче майстор, който да се захване със задачата. Всички знаели, че в този участък водите на реката са буйни и повличат всичко по пътя си. Един ден при султана се явил странник от близкото село (днес град) Неделино. Уста (майстор) Димитър заявил, че е готов да започне строежа. Поставил основите, но непокорните води на реката ги отнасяли всеки път, колкото и Димитър да мислел, че са здрави и ще издържат. Несполуките не давали мира на майстора и той все се чудел какво да стори, та да иззида моста. Една нощ в съня му се явил сам Дяволът и му обещал, че ще му издаде тайна, с която мостът ще пребъде, но в замяна поискал три неща:
- сянката на най-хубавата мома в селото да бъде вградена в съоръжението;
- конструкцията да бъде направена за 40 дни;
- в моста да бъде въплътен неговият образ и то така, че да бъде едновременно видим и невидим, да може да се докосне, без да е материален;
Не минали и 40 дни и уста Димитър бил готов със строежа. Изградил мост за чудо и приказ, какъвто нямало в околността. Скоро след това се споминал и отнесъл тайната със себе си. Дяволът спазил обещанието си и вече над 500 години Дяволският мост се издига над буйните води на Арда. Спазил обещанията си и майсторът. Той вградил сянката на най-видната мома в селото, завършил съоръжението за 40 дни и най-вече – така съградил моста, че въплътил в него образа на Сатаната.
Дяволският лик може да се види в определен часови интервал от деня – по обед, когато слънцето е най-високо. Тогава сводът се отразява във водата и заключва окръжност, а точно под централната част на моста има голяма скала, чийто отблясък заедно с този на арката също образува кръг. Така се получава огледално отражение, което създава представата за сатанинския образ.
Ще ни сполети ли зло, ако преминем по Дяволския мост след залез слънце?
Според разкази, предавани между поколенията, в село Дядовци (понастоящем обезлюдено) живяла чудно хубава мома. Харесал я един от турските големци и изпратил хора да я отвлекат. Девойката побягнала през гората и отишла до реката. Преследвачите ѝ тичали след нея, но когато стигнали до моста, се стъписали. Там видели Сатаната, уплашили се и избягали. А на мястото, където бил стъпил Дяволът, останал отпечатък от стъпката му. Момичето се спасило от гонителите си, но откакто преминало по моста (твърди се по тъмна доба), никой повече не я видял. Говори се, че нейната зла участ ще сполети всеки, който се опита да мине по Дяволския мост след заник слънце. Ако въпреки поверията не се плашите от тъмни сили и страшни поличби, може да прекосите моста. На другия бряг на реката има пътека и кът за отдих.
Вярно ли е, че в Дяволския мост е гравиран печатът на Соломон?
Съществуват слухове, че цар Соломон притежавал магически пръстен-печат, с който призовавал демоните и упражнявал власт над тях. На печата бил нарисуван шестограм (хексагон), състоящ се от два вплетени един в друг триъгълника. Изображението символизирало взаимната свързаност и проникването на невидимия във видимия свят.
Мит или не, но такъв символ съществува в Дяволския мост. Намира се под централния му свод и за да го видите, трябва да минете по моста и да се мушнете под свода му откъм отсрещния бряг на реката.
Как е конструиран Дяволският мост, че да бъде вечен?
Както Сатаната обещал на майстор Димитър, така и станало. Съоръжението, изградено над Арда на мястото, където до преди не било възможно да устои мост, останало непреходно. Тук е редно да се отбележи, че конструкцията е една от най-добрите за времето си в архитектурно и строително отношение. Мостът е трисводест, с островърха част, спускаща се полегато към двата бряга на реката. Включва три арки и четири отвора между тях, които са направени на сводовете на страничните му ребра. От римския мост са запазени ниските каменни перила от двете страни. Дълъг е 56 метра и широк 3,5 метра. Централният и най-голям свод е с височина 11,5 метра, а тази на страничните сводове е 7,5 метра. Стъпките на сводовете са с размери 1,80 х 3,5 метра.
До Дяволския мост може да стигнете откъм село Дядовци, община Ардино. Пътят е асфалтов и указан с табели. Имайте предвид, че в почивни и празнични дни мястото е много посещавано, а паркирането – силно затруднено.
Още за легендите, свързани с Дяволския мост може да прочетете в първия ми блог тук. Освен Дяволския мост в района на град Ардино се намират и невероятните Орлови скали. Повече за тях и още от забележителните места в Родопите и България ще откриете тук.
