Крепост Траянови врата е името, с което е по-познато укреплението Стенос, разположено в близост до едноименния проход. Това е една от най-приветливите, най-добре поддържани и възстановени крепости у нас. За времето на възникването ѝ няма конкретни данни. Първи сведения за градеж в този район има още от III век. В Античността проходът Траянови врата носи името Суки. Направените археологически проучвания разкриват под крепостта следи от древно тракийско селище.
Крепост Траянови врата се появява под името Стенос в писмените хроники в края на IV век.
Това е периодът, когато Римската империя се разделя на две части. Земите около прохода Траянови врата стават част от Византийската империя. В Следващите векове Византия е подлагана на постоянни нападения от варварските народи. За да се предпази от тях, империята започва усилено изграждане на укрепления в ключовите си райони. В повечето случаи това били планинските проходи. Един от тези отбранителни пунктове бил Стенос. Там през IV век били положени основите на римска крепост, която просъществувала до VI век. Успявала е да побере военен гарнизон от стотина души. Местността и укреплението са населявани и през Средновековието. Тогава проходът бил наричан Царски врата или Български проход.
Запомнящата се битка, с която крепост Траянови врата остава в историята, е тази между войските на Самуил и Василий II.
През лятото на 986 г. византийският император Василий II предприема поход срещу България в стремежа си за завземе големи български територии. С армия от 30 000 души той се отправя към Средец (днешна София). Цели двадесет дни продължава обсадата на града, но без успех за византийците. Императорът се отказва и решава да се върне обратно. При прохода Траянови врата българските войски, предвождани от цар Самуил, устройват засада на врага. Византийската армия е разгромена. Почти цялата конница и голяма част от пехотата са убити. Самият Василий II едва успява да се спаси и да избяга. Това е най-голямото поражение, което Василий II претърпява от Самуил.
Датата е 17 август 986 г. и остава в историята ни като денят на най-бляскавата и запомняща се победа на Самуил над византийските войски. Тя оставя дълбока следа както у цар Самуил, така и у император Василий II. Последният не пропуска да отмъсти и след битката при Ключ през 1014 г. нанася най-тежкия за българския цар удар. Тогава императорът надделява в битката, а пленените десетки хиляди български войници ослепява като на всеки сто оставя по един едноок да ги води. Трагичната участ на Самуиловите войски до днес тегне над Самуиловата крепост при село Ключ.
Крепост Траянови врата продължава функционирането си до завладяването на България от Османската империя.
В архитектурен план крепостта Стенос има формата на издължен правоъгълник. Изградена е върху скален масив като размерите ѝ са били 40 метра ширина и 90 метра дължина. Кулите ѝ са били с остри върхове и входове във вид на арки. Това ги прави уникални както за България, така и за целия балкански полуостров по това време. Приземния етаж и горните над него са били свързани с масивни стълби, водещи към всяка една от трите кули. Укреплението е имало просторен и добре защитен вътрешен двор. Зидовете му са запазени до 4 метра височина, а ширината им е била до 2 метра. Стените са изградени от редуващи се тухлени и каменни пояси, споени с хоросан. В укреплението е имало подземен тунел, водещ към подземен извор. В двора е имало два големи питоса – огромни съдове, вкопани в земята, използвани за съхранение на различни хранителни продукти.
Археологическите проучвания на крепостта Стенос потвърждават активното ѝ функциониране за дълъг период от време.
Тук са открити фрагменти от късноантична битова керамика, както и бронзови монети на византийските императори Юстиниан I и Анастасий. Открити са няколко запазени хромела (използвани за обработка и мелене на жито) и много долиуми (съдове за съхранение на брашно). Разкрити са също надписи на латински.
Как се стига до крепостта Траянови врата?
Укреплението се намира съвсем близо до магистрала Тракия. Отклонението за него е при пътен възел Ихтиман, където трябва да поемете в посока Костенец. Покрай Мирово трябва да се отклоните и да следвате табелите за крепостта. Координатите ѝ посочвам тук. Обектът е с работно време и входни такси.
Още от най-интересните кътчета на България ще откриете тук:
