Татул е скалното светилище в Родопите, което в най-голяма степен се свързва с най-яркия герой на планината. Един герой, колкото реален, толкова и легендарен и митичен, е оставил своя отпечатък в древната история на Родопа планина. Неговото име е Орфей и то се е утвърдило дотолкова през вековете, че дори и днес цяла една планина е наричана на него. Родопите продължават да носят спомена за тракийския певец и музикант и за тях често се говори като за планината на Орфей. Легендите разказват, че той е роден някъде в пределите на Тракия. Според някои е син на Аполон, а според други – на речния бог Еагър и музата на поезията Калиопа. Орфей бил ненадминат поет, но най-вече певец и музикант. Звуците на вълшебната му лира огласяли околността и нямало същество – бог, човек или звяр, което да не се подчини на нейната магия.
Красива, но тъжна е легендата за драматичната любов между него и прекрасната Евридика. В деня на тяхната сватба тя била ухапана от отровна змия и умряла. Орфей толкова силно я обичал, че слязъл в подземното царство на мъртвите при бог Хадес и трогнал всички с тъжните си песни. Хадес се смилил и обещал да му върне любимата при едно условие – излизайки от подземния му свят Орфей да не се обръща назад и да не поглежда към нея, докато не излезе горе. Орфей, обаче, се изкушил и преди да излезе на дневна светлина, се обърнал, за да види дали тя върви след него. Така изгубил Евридика завинаги. След смъртта на любимата си той се отправил към Орфеевите скали, в близост до които, при Мътното езеро, опитал да изплаче болката си.
Орфей е смятан за основоположник на религиозното учение орфизъм, което се разпространява по-късно и в Гърция и в Средиземноморския свят.
На него се приписват множество химни, наричани орфически, в които възхвалявал природните божества и учел последователите си да им отдават заслужена почит. Заради многото предания и легенди, носещи се за живота му, той е възприеман по-скоро като митичен герой, отколкото като човек и съществуват спорове относно реалното му съществуване. Истински или създаден от хората, образът му е въплъщаван и до днес в произведения на изкуството, а легендите за живота му продължават да пазят спомена за него. Тракийски цар, жрец и магьосник, надарен със свръхестествени способности, Орфей е оставил толкова ярка диря, че почитта към личността му е увековечена в храм.
Светилището на Орфей при Татул е един от най-великите паметници, открити по нашите земи.
Подобно на Перперикон, то разкрива все повече от дълбоко пазените си тайни и загадки и разказва за величието на епохи, разделени с хиляди години от нашата. Светилището се намира само на 200 метра от Момчилградското село Татул.
Интересен факт е, че с името татул се нарича отровно храстовидно растение. То е широко разпространено в полски и нископланински райони и расте в богати плодородни почви. Има едри бели до лилави цветове, листата му са с шипове, а стеблото му е добре разклонено. Плодовете са зелени, с яйцевидна форма с размерите на орех и също имат шипове. Всичките му части са силно токсични и приемани в по-големи дози могат да бъдат смъртоносни. Растението съдържа алкалоиди, които водят до халюцинации. Използването му като упойващо вещество е опасно и рисково, тъй като дори няколко микрограма предозиране могат да имат фатален изход.
Но Татул е известен не толкова заради растението, с което се свързва, а поради факта, че в околностите му се намира впечатляващо светилище – това на Орфей.
Подобно на други скални комплекси в Източните Родопи и то утвърждава връзката и приемствеността между езическите култове и християнството. Възникнало в края на V – началото на ІV хил. пр. Хр., светилището просъществува и през Средновековието. При археологическите проучвания са открити предмети от различни епохи. Това потвърждава функционирането му като място, концентрирало както тракийските вярвания и култови практики, така и християнската религия.
Счита се, че тук се намира храмът на Орфей, един от най-почитаните митични герои сред траките, а по-късно и сред гърците. Според едно твърдение е открит поникнал корен на лоза, за която се предполага, че е на възраст около 3000 години. Дали е възможно да е оцеляла от времето на траките и да се съхрани и размножи, е спорно да се каже. Някои от тайнствата и загадките, които витаят край Татул, ще бъдат потвърдени, други – отхвърлени от учените. Но това, което ще остане, е магията и очарованието на мястото.
Комплексът при Татул се състои от два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец.
В централната и най-висока част на скалния масив е открит гроб, ориентиран в посока изток – запад. Той е всечен в масивна канара, издялана като пресечена пирамида. В южната част е издълбан друг подобен гроб, разположен в полусферична ниша. Тя е покрита с каменен свод с формата на арка. До двата гроба се стига по издялани в скалите стълби. На скалите личат различни изсичания, има жертвеници, улеи, ниши и стъпала.
Смята се, че първия си голям разцвет светилището преживява през ХVІІІ – ХІ в. пр.Хр. Тогава са оформени скалната пирамида и гробниците. Обособен е бил кръг от глинени олтари, върху които вероятно са извършвани жертвоприношения. При разкопките са открити множество култови предмети. Сред тях са глинени човешки идоли и прешлени за вретено, модели на съдове, предмети от бронз, изображения на Бога Слънце. Особен интерес представляват намерените уникални предмети от глина, свързани със слънчевия култ. Това са три колела за макети на Небесна колесница и част от златна маска.
Прави се изводът, че саркофагът, пресечената пирамида и страничната камера илюстрират погребението на Орфей.
А освен неговото и това на тракийския цар Резос, който според митологията е царувал в южната част на Родопите и е взел участие в Троянската война.
През античността светилището продължава съществуването си. Изградена е масивна каменна стена от големи блокове с форма на паралелепипед. Във вътрешната част на светилището са открити няколко сгради, сред които впечатление прави храм със запазени 6-метрови стени. От този период е открита серия от бронзови пръстени – печати.
След като през първите години на новата ера светилището е обновено, то продължава да съществува до 50-60-те години на І век. Заселено е отново през втората четвърт на ІІІ в. От това време е намерена голямо количество римска керамика. Предполага се, че тук е имало римска вила на богат местен аристократ. След нахлуването на готите в пределите на Римската империя и на територията на Родопите имението е опожарено.
Векове по-късно, през ІХ – Х в. след извършени преустройства животът на хълма край Татул започва отново. Открит е средновековен некропол, датиран не по-късно от средата на ХІІІ в., от който са проучеин осем гроба. Това е и последният период от вековният живот на хълма.
Днес, след провежданите археологически проучвания се разкриват все повече от тайните и мистериите на Татул.
Светилището се изправя отново пред очите ни, за да напомни за себе си и за величието на отминалите епохи.
До Татул се стига по поддържан и ясно указан с табели още от Момчилград път. Мястото е лесно достъпно, има обособен паркинг и пешеходна алея до обекта.
В близост до светилището на Орфей се намира друго значимо светилище. Това е Харман кая в околностите на с. Биволяне. В дола на река Сапдере, само на няколко километра от с. Татул се открива невиждан природен феномен, възникнал преди десетки милиони години – Вкаменената гора. Край с. Равен се натъкваме и на други впечатляващи скални форми – Каменните лица при Казан дере и скалата Адам кая (Човекът). Повече за тях и за още уникални места в Родопите ще откриете в книгите ни Мистерии и загадки в Родопите и 66 забележителни места в Родопите:
