Перперикон – това е най-популярното име, с което мнозина свързват Източните Родопи. Съхранил силата и мощта си през вековете и разкриващ все повече от тайните си през последните десетиления, Перперикон е най-посещаваното място в източната част на Свещената планина. Всяка година хиляди идват тук, за да видят с очите си едно от чудесата на Родопите и да усетят величието на отминалите епохи.
Перперикон е мястото, което концентрира най-мащабните и значими археологически проучвания през последните години.
Под пластовете земя се разбулват все повече загадки, опознават се стари светове и вярвания, отделени от настоящето ни с хиляди години, но запазили спомена за съществуването си. Грандиозният археологически комплекс потвърджава връзката и приемствеността между религиите, времената и нравите. Възникнал като мегалитно светилище през каменната ера, продължил развитието си през античността и средновековието, днес Перперикон продължава да напомня за себе си. Появил се преди древните цивилизации в Месопотамия и Египет в земите на траките, Перперикон се разраства като свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. А по-късно е населяван от римляни, византийци и българи.
Перперикон без съмнение е заслужил мястото си сред стоте национални туристически обекта на България.
Комплексът се извисява величествено на хълм с надморска височина по-малка от 500 метра в долината на река Перперешка. Там плодородието и добрите условия за живот привличат човешкото присъствие от дълбока древност и я превръщат в място, наситено с археологически обекти от различни епохи, чийто център става Перперикон. Познат е още и с имената Хиперперакион и Перперакион. Според някои твърдения наименованието му се превежда като „божествен огън”, а също се свързва и с изсичаната и богата на злато монета „перпера”. Предполага се, че големи златни залежи, осигуряващи финансовото функциониране на Перперикон, са осигурявани от рудниците при село Стремци.
Счита се, че първите следи на култова дейност на Перперикон датират от VI хил. пр. Хр. в епохата на неолита (новокаменната епоха) на Балканите.
В края на V – началото на IV хил. пр.Хр във времената на каменно-медната епоха (халколита), когато на световната карта се появяват първите градове в Месопотамия и Египет, предшествали организацията на държавите, светилището Перперикон подема своето развитие. В подкрепа на това свидетелстват археологическите находки. Открити са кремъчни ножове, идоли, ритуални огнища, многобройна керамика. Предметите са полагани в грубо издялани в скалата ями. Личат останки от обмазани с глина дървени стени на храмове.
През III-II хил.пр.Хр. (бронзовата епоха), във времената на Египетското царство, Шумеро-акадска култура и Вавилон, култовите практики на Перперикон процъфтяват. Траките обожествяват величествения скален масив, където почитат Слънцето. През втората половина на II хил.пр.Хр., когато Крито-микенската цивилизация е в своя възход, а за Троя се води кървава война, се утвърждава голямото мегалитно светилище Перперикон със стометровия скален проход към него. През ранножелязната епоха (ХІ – VІ в. пр.Хр.) се появяват гръцките градове-държави и древен Рим, Асирийската държава и Нововавилонско царство. През същия период функционирането на мегалитното светилище продължава.
Перперикон се разраства от изсечени в скалите сгради. В целите Източни Родопи се появяват хиляди ансамбли от скални гробници, ниши и храмове, чийто център е Перперикон.
През 480 г. пр. Хр. Персия завоюва тогавашния цивилизован свят. Тогава Родопите се обитават от тракийското племе сатри, чийто царско-жречески род – бесите, пази светилището на Дионис с прорицалище.
Археологическите данни потвърждават, че това светилище е имено Перперикон, който е не по-малко известен от светилището в Делфи.
Основна информация за светилището на Дионис дава Херодот. В свое съчинение той описва мащабния поход на персийския цар Ксеркс срещу гърците в 480 г.пр.Хр. Многобройната му армия се придвижва по Беломорието, а пратеници на тракийските племена му принасят клетва за вярност. Не дошли единствено сатрите. Те били най-свободолюбивия тракийски народ и техните жреци – бесите, охранявали храма на бог Дионис с прорицалище, равностойно на светилището на Аполон в Делфи.
Светилището на Дионис е сигурно най-значимото в Родопите, а и на Балканите.
Богът на виното и веселието заема своето утвърдено място сред тракийския народ, а по-късно и сред гърците. Счита се, че той произхожда от древнобалканско годишно божество. То било познато под различни имена като при траките се наричало Загрей. Според гръцките вярвания Дионис се родил от любовта между най-великия сред боговете – Зевс и красивата Семела. Съпругата на Зевс – Хера, подтикната от ревността си, внушила на Семела да поиска от Гръмовержеца да й се яви в своя божествен вид и това я убило. Зевс вшил в бедрото си Дионис и го оставил в пещерата на нимфите, където детето било отгледано.
Според орфическата теория Дионис бил роден от Персефона и се наричал Загрей. Той бил разкъсан от титаните, които си навлекли гнева на Зевс и били изпепелени от него. После той бил повторно роден – този път от Семела. Така митологията преплита образа на ранния, изначалния тракийски бог Дионис и по-късния му гръцки облик. В култ към бога на виното се провеждали ритуални практики, в основата на които били омайната напитка и огънят. За траките направата на вино била истинско свещенодействие.
Не само в околностите на Перперикон, но и навсякъде из Източните Родопи са открити множество шарапани – така наричаните „винарски камъни”.
В шарапаните се произвеждало ритуално вино. Със свещената напитка се извършвали предсказанията в храма. За получаване на пророчеството се прилагал „винено-огнен” обред. При него се гадаело по височината на лумналия огън, след като върху олтара е излято вино.
В светилището на Дионис са направени две велики пророчества, оставили отпечатък в световната история. Първото от тях оставя следа в краткия живот на Александър Велики, през време на който той успява да завоюва света. Непосредствено преди да предприеме похода си към Азия през април 334г.пр.Хр. Александър идва тук и получава предсказание, че ще положи далечни и непознати земи в краката си. Според преданията младият Александър оставил дарове на боговете, жрецът сипал вино в олтара и го подпалил. А пламъците лумнали толкова високо в небето, че нямало спор какво са отредили боговете на владетеля – походът му щял да бъде успешен и славен. Спестили му, обаче, една част от сказанието. Нишката, която била заплетена на вретеното, бързо се скъсала – малко време оставало на великия пълководец в земния му път. Само още 11 години му били отредили боговете да се радва на славата си.
Отново тук, на Перперикон, векове по-късно е направено друго значимо предсказание.
Бащата на великия римски император Август Октавиан дошъл да пита боговете за бъдещето на сина си. Виното се разляло върху олтара, а димът се издигнал високо над светилището, чак до небето. Нямало съмнение, че на Август боговете са отредили слава, не по-малка от тази на Александър Велики. Римският император щял да стане господар на целия свят. Така бил предречен възходът на римската империя.
През І-ІV в. римляните създават огромна световна империя. Те налагат властта си и над траките. Това е периодът на най-голям културен възход на Перперикон. Римляните съхраняват и подпомагат стария култ към бог Дионис. Градът добива завършен вид с мощен Акропол и подградия, наситени с дворци и храмове.
През 375 – 378г. готите нахлуват на територията на Римската империя. Римските легиони са разгромени, опустошени са и Балканите. Разрушенията не подминават и Перперикон. Градът е опожарен. Сложен е край на езическия период от развитието му.
Християнството постепенно и сигурно започва да си проправя път и да се налага като религия в световен мащаб. В началото на V в. епископ Никета Ремесиански подема мисия сред народа на бесите в Родопите. Счита се, че на техния език са преведи свещените книги (Biblia Bessica). А за място, където става това, се посочва Перперикон. През VІІ-VІІІ в. докато Византия е разкъсвана от идеологически борби и води тежки битки със съседните на нея племена, един народ неотклонно и сигурно настъпва към нейните граници. През 681г. на картата се появява нова държава – българската. Тя ще атакува границите на Византия и няма да скрие амбициите си към Източните Родопи и към тяхната перла – Перперикон. Периодът ІХ – ХІІ в. е време на съдбоносни войни между византийци и българи.
По това време в подножието на Перперикон бил създаден голям административно-религиозен център с множество сгради и храмове.
Според направените разкопки тук е било личното императорско имение. Открити са много богати находки, сред които реликварий, където са били съхранявани парченца дърво, за които се смята, че са от Христовия кръст. Както мощите, така и частиците от Светия кръст са се пазели основно в столицата на Византия, Константинопол. Според преданието кръстът, върху който бил разпънат Христос, е бил разкопан на хълма Голгота в Йерусалим към началото на ІV в. по заповед на майката на Константин Велики, Елена. През април 1204 г. Константинопол е превзет и разграбен напълно от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход. Една от главните цели на кръстоносците са били именно реликвите, които изнесли на Запад. Възможно е част Христовия кръст да е била отнесена на Перперикон.
Скоро след въстанието на Асен и Петър териториите на Източните Родопи били трайно присъединени към българската държава. По време на епичните войни между цар Калоян и рицарите от Четвъртия кръстоносен поход (1204-1207) Ахридос, както е известен източният дял на планината през средновековието, е бил главна база на българите за нападение срещу враговете, а Перперикон става важен опорен пункт в битките. Войните между двете държави не спират през годините и Перперикон като част от Източните Родопи е владян и от византийци, и от българи. Битките за него продължават до средата на ХІV в., когато крепостите на Източните Родопи, включително и Перперикон, са разграбени от турците. Те завладели Балканския полуостров, а крепостите на Ахридос били разрушени и техните руини потънали в забрава.Скалният град повече никога не се възражда.
Няколко века по-късно, през 2000г. се поставя началото на мащабно проучване на хълма, изключителен принос в което има проф. Николай Овчаров.
Древният град започва отново да напомня за себе си и сякаш възкръсва сред руините, за да го видим с очите си и да си го представим такъв, какъвто е бил през вековете.
Перперикон е древният център на цял ансамбъл от паметници на тракийското наследство в източната част на Родопите. Той отстои на по-малко от 20 километра от Кърджали, в района на който се намират както културно-исторически, така и множество природни феномени. За тях разказваме в книгите си Мистерии и загадки в Родопите, 66 забележителни места в Родопите, Фото пътеводител на Източни Родопи:
Комплексът е разположен в близост до с. Горна крепост, на по-малко от 20 километра североизточно от гр. Кърджали. Подходът към него е добре указан с табели, а достъпът е по асфалтов път, който стига до паркинг в подножието на хълма.
