Църквата–джамия в Узунджово случайно привлече вниманието ни при една от обиколките ни из Източните Родопи. Бяхме се запътили от Хасково към Александровската гробница, а пътят, оказа се, минава през село Узунджово. Селото е разположено в Хасковската хълмиста област. И макар географски да попада в границите на Родопите, представата Ви за него вероятно е далеч от тази за типичното родопско село. Заради близостта си с областния център Хасково Узунджово е едно от най-големите села в района с почти 2000 души население. И макар да няма облика на старовремско планинско село, то е интересно, при това с две неща. Едното е църквата-джамия в Узунджово, която е уникална по своята история и архитектура, а второто – провежданият назад в миналото Узунджовски панаир.
И докато за панаира можем да говорим само в минало време, то църквата-джамия в Узунджово съществува и днес.
Каква, обаче, е странната й история? Как една сграда би могла да носи едновременно облика и на джамия, и на църква?
През бурните години на своето съществуване териториите на Балканите стават кръстопът на различни народи, религии и култури. Знае се, че по българските земи са градени, а впоследствие разрушавани църкви и джамии, изменяли са се вярванията и почитта към боговете. Родопите заемат особено място в този процес заради своето географско положение. Те се превръщат в арена на съдбоносни процеси, оставили своя отпечатък и днес. Тук през годините на Османско владичество християнските храмове поетапно губят своите функции и мястото им заемат джамиите, за да наложат новата вярата сред населението.
Оказва се обаче, че макар и противопоставящи се една на друга, двете религии имат общо помежду си и най-важното – едно и също е свързващото ги звено. Защото не друг, а човекът е този, който търси упованието в Бог, без значение какво е неговото име. В подкрепа на всичко, казано дотук, един храм и днес напомня за двете религии едновременно и потвърждава факта, че е възможно да съществува и като джамия, и като църква през вековете.
Не е чудно, че църквата-джамия се намира именно в полите на Родопите, насред голямото село Узунджово.
Ако (целно или не) се озовете в центъра на Узунджово, вниманието Ви ще привлече интересна постройка. Тя е обозначена като църква – „Успение Богородично“, но без съмнение на външен вид бихте я оприличили на джамия. През вековете храмът функционирал и като стълб на исляма, и като стожер на християнството. Той претърпява няколко метаморфози и днес има ранга не само на най-голямата селска църква в България, но и на храм, събрал в едно архитектурните и религиозни черти на две религии. Ако се запознаете с историята на Узунджовската църква, ще си обясните странния на пръв поглед вид и архитектурен план на постройката. Ще се убедите колко здрави могат да бъдат устоите на две религии, припознавани от местните жители в различните времена на тяхното съществуване.
Първата черква в Узунджово е построена през 1500 г. При това не къде да е, а върху останките на старо тракийско светилище.
Едва ли мястото е избрано случайно предвид това че подобно на други християнски стожери из родопските земи целно е търсена силната и свещена връзка с тракийските култови обекти. Църквата е наречена на името на Света Богородица. По-малко от век по-късно, през 1593 г. тя е унищожена по време на опустошаването на селото от османските нашественици. По нареждане на Султан Баязид тук е изграден крайпътен хан. Около него по-късно възниква турско селище под името Узунджа ова (в превод от турски Дълго поле). Започва строежът на джамия, чието финансиране е осигурено от Синан паша. Според легендата майсторът на джамията бил потурчен българин. Той вместо да я обърне в посока към свещения за мюсюлманите Мека, я разполага на югоизток. Тайно поставя малки изображения на кръст по фасадата и по различни декоративни елементи.
Така храмът получава названието си „Гяурджамиси“ – в превод от турски „джамията на неверника“.
И днес в художествения план на сградата могат да бъдат забелязани интересни елементи. Наред с надписите на арабски над портата на входа, по постройката се наблюдават няколко изображения на лалета. Последните се приемат като част от модерната по онова време ориенталска орнаментика. Но битуват и мнения, че същите са нещо като подпис на майстора, правил храма, чието име било Лальо (от лале).
През този период в селището се провежда Узунджовския панаир – най-големият и прочут панаир по нашите земи до Освобождението.
Той се свиквал в края на лятото – началото на есента и събирал близо 100 000 души. В него се помещавал кервансарай (от турски – дворец за кервани) за 2 000 човека, на два етажа, с 350 стаи, 80 огнища и обори за над 1 000 коня. Имало още безистен, множество търговски ханове, най-известният сред които „Белчин хан“, имарет (приют), два хамама (бани), 686 дюкюна, мраморен водоскок и часовникова кула. Години по-късно се открива Пловдивският панаир, който е приемник на Узунджовския. В унисон с активното функциониране на панаира джамията съществувала дълги години, докато настъпил превратния момент и България станала свободна страна.
След Освобождението турското население на селото се изселва, а кервансараите и постройките на панаира са унищожени. Джамията е запазена, но е запусната и занемарена. След срутването на местната църква „Свети Йован Кръстител“ (строена 1857 г.) узунджовци започват да търсят начини за построяването на християнски храм. Поради липса на финансови средства за строеж на нов се взема решение да бъде обновена джамията и превърната обратно в църква. Така през 1906 г. сградата е преустроена отново от мюсюлмански в християнски храм под името „Успение Богородично“.
Особено внимание заслужава иконостасът на църквата. Той е дело на майстор от Тревненската школа Уста Дарин Божков. Висок е 8,80 метра и широк 14 метра и с размерите си се нарежда сред трите най-внушителни иконостаса в България. Общо 40 души – майстори, чираци и калфи, работят 9 месеца по направата му. Уникален елемент от него е дърворезбованата молитва, написана на глаголица. Това е единственият иконостас в страната с вплетена глаголична молитва. През 1906 г. е изработен владишкият трон на църквата. Той е с височина 4,5 метра и след реставрацията на храма през 2007 г. е преместен в Регионалния исторически музей в Хасково.
Днес църквата-джамия в Узунджово е изцяло реставрирана и отворена за посетители.
Ще я откриете изключително лесно насред самия център на Узунджово. Местоположението й посочваме тук. За църквата-джамия в Узунджово разказваме в книгата 66 забележителни места в Родопите. А още интересни места в Източните Родопи ще откриете във Фото пътеводител на Източни Родопи и книгата Мистерии и загадки в Родопите.
