Петвар е село, което няма да откриете на картите. А съвсем простичката причина за това е, че то е заличено в буквалния смисъл на думата. Това се случва на 26.03.1986 г. с Указ 970 на Държавния съвет на Народна Република България. Но макар и селището да е закрито административно, то не е изчезнало напълно. И ако потайното и непознатото разпалва ентусиазма у Вас, то посещението на Петвар ще Ви пренесе назад във времето в един позабравен, но притегателен по своему свят.
Петвар е разположено на красив панорамен склон в западните части на Родопите.
Отдалечено е само на няколко километра от с. Михалково, на пътя за с. Осиково. Както можете да предположите, табела за началото му няма, но ако тръгнете по пътя към с. Осиково, вниманието Ви ще привлекат няколко стари изоставени къщи вдясно от шосето и малка порутена сграда непосредствено до пътя. Ако любопитството Ви надделее и решите да спрете и да разгледате постройката, ще забележите малък кръст над една от вратите й, а впечатление ще Ви направи по-различната й форма.
Това е църквата в село Петвар.
Днес от нея са останали стените и малка част от покрива. А между зидовете й упорито си проправят път храсти и треви. Малко по-надолу от нея ще видите по-голяма сграда на два етажа. Това са останките от училището, превърнато през годините в магазин, а по-късно затворено.
Докато обикаляхме между запуснатите къщи на Петвар, усещахме някаква особена пустота и спокойствие.
И вече решили, че няма да срещнем никого тук, за малко да подминем възрастната жена, която тихо и кротко пасеше овцете си край последните къщи на махалата. От нея разбрахме, че селото полека лека се обезлюдило, но защо и как е било взето решение за заличаването му през 1986 г. не успя да ни отговори.
Интересен факт е, че числеността на жителите му през годините достига около 300 души. Населението му наброява 149 жители през 1926 година, 136 жители през 1934 година, 219 жители през 1946 година, а през 1956 година достига 280 жители. До началото на ХХ век Петвар е помашко село. През 1914 година жителите на селото са засегнати от насилственото покръстване на помаците. В резултат на това 29 семейства от селото емигрират в Одринско в Турция.
Днес селото се обитава от двама души. Около 70-годишни старци, мъж и жена, които отглеждат близо 200 овце и няколко крави.
И макар че може да ги срещнете в селото, докато правите безлюдната си обиколка, имайте предвид, че те не са постоянни негови жители, тъй като живеят в съседното на него село Осиково. Това, което е останало от Петвар днес, са къщите му, сякаш непреклонни да станат част от разрухата, и неговите последни обитатели, които макар и преселили се в съседното село, пазят спомените за Петвар и разказват за годините, когато селото е било пълно с живот. И въпреки пустошта и тишината наоколо, и сега се усеща онова особено очарование, затаено между планинските гънки на красивите родопски склонове.
Как се стига до село Петвар?
Петвар се намира на няколко километра от с. Михалково в посока с. Осиково. Движите се по пътя Кричим – Девин, който върви покрай язовир Въча. Преди да стигнете с. Михалково, вляво от главния път има отбивка за с. Осиково. Тръгвате по нея и минавате през промишлен участък, следвайки главния път. На няколко километра след отклонението, вдясно на шосето ще видите изоставените къщи на Петвар. Местоположението на Петвар в Google Maps посочваме тук.
Сравнително близо до Петвар е разположен язовир Въча – един от най-красивите в западната част на Родопите. Недалеч е и гр. Девин, в околностите на който се намира приятната за разходки Девинска екопътека, водопадът Самодивското пръскало, язовир Цанков камък. Ако решите да се отдалечите малко от Девин, може да посетите пещерата Дяволското гърло, Ягодинската пещера, панорамната площадка Орлово око. А пътят Ви към тях ще мине през спиращите дъха Триградско и Буйновско ждрело.
Информация за всички, посочени по-горе забележителности, може да откриете в книгите 66 забележителни места в Родопите, Мистерии и загадки в Родопите и Фото пътеводител на Западни Родопи:
