Девинската екопътека е изключително лесно достъпна и в същото време невероятно красива. По пътя си през планинските ридове и сред тихи гори река Девинска минава край чудни места, съхранили освен ценни растителни и животински видове, и много красота и очарование у себе си. Районът е изключително живописен и разкрива прелестта си през всички сезони. Кристалните води на реката, ромонът на потока и шумът на дърветата ще Ви отведат далеч от напрегнатото ежедневие, а от мостчетата, по които минава пътеката, може да се огледате в чистите планински води и да разпознаете различни риби и земноводни.
Девинската екопътека тръгва от покрайнините на Девин при откритите минерални басейни на Струилица.
Тя върви срещу течението на реката по левия ѝ бряг. Общата ѝ дължина е около 2 километра, ако не се отклонявате до водопада и до местността Калето, и се изминава за около час, а може и повече, ако решите да организирате пикник тук. Особено забележителни са мостовете, изградени над реката, плътно до скалите, в участъци между стръмни скални брегове.
Девинската екопътека стига до местност Лъката.
Това е тучна широка поляна, обградена от високи планински склонове. Оттам може да поемете към Калето, където е била разположена една от родопските крепости, охранявала околностите на Девин.
А в самото начало на пътеката се намира отклонението за водопада Самодивско пръскало.
Към него води стръмна пътека нагоре през гората, която се извървява за около 20 минути. Водопадът е един от най-големите в Западните Родопи. Общата му височина е 70 метра като първият пад на водата е 25 метра, а вторият – 45 метра. Пълноводен е през дъждовните пролетно есенни сезони.
За името му се носи легенда, свързана с историята и миналото на гр. Девин. Според преданията при превземането на крепостта Калето, намираща се в непосредствена близост до водопада и изпълняваща охранителни за района функции, три девойки бягали от нашествениците и в стремежа си да не бъдат заловени, те скочили в буйните води на Девинска река като преди това сплели косите си и здраво стиснали ръцете си.
Момичетата потънали във водната бездна, но душите им останали в този свят и те се превърнали в самодиви. При падането на крепостта част от защитниците ѝ побягнали в тъмнината по тайна пътека, служеща за снабдяване на укреплението с провизии. Турски аскери тръгнали след тях. Пътеката минавала през отвесни пропасти и урви – толкова страшни, че вървейки по нея хората се молели Господ да ги пази, затова я нарекли „Милото Господи“. Пътеката се виела край водопада и когато се озовал над него, турският отряд бил подмамен от тайнствени женски гласове и паднал в бездната му. Така девойките, които се превърнали в самодиви, спасили своите събратя. И до днес хората разказват, че в късна доба край Самодивското пръскало могат да се чуят тъжните им песни.
Девинската екопътека е много приятно място и за разходка, и за пикник.
По протежението ѝ има добре обособени участъци, където може да си направите барбекю. Местата са подходящи заради разположението си под сенчестите дървета и поради близостта си до реката. По пътя може да разгледате информационни табели, представящи многообразието на флората и фауната в района на Девинската екопътека.
До Девинската екопътека се стига по асфалтов път от град Девин. Ориентир за посоката са откритите минерани басейни Струилица. Местоположението на пътеката в Google Maps посочваме тук.
За Девинската екопътека и за най-интересните места в Родопите разказваме в книгите си 66 забележителни места в Родопите, Мистерии и загадки в Родопите, Фото пътеводител на Западни Родопи:
Ако пък предпочитате дивите и екстремни места, горещо препоръчваме Дяволската пътека и Харамийската пещера.
