Самуиловата крепост е останала в националното съзнание на българите като укреплението, край чиито околности е бил най-тежкият погром на Самуиловата армия. Битката при село Ключ е най-трагичната в историята ни и едва ли има българин, който да не познава драматичните събития от онова време.
Битката при село Ключ се води на 29 юли 1014 г. близо до Самуиловата крепост.
В историческите хроники тя е известна и като Беласишката битка заради името на планината Беласица, която се намира в близост. Води се между Самуиловите войски и тези на византийския император Василий II. Сражението завършва с тежко поражение за българите като десетки хиляди от войниците са пленени.
Василий II разпорежда всички пленници да бъдат ослепени, заради което си деяние е наречен „българоубиец“.
Твърди се, че това било предложено от неговия военачалник Никифор Ксифий (според някои източници Скифи), с чиято помощ била спечелена битката при Ключ. Твърди се също, че Никифор бил по произход българин, изпратен да учи византийска наука и войнство. Той се отрекъл от българския си произход и криел откъде са корените му. Негов бил замисълът да бъдат ослепени пленниците, за да не се появи някой сред тях, който да го познае и да разкрие българското му потекло. Паметна плоча на входа на Белащенския манастир разказва за тези събития. А самият Белащенски манастир край днешното село Белащица бил създаден от ослепените Самуилови войници, които Василий II дарил на Никифор.
В хода на битката цар Самуил успява да се спаси, но само два месеца по-късно, на 6 октомври 1014 г. получава сърдечен удар и умира. Това се случва при вида на ослепените си воини. Те са изпратени от Василий II при Самуил като на всеки сто бил оставен по един едноок да води останалите. Този зверски акт причинява смъртта на българския цар и е сред най-трагичните събития в нашата история.
Днес Самуиловата крепост пази паметта за събитията край Ключ.
Тя се издига на хълма Куфалница, между планините Беласица и Огражден, само на няколко километра северно от село Ключ. Крепостта се намира сред красив парк, а подходът към нея е по алея, пресичаща по мост река Струмешница. Посетихме я в началото на януари, когато земята бе скована от студ, дърветата – без листа, а растителността – изсъхнала. Но въпреки това мястото много ми хареса и вярвам, че през останалите сезони е много по-приветливо.
В реставрационните дейности на Самуиловата крепост ясно личи полъхът на социализма.
Още на входа ѝ ми направиха впечатление изваяните в типичния соц стил фигури. Като образи подсъзнателно ги асоциирах с тези от паметника на създателите на българската държава край Шумен. Все в този стил бяха и масивния бетонов пръстен и бетонните вертикални колони при наблюдателната кула. Не намерих обяснение за себе каква идея пресъздават те в този си вид. От самата наблюдателна кула са запазени каменните основи, а горната половина на кулата е била дървена. От тук са наблюдавани от високо подстъпите към крепостта.
Понастоящем Самуиловата крепост е включена в списъка на стоте национални туристически обекта на България.
Крепостта като археологически обект включва също множество землянки. Те са добре представени и ми бе интересно да вляза вътре в тях. В парковата част има и табло, на което е представен Самуиловият род. Обособени са и места за отдих с маси и пейки.
Самуиловата крепост се стопанисва от историческия музей в град Петрич, а координатите ѝ посочвам тук. В района непременно посетете комплекс Рупите, изграден в почит на Ванга. Близо се намира и малкото градче Мелник. Ако сте в района през февруари, може да посетите и фестивала на виното. Още интересни места за посещение в България ще откриете тук:
