Скалните гъби са причудливи природни образувания, формирани в резултат от действието на водата и вятъра. Има ги на много знайни и незнайни места в Родопите. За тях съм разказвала още в първия си блог тук, тук и тук. Сред тях са тези при село Бели пласт, гъбата до село Дедец и огромната скална шапка под село Женда.
Но лесно ли е било за природата да оформи в камъка фигури, наподобяващи гъби? Как се крепят големите шапки върху тънките им стволове? Все въпроси, чиито отговори пораждат повече легенди, отколкото научни обяснения.
Най-популярните и посещавани от скалните гъби в Родопите са тези при село Бели пласт.
С розовите си пънчета и зеленикави шапки те наподобяват истински гъби. Намират се на около километър северно от селото, до самия път, в защитена територия с площ от 3 хектара. Образувани са в риолитови вулканични туфи, които са следствие от интензивната подводна вулканична дейност в района отпреди милиони години, когато Родопите са били дълбоко дъно на неспокойно море. След оттеглянето на морето и при издигането на морското дъно скалите били подложени на ерозия.
Така под въздействието на слънцето, вятъра и водата се образували днешните каменни гъби.
Те са оформени в два отделни слоя на туфите, които имат и различни механични свойства. В първия пласт са „пънчетата на гъбите”, той е по-слаб – податлив е на въздействието на вятъра и водата, и е с розов оттенък, който се дължи на минерала клиноптилолит. В горния пласт са „шапките” на гъбите. Той е със зелено обагряване – резултат от минерала селадонит. Този пласт е и по-издръжлив на природните стихии, поради което изтъняването е повече изразено в долния пласт, където са пънчетата на гъбите. Сините и черните петна са резултат от манганови конкреции. Височината на скалните гъби е относително еднаква – около 2,5 – 3 метра, колкото е и дебелината на пластовете, от които са се образували.
Интересни са теориите за лечебните свойства на един от минералите, който се съдържа в състава на скалите. Това е клиноптилолитът, известен още като зеолит, който обуславя розовото оцветяване на пънчетата. Твърди се, че той привлича и задържа катиони от средата, в която се намира, и от своя страна отделя други. Смята се, че ако се постави във вода, той елиминира всички вредни за човека вещества от нея. А на водата, обработена с него, се приписват всякакви лечебни действия.
Каменните гъби край Бели пласт са най-лесно достъпните в Родопите. Намират се на самия път като координатите им посочвам тук.
Друго скално образувание причудливо наподобяващо гъба се спотаява безмълвно на метри от пътя Маказа – Златоград, близо до село Дедец.
Гъбата е с малко пънче и голяма шапка с диаметър около три метра. Впечатление прави гладко оформената ѝ повърхност, създаваща впечатление, че не само природата, но и човешката ръка е изиграла роля при нейната поява. Кога и как точно се е образувала тя е трудно да се каже. Ако попитате местните жители, те сигурно ще свият рамене и ще Ви отговорят, че гъбата си стои край шосето отдавна, откакто се помнят. Вероятно скалната форма, подобно на много други феномени из Източните Родопи се е образувала в резултат от действието на природните сили. Вятърът допринесъл за изтъняването на по-мекия и податлив на влияние долен пласт, който с течение на годините ставал все по-тънък и по-тънък. А дъждовната водата грижливо оформяла гладката повърхност на гъбената шапка. Така постепенно „израстнала“ гъбата.
Тя се намира на метри от шосето и е лесно достъпна. Идвайки откъм Маказа в посока към Златоград, пътят минава през село Бенковски. След него ще наближите село Дедец като не е необходимо да влизате в него. Гъбата се намира вдясно на пътя, малко след отклонението за Дедец.
Като най-атрактивна, най-мистична, но и най-слабо позната сред скалните гъби бихме определили тази при село Женда.
Гъбата се извисява на почти десет метра над земята и с причудливата си, сякаш извънземна форма поражда много въпроси и удивление. Във високите ѝ части са издълбани култови ниши. Последните придават още по-загадъчен облик на скалния феномен. Кога, как, от кого и защо са издълбани тракийските ниши в скалната гъба под Женда до днес не става ясно.
В допълнение към мистичния ѝ облик трябва да отбележим човешкото лице на голямата гъба. Действително, ако я погледнете от определен ъгъл, ще забележите, че тя има истински човешки облик. Ясно оформени са главата и носът, а лицето сякаш е вперило поглед напред в далечината. На мен гъбата до Женда много ми прилича на едно от образуванията на Калпак кая.
Гъбата се намира на около 1,5 км южно от село Женда. До нея се достига като след като излезете от село Женда и малко преди да влезете в село Соколите, се отклоните вляво по черен път, минаващ край селските гробища, който след около 2 км ще Ви отведе при платото Бешик тепе. Можете да изминете цялото разстояние с високопроходим автомобил или пеша. До скалната гъба може да стигнете по кратка пътечка, която минава отдолу. Гъбата се вижда от платото и се намира на около 200 метра под него. Координатите на платото посочвам тук.
За скалните гъби и за още от мистериозните и загадъчни забележителности на Родопите разказвам в книгите Мистерии и загадки в Родопите и 66 забележителни места в Родопите:
