Елена е малко, но активно посещавано от туристи градче в полите на Балкана. Родена съм и съм израснала тук, затова погледът ми към града е по-различен от този на редовия турист. През последните години интересът на хората към Елена расте и през летния сезон, както и по време на празници градът е пълен с посетители. Прави ми впечатление, обаче, че са малко тези от тях, които целно се отправят към забележителностите в града. Най-голяма част от туристите поемат към Христовския водопад (дори и в най-сухите летни дни, когато той е напълно пресъхнал), други – към комплекса на Вълчан воевода или Марков камък. Не са много тези, които съм виждала да разглеждат забележителностите в центъра на Елена. А те са много интересни и съвсем лесно достъпни. Посочвам основните от тях.
1. Даскалоливницата – първото класно училище
Това е най-рано откритото не само в Елена, но и в България класно училище. Годината е 1843, а негов основател е Иван Момчилов. Името Даскалоливница дава Петко Славейков, който преподава тук през 1848 г. Наименованието идва от думите „даскал“ – учител, и „ливница“ (от свещоливница) и в буквален превод означава мястото, където се леели (правели) даскали (учители). Това е първото в страната ни училище за подготовка на преподаватели. Самата сграда, в която е установено, е строена през 1844 г. и реставрирана през 60-те години на миналия век. Понастоящем е със статут на музей и заедно с къщата на Иларион Макариополски е включена в списъка на 100-те национални туристически обекта на България.
Сградата на Даскалоливницата се намира в красиво аранжиран двор.
Постройката е двуетажна, изградена е от камък и дърво. Много пъти през годините съм идвала тук и винаги, без значение по кое време на годината е било, съм усещала онази особено наситена миризма на старо дърво и чемшир. Същият аромат се долавя и в двора на къщата на Иларион Макариополски в центъра на града. За мен това е мирисът на старите възрожденски къщи с техните широки дървени чардаци, калдъръмени пътечки и вечно зелени чемшири в дворовете. Целият архитектурно-исторически комплекс, част от който е Даскалоливницата, е много красив и добре поддържан и горещо препоръчвам да го посетите. Вярвам, че тук ще усетите възрожденската атмосфера на стара Елена и ще погледнете на града с други очи.
Комплексът на Даскалоливницата има важно значение за еленчани. Тук се провеждат много и различни събития, организират се етнографски сбирки, фолклорни конкурси и ред други.
2. Вкопаната църква „Свети Никола“ в Елена
Тя се намира в пряка близост до Даскалоливницата, в двора на комплекса. Това за мен е най-интересната църква в града, макар нищо отвън да не предполага това. Ако погледнете ниската, схлупена и съвсем непретенциозна постройка на храма, едва ли бихте предположили колко красота се крие вътре в него. Черквата е най-старата в Елена като се предполага да е правена още в първите години от основаването на града. За пръв път се спомената в архивни документи от 1518 г. Твърди се, че храмът е съхранявал много стари ръкописи, включително такива на пергамент. Всички те обаче са унищожени при опожаряването му през 1800 г.
Църквата е възстановена през 1804 г. Това се случва без позволението на турските власти, тайно и много бързо. Само за 40 денонощия еленчани успяват да издигнат отново черквата. Вкопават я в земята – да не стърчи много и да не се „набива“ в очите на турците. Понастоящем църквата „Свети Никола“ не е действащ храм, а има статут на музей. Ако желаете да я посетите, трябва да потърсите уредниците в комплекса да я отключат.
3. Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ – „горната“ черква в Елена
Известна е като „горната“ църква в Елена и понастоящем е действащ храм. Намира се точно над вкопаната църква „Свети Никола“ и на фона на нея изглежда още по-голяма и внушителна. Строежът ѝ започва през 1835 г. и завършва две години по-късно – през 1837 г. Твърди се, че еленчани били силно привилегировани от турската власт по онова време, затова успели да издигнат църква, каквато дотогава нямало никъде в Дунавския вилает. До Освобождението на България през 1878 г. това е най-големият у нас действащ храм.
Ако решите да посетите „горната“ църква в Елена, силно препоръчвам да отделите мъничко време и да обходите храма от външните му страни. Ако огледате каменните му стени внимателно, ще видите интересни символи.
Кръстове, звезди, цветни орнаменти, образи на животни и птици, хора, ангели, включително цветни като икона изображения.
Не знам каква е конкретната причина да бъдат изобразявани, но ги има по външните стени на църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в Елена.
Толкова много на брой подобни външни елементи съм виждала само в Лопушанския манастир.
4. Часовниковата кула в Елена
Издига се до възрожденския комплекс Даскалоливницата. Била построена на такова място, че да се вижда, но най-вече – да се чува от всяка част на града. Годината на създаването ѝ е 1812 г., а майсторът ѝ остава неизвестен. Часовниковата кула е съставена от три части. Най-долната и най-голяма е градена от камък. Тя е с квадратна форма и е висока 12,5 метра. Над нея е разположена осемстенна призма с бели варосани стени. Тук се помещава и самият часовников механизъм. Последна най-отгоре е откритата дървена конструкция, в която се намира камбаната.
5. Къщата-музей на Иларион Макариополски
Тя се намира в центъра на Елена, в пряка близост до „долния“ площад. Тук правя малко допълнение – от „долния“ площад, зад паметниците започват стълби, които извеждат към Калето над града. Но да се върнем на музея на Макариополски. Иларион Макариополски е сред най-видните възрожденци, радетели за църковна независимост в България. Роден е през 1812 г. в Елена, а днес родният му дом е превърнат в музей.
Къщата на Иларион Макариополски е най-добре съхранената, най-добре поддържана и най-интересна от запазените възрожденски къщи в Елена.
Тук винаги съм усещала едно особено спокойствие. Дали заради богато озеленения двор с натрапчив мирис на чемшир, дали заради пищните широки чардаци, където ароматът на дърво те обгръща отвсякъде, дали заради тишината в нея, макар къщата да е разположено в сърцето на града.
Родът е бил заможен за времето си, което ясно личи и от мащабите на дома им – обширен двор, големи чардаци, широки одаи. Непременно влезте вътре в къщата – има добре уредена етнографска експозиция, представяща начина на живот и бита на българина от онова време. В двора пък ще видите паметника на Иларион Макариополски и Хаджи Христовата чешма.
Това са само част от интересните и забележителни за посещение места в град Елена. Повече информация за тях и други туристичести обекти ще откриете тук.
