Село Мурга е сред онези откъснати и изолирани селца в Родопите, които трудно ще забележите на картите, а още по-трудно ще стигнете до него. Вероятно предполагате, че дори да съществува такова село, то е или безлюдно и запуснато, или при означаването му е допуснато недоразумение и то е просто махала. Предположението Ви е отчасти вярно, доколкото, ако посетите селото (ако въобще го откриете), е възможно да не срещнете нито един човек. Въпреки това то присъства в регистрите на ГРАО при това към 15.06.2023 г. има цели 42 жители.
Освен че съществува като самостоятелно обособена административна единица, село Мурга има своите две махали – Горна и Долна Мурга.
И макар всички тези данни да потвърждават статута му на селище, село Мурга отдавна е изгубило своите жители. Лично се убедихме, че из пустите части на Мурга е по-вероятно да срещнете диви животни, отколкото хора по пътя си.
Село Мурга е толкова изолирано от света, че разпръснатите по съседните му хълмове къщи пораждат безброй въпроси.
Те будят недоумение как оцеляват малцината останали в тях хора – без телевизия, без електричество, без магазини и пътища. Те живеят тук далече от цивилизацията, но близко до корените си. Ако ги срещнете, не пропускайте да ги заговорите – от тях има какво да научите. Но ако си мислите, че оцеляването в Мурга е мисия невъзможна за нашето време, грешите. Аз в най-голяма степен бях изненадана от упоритостта на природата. Не само на хората, но и на животните. Преди да се озовем в село Мурга, никога не бях допускала, че ще видя как крави се катерят като диви кози по отвесните скални ръбове в търсене на малкото останала трева.
А ние се озовахме в Горна Мурга в търсене на удивителната скала Олан Кая.
Дотам ни отведе пътят ни навръх Гергьовден. Натъкнахме се на стопански постройки и стара къща, в която за наша изненада живееха хора. Нагостиха ни с агнешко и ни упътиха към Олан кая – определяната от някои като „извънземна“ скала, до която малцина са успели да стигнат.
Чували ли сте за нея? Скалата, която расте с всяка изминала година? Защо Олан кая има формата на забита с дръжката си в земята бухалка? Как се е образувал масивът насред стръмния и ронлив сипей? Има ли скрито злато там и само митове ли са твърденията за необичайни енергийни влияния в района?
Оприличават Олан кая на огромна бухалка, забита с острата си дръжка надолу в земята.
Други виждат в нея гигантска статуя с човешко лице, втренчено напред в безкрая. За трети тя е извънземна скала, поставена насред стръмния ронлив сипей, за да бъде ориентир за чужди на нашата цивилизация посетители. За имащите склонност към иманярство масивът крие в основите си големи богатства, оставени тук по османско време.
Къде е истината не се наемаме да кажем, вероятно всяко от горните твърдения има своята обосновка. Факт е, че броят на хората, успели да открият Олан кая, и най-важното – да се изкачат до нея, съвсем не е голям.
Олан кая се намира в най-обезлюдената, най-непознатата, но и най-атрактивната част от Източните Родопи.
В радиус от десетки километри наоколо няма никакви признаци на живот. Ако някога някъде из околните хълмове са съществували разпръснати махали, то днес малкото им останали къщи са изцяло порутени и скоро нищо тук няма да свидетелства за изчезналото човешко присъствие. По пътя си към Олан кая е малко вероятно да срещнете хора, но за сметка на това е възможно да видите дивите горски обитатели.
Олан кая е самотна скала насред самотно място, сякаш някой я е обрекъл на изолация от целия свят.
Издига се величествено, но някак плашещо на стръмен сипей сред диви гори. Скалата е с височина между 35 м. и 40 м., равняваща се на височината на 12 етажна сграда. Но въпреки това е възможно да остане скрита от погледа Ви според това от кой склон подходите към нея.
Гледана от различен ъгъл Олан кая има различни форми – бухалка, човешко лице или пък великан.
Тя е едра в горната си част и силно изтънена в основата си. Сякаш ще се счупи под удара на стихиите – като грандиозна по размери бухалка, която незнайно как са забили в земята. Олан кая има и човешко лице. То може да се види от друг ъгъл и ясно да бъде различен острият нос, вперените в отсрещния склон очи и оформената брадичка.
Олан кая е много и все различни неща.
Защо и как скалата се е появила точно тук? В района липсват други подобни масиви, а ландшафтът съвсем не предполага съществуването ѝ в местност, където тя е единствена от вида си. Възможно ли е наистина извънземна цивилизация да има намеса и дали това е причината за установеното енергийно влияние в района. Според няколкото местни жители, които срещнахме по пътя си, Олан кая притежава магически сили с огромна мощ. Носят се и легенди за прокълнатото злато, заровено в основите ѝ, което носи нещастие на всеки, опитал се да го открие. Наричат я също „раждащата“ се скала, тъй като всяка следваща година Олан кая нараства на височина. Това се дължи на поетапното свличане на сипея под нея и постепенното оголване на основите ѝ.
След всичко казано дотук можем твърдо да заявим, че Олан кая и местността, където се намира, са сред най-загадъчните, най-странните, най-необяснимите и атрактивни забележителности на слабо познатите Източни Родопи.
Много ентусиазъм, но също предпазливост и добра подготовка ще са Ви нужни, ако решите да се отправите натам. Ще са Ви нужни часове, за да обходите района – без значение дали пеша или с високопроходим автомобил.
Как се стига до село Мурга и Олан кая?
Отправната Ви точка е с. Паничково, което се намира в община Черноочене, само на три километра от главния път Асеновград – Кърджали. Трябва да прекосите цялото село и след края му да поемете по черен път. Непосредствено след Паничково пътят се разделя на две – надолу и надясно и нагоре и наляво. Вие поемате по лявото отклонение нагоре – това е пътят за Горна Мурга. Пътят е дълъг няколко километра и е добре да се измине с високопроходим автомобил.
Вървите по черния път и стигате до зидан каменен кладенец. Там пътят отново се разделя на две. Надолу и надясно е за Горна Мурга и нагоре и наляво – за една от махалите на с. Женда. Вие тръгвате по пътя нагоре и наляво. Ще подминете стари каменни къщи с кошери. После ще стигнете до изсъхнало дърво със закачена на него стара табела, където пътят се разделя. Вие поемате надясно и се спускате надолу и все надясно като ще стигнете до дерето. Пътят продължава и на няколко места пресича различни дерета, минава край ловно чакало и върви край реката. В участък на реката с бетонов бент на две нива трябва да я пресечете и да се изкачите по отсрещния склон.
Има слабо изразена и стръмна пътека, която ще Ви изведе при Олан кая.
Вероятно ще забележите самата скала още долу при реката. Координатите на Олан кая в Google Maps посочваме тук.
Длъжни сме да Ви предупредим, че достъпът дотук е много труден. Ще се озовете в дива и обезлюдена местност без каквито и да било обозначения. Ще се изкачвате по стръмен и опасен сипей, където е възможно да срещнете и диви животни. Бъдете внимателни и не рискувайте да тръгнете неподготвени. Ще трябва да отделите часове, за да обходите района – без значение дали пеша или с високопроходим автомобил.
Впечатленията си от село Мурга и Олан кая съм описвала преди години още в първия си блог тук. А понастоящем сме събрали най-интересните, диви и удивителни места на Родопите, сред които е и Олан кая, в книгите Мистерии и загадки в Родопите и 66 забележителни места в Родопите:
